Повод да споделя тези редове е срещата ми с разтревожен родител, който не може да утеши сина си. Момчето е подложено на стрес и тормоз от страна на съучениците си заради това, че баща му е кандидат за общински съветник, а друг ученик е син на кандидат за съветник от друга партия.
Подобни примери има много в ежедневието. Дебнат се определени служители от всякакви институции – кой с кого говори, с кого е седнал да сподели чаша кафе, за кого агитира. Чиновници се оплакват от заплахи, предпочитат да преглъщат, да премълчават, за да запазят хляба си.
Ето това не бива, не бива да се случва. Не бива възрастните да допуснат деца да бъдат въвличани в политически интриги. Не бива да бъдат лошият пример за подрастващите, които копират модела на поведение на възрастния. Не бива да се извиват ръцете на служителите, защото те трябва да работят в среда без стрес и напрежение. За жалост, реалността е друга.
Страната ни премина през много избори до момента – парламентарни, местни, за Европарламент. На политическата сцена излизат и се надпреварват партии, коалиции, независими кандидати. Това означава, че всички следващи избори трябва да показват по-голяма политическа култура и зрялост. Но така ли е в действителност?
Една и съща картина се повтаря всеки път по време на избори – нападки, заплахи, езикът на омразата, арогантно противопоставяне без ясни аргументи. С една дума, нищо позитивно и добронамерено. Изборите са вид състезание. На състезание печелят най-добрите, най-подготвените, най-мотивираните, най-последователните и постоянните в своите намерения. В една честна спортна конкуренция, единият винаги води и добрата етика изисква да признаеш, че някой този път е бил по-добре подготвен и да го поздравиш. Честната игра е винаги печеливша, дори и да не си бил на финала. Честната игра е коректив и показва слабите проблемни зони в подготовката, организацията и провеждането на дадена дейност. Идва да ни учи, да ни прави по-добри и по-успешни. Отчетеш ли ги, другия път си по-добър и печелиш. Така трябва да се приемат и изборите – като състезание. И в една честна конкуренция отделните кандидати да се представят пред избирателя, показвайки най-доброто от себе си – като програма за управление, идеи и ценности, като използват позитивен тон, ясни послания, добронамереност и толерантност към отделните представители независимо от партийна и етническа принадлежност.
Затова нека не да не забравяме, че на 28 октомври 2019 година слънцето ще изгрее отново за всички. По улиците ще се разминаваме със същите хора, с които ни среща обичайно ежедневието. Затова не трябва да допускаме човечността, който е най-големият дефицит в днешно време да си отиде от нас. Допуснем ли това, губим част от себе си. И нека бъдем светлия пример за децата ни, които утре ще продължат и надграждат започнатото от нас.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-Нади
