Вероятно малцина от читателите ни знаят, че днешен Разград със сигурност е градът с най-много печатници „на глава от населението“. В „Разград Полиграф“ например, или „печатницата на Ролев“, както я наричат разградчани, се печатат вестниците на двайсетина български градове – сред тях са Варна, Русе, Велико Търново, Шумен, Добрич и пр. В тази и в останалите печатници се тиражират и стотици книги годишно, наред с останалата продукция – каталози, тетрадки, опаковки, всякакви формуляри и…плакати, разбира се, в предизборно време, каквото е сега…Тема за отделно изследване е защо полиграфическата индустрия е толкова развита тъкмо в Разград /изкушавам се да мисля, че това е и заради наличието на умни работници, каквито по правило са печатарите!/. В случая обаче само ще отбележа, че Разград си има свои традиции в тази област много назад във времето.
Будни разградчани започват да издават книги от всички области на знанието веднага след Освобождението. По-долу представям заглавията на някои от книгите, излезли в Разград от различни печатници. Не са подредени по жанрове, а по години, което дава представа за динамиката на книгопечатането в града през времето.
1886, 1887, 1900 г. „Пълен съновник и трепетник“, печ. Симеон Икономов.
1887, 1896 г. Октав Фьойе, „Дневникът на една жена“. Превод от френски С. Ив. Икономов, печ. Симеон Икономов. Оригиналът е „Le journal d’une femme” par Octave Feuillet, Paris, 1877. Октав Фьоле (1821-1890) е френски романист и драматург, бил е член на Френската академия.
1889 г. Добролюбов, Николай Александрович. „Отец Александър Гаваци и неговите проповеди“. Прев. Ж. Сапунджиев. Печ. С. Икономов. Алесандро Гаваци (1809–1889) е италиански политически и религиозен деец, един от водачите на национално-освободителното движение в Италия (Рисорджименто), виден народен оратор. Постоянен спътник на Гарибалди и борец срещу светската власт на папата.
1890 г. „Ученическа песнопойка, която съдържа най-новите училищни и народни песни“, печ. Симеон Икономов.
1890, 1898, 1917 г. Жан Грав, „Обществото един ден след революцията“, превод от френски В. Килифарски (името не е отбелязано), „Анархистична библиотека“ № 4. Жан Грав (1854-1939) е френски обществен деец, философ, теоретик на анархизма, популяризатор на идеите и трудовете видния анархист Пьотр Кропоткин във Франция.
1890, 1900 г. Гизо, Франсоа Пиер Гиом. „История на цивилизацията в Европа: От падането на Римската империя до Французката революция: Ч. 1-2“ . Прев. от рус. П. Н. Даскалов. – Разград: С. Икономов. Франсоа Пиер Гийом Гизо (1787-1874) е френски политик и историк. Той е изявен привърженик на конституционната монархия и водеща фигура в управлението на Франция между 1830 и 1848.
1891 г. „Крал Глас и неговото царство“, превел от руски Ив. Свирачев. Печ. Симеон Икономов.
1891 г. „Числителница за долните класове“, кн. I-III, печ. С. Икономов.
1892 г. Даскалов, Петър Иванов. „Надвечер“ Сбирка от стихотворения: скоропеч. Симеон Икономов. Петър Даскалов (с ист. име Петър Н. Даскалов) е роден на 3 февруари 1870 г. в с. Хърсово, Разградско. Вероятно днес неговите съселяни, па и разградчани едва ли знаят този факт? Журналистическата си кариера започва още от ученическите си години, когато сътрудничи на сп. „Труд“ (1887-1892 г.). След това последователно работи като редактор във вестниците „Дневни новини“ (1896 г.) и „Напредък“ (1899-1899 г.). През това време той работи и над преводите си на най-нежната лирика на великия Хайнрих Хайне, които отпечатва през 1902 г. с един кратък предговор. Обективно уличава Пенчо Славейков в плагиатство. Във „Време и съвременници“ Кирил Христов нарежда П. Даскалов сред стотината имена на български поети, чието творчество се губи по страниците на българските вестници и списания и които са „изчезнали от хоризонта на читателите“. Продължава редакторството си в редица софийски вестници. По убеждения е стамболовист. Умира през 1935 г.
