Разград е в основата на първия у нас футболен съюз

Цветан Димов е родом от Разград, живее и работи в София. Доктор по икономика, председател на фенклуба на „Лудогорец“ в столицата. Миналата година представи книгата си „Орлите в Лудогорието“ – изследване, което показва историята на вида в региона и разкрива защо величествената птица присъства като изображение върху логото на клуба, осемкратен шампион на България. В приложение към книгата е представена кратка история на футбола в Разград, която е любопитна за футболната общественост в България и най-вече за младото поколение. В друго приложение пък по години е проследено създаването на всички футболни отбори в България. В материала, който днес предлагаме на нашите читатели, д-р Димов хвърля светлина върху славни, но непознати страници от разградската футболна история.

След Първата световна война футболът в България започва своя разцвет. Завърналите се младежи от фронта не са забравили футболните навици, а това дава тласък на сформирането на футболни тимове. Знае се, че в Разград по това време възникват над 15 махленски отбора. Но тази еволюция по това време не е достатъчна. В нашия град все повече футболни срещи се провеждат извън територията му. Бурният разцвет на футболът между Стара планина и р. Дунав е предпоставка за по-активно спортно съревнование извън пределите на Варна, Русе, Плевен, Велико Търново, Разград, Търговище, Шумен, Враца и др. Тези състезания се уговарят предварително, но често поради липса на организация срещите се провалят.

В град Разград през месец юли 1918 година се създава първото разградското физкултурно дружество „Христо Ботев“. В него се развиват леката атлетика, гимнастиката, колоезденето, туризмът и др.

През 1920 г. официално се отделя футболно дружество ,,Христо Ботев“ Разград. За председател се избира Добри Бояджиев – един от най-добрите играчи в отбора и негов централен нападател в отбора. В писмо от Марко Куцаров до Тодор Кайкънов се посочват имената и позициите на играчите в първият състав на ,,Христо Ботев“ (Куцаров), които са:

Марко Куцаров − вратар; Добри Костов − десен бег; Стефан Малчев − ляв бег; Борис Захариев − център бег; Любен Киров Димитров − десен халф; /не се чете/ Динков − ляв халф; Добри Бояджиев − централен нападател; Никола Бояджиев − дясна свръзка; Григор Ракаджиев − дясно крило; Владо Чифчиев − лява свръзка; Иван Сираков − ляво крило.

Тимът на ,,Христо Ботев“ провежда футболни срещи в Русе, Шумен и Попово и др. Често пъти футболистите сами си заплащат превоза и храната преди гостуването в други градове. До близките селища нашите момчета се предвижват пеша. Борис Филков в писмо до Тодор Кайкънов през 1972 г споделя: ,,Големите батковци играеха мачове с разни клубове, като Тича, Владислав и др. Спомням си указанията които даваше Офрански, най-големия солист на Тича. С нас заедно тренираха на колодрума Кънчито, Захарито, Мишо черния, Мамито и мн. други дошли от разни махленски дружества. Спомням си, когато ме сложиха да участвам в две състезания с гр. Попово. Води ни д-р Стефан Малчев. Вървяхме пеша до гр. Попово през нощта. Играем там мач през неделята и вечерта пак пеша се връщаме в Разград…“

Комуникацията между градовете за спортно съревнование по футбол дава основания за осъществяване на организация или дружество, което да сформира и обособява рамка на футболните взаимоотношения между клубовете и между спортните центрове в бъдещ период.

Така през месец юни 1921 г. група спортисти от различни краища на Северна България по инициатива на разградския футболен клуб ,,Хр. Ботев“ в желанието си да разпространят и стабилизират крехкото и едва начинаещо спортно дело в северна България, се събират в Разград. Целта е за обмяна на мисли по основаването на Северо-българската спортна лига и решават да положат основите й.

Тези факти са исторически доказани и признати! Като доказателствен материал може да се цитира публикация във вестник ,,Разградска камбана“ от 22. 06. 1921 година: ,,През месец юли всички спортни футболни дружества от северна България ще имат събор в градът ни за обединение в единна северна спортна лига. На 19 т.м. дружествата изпратиха делегати за уговаряне на някой условия. Тукашното спортно футболно д-во ,,Хр. Ботев“ е отправило писмо до командира на полка в смисъл: да отслужи с няколко свободни легла за делегатите, които ще бъдат на брой около 150 души. Съборът ще трае три дни“.

