Масова сеч на здрави дъбови дървета върви в резервата „Сборяново“.
Това става ясно от открито писмо, изпратено от исперихчаните Милена Николова и Юнуз Ахмед до редакцията на „Екип 7“. В него те посочват, че мястото попада в защитена територия, а подобни действия водят до разрушаването на археологически структури.
Отправят и серия от въпроси към хората, отговорни за случващото се.
Ето и пълният текст на писмото:
„През 1980 година директорът на музея в Исперих Йордан Стефанов и сътрудникът му Александър Александров официално регистрират в землището на резерват „Сборяново” средновековно селище с размер 220 декара. Преди 10 години започват археологически разкопки на обекта под ръководството на експерти от Софийския университет и музея в Исперих. С всяка изминала година дейността на археолозите се разширява и средновековното селище придобива все по-достоверен облик.
По време на разкопките не е отсечено нито едно дъбово дърво от гората, която е над 100-годишна. Това са най-старите дървета в района като изключим трите дъба в село Здравец и дъбът край Лудогорци, които са над 500-годишни.
Според книгата „Тайният живот на дърветата“ на австрийския лесовъд Тетер Волебен дъбовите дървета на възраст между 60 и 100 години са най-плодоносни.
Нека за миг си представим какво ще стане с хубавия ни резерват, ако започне сеч на тези старци – дъбовете и то расли над археологически обект и вероятно пазещи тайните на миналото ни. Лесно ще си го представим, защото преди 10 години така бяха изсечени дъбовете над манастира „Демир баба“, които са от времето на Феликс Каниц и вероятно той е рисувал тюрбето под сянката им.
Фантазия не е необходима, защото сечта е започнала и по римския път от Приемния център към Манастира вече са струпани кубици с дъбови дървета с диаметър от 60 до 100 см без гнила сърцевина и повредена кора. Лежат мъртви пред погледите на минаващите туристи – силни и здрави свидетели, меко и внимателно казано, на нечия грешка.
Питаме се:
Знае ли се, че резерватът влиза в екологичната мрежа „Натура 2000“?
Защо когато археолозите от музея трябва да отсекат дърво искат разрешение, независимо че те са едни от стопаните на резервата, а когато започне сеч на много дървета никой не си прави труд да уведоми музея?
Още се питаме – пак ли ще ни се каже, че се прочиства гората и че ние нищо не разбираме?
Знае ли се, че се разрушават археологически подземни и надземни структури?
Защо бе, хора, сечете това богатство на хората от Дели Ормана? То дава живот на всички ни днес, а утре на децата ни, че и на внуци и правнуци.
Защо?
Това се питаме!
Милена НИКОЛОВА
Юнуз АХМЕД – Юнгата