1893 г. Михаелис, Ричард. „Един поглед върху бъдещето. Отговор на „Един преглед върху миналото“ от Едуард Белами. Прев. от нем. Вартоломей Робертович: печ. Ст. Ив. Килифарски и сие. Едуард Белами (1850-1898) е американски писател на произведения в жанра исторически и паранормален любовен роман, но е най-известен с фантастичния си утопичен роман „Поглед назад. („След 100 години“).
1895 г. Степняк-Кравчински, С. М. „Революционни профили: Вера Засулич, Петър Кропоткин и Димитър Лизогуб”. Прев. Георги Спиридонов Ненков – Попово, печ. Ст. Ив. Килифарски. Сергей Михайлович Степняк-Кравчинский (1851–1895) е дворянин, революционер-народник, терорист. През 1878 году убива шефа на жандармите в Русия Н. В. Мезенцов. Бяга зад граница (Швейцария, Италия, Великобритания) и продължава да се бори срещу Руската империя. Занимавал се е с публицистика и журналистика, писател и преводач. И тримата герои в книгата му са видни анархисти. Вера Засулич е била и терорист.
1895 г. Стоянов, Спиридон. „Баба Ката и аязмата в село Мехмеди“. Комедия, в 2 д. Печ. Ст. Ив. Килифарски и сие. Спиридон Стоянов (1851–1895) е роден в Габрово. Бил е опълченец. След Освобождението се установява като просбописец, а после като адвокат (без специално юридическо образование) в Севлиево, където създава семейство. Няколко години е съдебен пристав в Лясковец. След това окончателно се установява като адвокат в Севлиево. Взима активно участие в обществения и политическия живот в града, както и участва дейно в борбите против привържениците на Националлибералната партия (радослависти), търпи тежък побой, вследствие, на който умира през 1895 г
1895 г. Тургенев, Иван Сергеевич. „Историята на лейтенанта Ергунова“. Разказ. Прев. от рус. Хр. Килифарски – Разград (София: печ. Ст. Ив. Килифарски).
1895 г. Писарев, Дмитрий Иванович. „Прогресът в животинското и растителното царства: Попул. изложение на Дарвиновата теория“. Прев. от рус. Хр. Килифарски, Разград (Научна библиотека № 2).
1895 г. Писарев, Дмитрий Иванович. „Физиологическите ескизи на Молешота“. Прев. от рус. Хр. Килифарски. Якоб Молешот (1822–1893) е италиански физиолог и философ от нидерландски произход, представител на вулгарния материализъм. На Молешот принадлежат „прословутите” изрази „Човек е това, което е” и „Без фосфор няма мислене”.
1895 г. Короленко, Владимир Галактионович. „Възпоминания за Н. Г. Чернишевски“. Прев. от рус. Печ. Хр. Килифарски и сие. Владимир Галактионович Короленко (1853–1921) е писател, журналист, публицист, обществен деец, заслужил признание със своята правозащитна дейност както в годините на царската власт, така и в периода на Гражданската война и съветската власт. Короленко бил свързан с революционното движение, за което нееднократно бил арестуван и изпращан на заточение. При болшевиките се застъпва за арестувани хора и критикувал масовите репресии от страна на чекистите.
1895. Рибо, Теодюл. „ на вниманието“. Прев. от рус. Христо Килифарски, Разград и София : Христо Килифарски, (Шумен: типогр. Сп. Попов). Теодюл-Арман Рибо (1839-1916) е френски психолог и педагог, член на Френската академия. Въвежда и сега употребяваната категория „анхедония“ – снижаване или загуба на способността да се получава удоволствие, съпровождана със дефицит на активността в неговото постигане.