На разградската конференция присъстват представители на 12 клуба – ,,Тича“ и ,,Диана“ − Варна; ,,Орел-19“ − Оряхово; ,,Скобелев“; ,,Атлетик“ и ,,Победа“ − Плевен; ,,Искър“ − Провадия; ,,Преслав“ − Шумен; ,,Ботев“ − Разград; ,,Орел“ Враца; ,,Слава“ и ,,Виктория“ от Велико Търново.

В публикация във в. ,,Ново Лудогорие“ от 1973 г. изтъкнатият спортен журналист Климент Симеонов споделя: ,,В тази отговорна насока могат и следва да се принесат твърде голяма полза преди всичко местните хора. Тук ми се иска да изтъкна усилията на футболните деятели в Разград, които са се заели да съберат разпръснатите и може би заблудени подробности по историята на този спорт в града. Мъчнотиите за това търсене не бива да се отчайват. Обратно, те следва да се стимулират. И ще се види, че в Разград наистина е бил в по-далечното минало един оживен център на футбола в нашата страна!“.

Учредителният конгрес на Северо-българската спортна лига се състоява на 31 юли 1921 г. в град Плевен. В този град, разположен в централната част на северна България участие вземат вече 23 клуба: ,,Атлант“ (Варна); ,,Български сокол“ (Варна); ,,Владислав“ (Варна); ,,Диана“/,,Червеният тим“ (Варна); ,,Тича“ (Варна); ,,Юпитер“ (Варна); ,,Ангел Кънчев“ (Русе); ,,Сава“/,,Дунав“ (Русе); ,,Напредък“ (Русе); ,,Скобелев“ (Плевен); ,,Победа“ (Плевен); ,,Христо Ботев“ (Разград); ,,Ото“ (Габрово); ,,Слава“ (Велико Търново); ,,Левски“ (Търговище); ,,Сила“ (Червен бряг); ,,Ураган“ (Попово); ,,Ботев“ (Белослав); ,,Левски“ (Лом); ,,Слава“ (Шумен); ,,Раковски“ (Враца); ,,Бдин“ /,,Бонония“/ (Видин) и ,,Левски“ (Горна Оряховица).

На конгреса се защитават първите цели на организацията, а именно:

Отпускане на игрища от общините;

Намаляване на митата на внесените футболни уреди и пособия (стоки);

Да се позволи на групи от по 11 души да пътуват с 50 на сто намаление по БДЖ;

Да се заставят държавните работилници да изработват с намалени цени или безплатно ония уреди и потреби, които са нужни на спортните игрища и др.

По време на конгреса се провежда футболен турнир, на който разградският отбор не е имал щастието да бъде между финалистите на турнира. Делегат на конгреса от страна на футболен Разград е Е. Георгиев, живеещ на ул. ,,Паркова“.

В подкрепа на излаганата в тази статия теза е още един материал, споделен от К. Симеонов: ,,Председателя на СБСП Георги Белев в речта му на първия конгрес, че преди две години (визира се 1919 г.) група спортисти от различни краища на България, по инициатива на разградския спортен клуб ,,Хр. Ботев“, в желанието си да разпространят и да стабилизат крехкото и едва начално спортно дело в Северна България, се събрали в Разград по обмяна на мисли по основаването на С.Б.Л. Една интересна страница от историята на футбола в България започва с приноса на Разград. Разград може да се гордее с това!“.

Софийските отбори с интерес следят събитията около конгреса. При тях липсва такава организация, но шопския манталитет не може да си позволи да изостава от съвременните тенденции, подети от разградския футболен клуб ,,Христо Ботев“. По тази причина на 16 декември 1923 г. се сформира ,Българска национална спортна федерация /БНСФ/. Със съвместно решение на БНСФ и Варненската спортна област (ВСО) във Варна се създават две групи за сезон 1923-1924 г.

В крайна сметка може да се заключи, че е грешно разпространеното мнение, че инициативата за създаването на Северо-българската спортна лига (СБСЛ) е на варненския клуб ,,Тича“, както се пише в интернет пространството! Фактите са такива, каквито ги представяме и каквито са документирани. Тъй че Разград държи първенството в някои отношения и във футболното ни минало. За настоящето е ясно!…

Д-р Цветан ДИМОВ

Ползвани източници

„Разградска камбана“, 22.06.1921 г.

Димов, Л. Развитие на спорта в гр. Разград. Историческо проучване от Любомир Г. Димов за работническото физкултурно движение в Разград до 9.IX1944 г.

Симеонов, К. Разград – пръв инициатор за обединение. „Ново Лудогорие“, XXIX (134)

Янев, С., Герчев, П., Димитров, Д., & Сварков, В. (1988). Футболна Варна. Изд. „Георги Бакалов“.