1895 г. Петр Кропоткин, „Саларията или сегашната форма на оценяване на труда”, превод от френски, „Анархистична библиотека“, печ. Ст. Ив. Килифарски. Пьотр Кропоткин (1842-1921) става най-видния теоретик на анархизма след смъртта на Бакунин. Погребението му се превръща в последната анархистична манифестация в Москва. След ковчега му манифестират 20 000 души с черни знамена и скандират: „Където има държава – няма свобода“ и „Освобождението на работниците е тяхно собствено дело”. Процесията преминава покрай затвора Бутирки и затворниците изпращат големия учен, хуманист и революционер пеейки анархистични песни, и удряйки по решетките на килиите.
1896 г. Христо Килифарски, „Какво става в Разградската гимназия. Ex ore parvulorum veritas“, печ. Ст. Ив. Килифарски. Повод е изключването на 22 ученика от гимназията, поради бунт срещу някои учители.
1896 г. Дарвин, Чарлз Робърт. „Инстинкта“. Посмъртно съчинение. Прев. от рус. М. Филипова. – Разград: Хр. Килифарски: печ. Ст. Ив. Килифарски).
1897 г. Петр Кропоткин, „Философия и идеал на анархизма“, печ. Ст. Ив. :Килифарски. Оригиналът е „Анархия, её философия, её идеал“, 1896.
1897 г. Елизе Реклю, „Анархията“, Анархистична библиотека, печ. С. Икономов. Елизе Реклю (1830-1905) е френски географ, анархист и революционер. Автор на много книги, статии и брошури с безвластническо съдържание. Силно е привлечен и от безвластническата педагогика и възпитание. За него тя е основният път по който може да бъде формирана една нова свободна личност. Според него истинското училище трябва да бъде „свободната природа с нейните очарователни картини. Невъзможно е в тесни стаи да се създадат хора с мъжествени и честни сърца“.
1897, 1907 „Кратки наставления за познаване и предпазване от заразни болести“, печ. С. Икономов.
1898 г. Лайбниц, Готфрид Вилхелм. „Монадологияата“. Публ. съобразно с ръкописите на Хановерската библ. с въвед. и забележки. Прев. от фр. А. Герон. – Разград, 1898 печ. С. Икономов). Г. В. Лайбниц (1646–1716) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
1898 г. Барановски, М. Т. и др. „Д. С. Мил“. Биогр. очерк / Т. М. Барановски, Михаил Иванович, Вахтан Фомич Тотомиянц; Прев. от рус. – Разград, Хр. Килифарски (София, печ. Икономов). Джон Стюарт Мил (1806-1873) е британски философ, логик и икономист, един от основателите на английския позитивизъм и класик на утилитаризма.
1898 г. Аненкова. А. „Жорж Занд – живот и литературната й деятелност“, превод от руски, печ. Симеон Икономов. Жорж Санд (1804-1876) е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж баронеса Дюдеван. Това е първата книга в България за нея. Героинята не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи. Това поведение и разводът ѝ през 1835 г. допринасят за нейния, донякъде скандален за епохата, облик. Сред любимите на Жорж Санд са композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен (14-годишната им връзка е описана в книгата ѝ „Зима на Майорка“), както и писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме. Известна е обширната ѝ кореспонденция с Гюстав Флобер.
1899 г. Марешал Силвен, „Последня присъда над царете“, драма, превод от френски, печ. Симеон Икономов. Оригиналът е Sylvain Maréchal, „Le jugement dernier des rois”, 1793. Тематиката е за Френската революция 1789-1799 г. Силвен Марешал е френски писател, поет и памфлетьор. Републикански активист, страстен привърженик на социалното равенство, предвестник на идеята за общата стачка и на анархизма.
1899 г. Даскалов, Петър Иванов. „Звездици“. Стихотворения: скоропеч. С. Икономов)
1899 г. Льобон, Андре. „Държавний строй на Франция“ / По Andre Lebon ; Прев. П. Н. Даскалов. Печ. С. Икономов). Андре Лебон (1859–1938) е френски, популярен за своето време професор по история и социално право, политик и предприемач.
1900 г. „Песнопойка „Китка“ с най-отбрани старонародни, любовни и турски песни“. Съст. Добри Гандев и С. Райчев, печ. Иван Попов.
1902 г. С. Димов, „Аферата по кражбата на 10 милиона държавни гербови марки“,
1903 г. „Песнопойка „Китка“ с най-отбрани старонародни, любовни и турски песни“. Съст. Добри Гандев и С. Райчев, печ. Д. Г. Келешов.
1905 г. „Песнопойка със 105 училищни и народни песни“, печ. С. Икономов.
1906 г. „Врагове. Сцени“, превод от руски, печ. Сидер Тодоров.
1906 г. А. В. Изворов, „Четата на Стоян А. Бъчваров, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци, Щипско, Македония. Според разказа на едничкий останал жив от тази чета въстаник Стоян х. Апостолов Ковачев“, печ. Хр. Ив. Килифарски. Стоян Бъчваров е роден в Разград през 1879 г. и завършва 4-ти (сега 8-ми) клас на местната гимназия. По професия е бил дърводелец. През 1902 влиза в четата на капитан Стефан Димитриев, която действа в района на Горноджумайско (днес Благоевградско). В началото на следващата година е определен за щипски войвода, макар че действа като такъв за много кратко. На 11 март 1903 година четата му, заедно с четите на Гено Димитров и Христо Съчанов се установяват около село Карбинци. След предателство, на следващия ден четите са обградени от турска войска. При тежко сражение, което продължава няколко часа, четата на Бъчваров е избита, а в сражението загиват и тримата войводи.
1907 г. „В Америка. Очерк“, превод от руски на Г. Бакалов., печ. Сидер Тодоров, Разград.
37. 1907 г. Жак Меснил „Елизе Реклю“, превод от френски, печ. Ст. Ив. Килифарски. Жан-Жак Дюелшауверс, който се представя под името Жак Меснил (1872 -1940) е белгийски журналист, изкуствовед, историк на изкуството и анархист.
1908 г. Пол Думер, „Книга за моите синове“, превод от руски, печ. Цанев и Попов. Пол Думер (1857-1932) е френски политик и президент на Франция (1931-1932). На фронта на Първата световна война изгубил 4 сина. Оригиналът на книгата е от 1906 г.
1909 г. Гюстав Ерве, „Антипарламентарний социализъм“. Густав Ерве (1871-1944) е френски политик, който до 1912 е известен с антимилитаризма, синдикализма, социализма, от 1912 – с национализма, а от 1919 с фашистките си убеждения, като едновременно с това бил противник на нацистката окупация, колаборационизма и режима на Виши във Франция.
1909 г. Христо Миндов и Стефан Мокрев „Метежи. Волни песни на волна младост“, печ. Иван Цанев.
1910 г. Жан Грав, „Свободна земя. Роман написан за новото училище на Ферера“, превод от френски В. Килифарски, печ. „Фар“, библ. „Безвластие“. Франсиско Ферер (1859-1909) е каталонски педагог, просветител, волнодумец и анархист. През 1908 г. пише труд за съвременното училище под названието „Произход и идеали на съвременното училище“. Привърженик е на свободното образование и съвместното обучение по полове.
1910 г. Две книги по „Риторика“, печ. „Фар“;
1910 г. „Анархистичен календар“, печ. „Фар“.
1910 г. Петр Кропоткин, „Взаимопомощта – фактор на еволюцията“, предговор от Ас. Златаров, библ. „Безвластие“, печ. „Фар“.
1910 г. Петр Кропоткин, „Държавата, нейната историческа роля“, библ. „Безвластие“, печ. Иван Цанев. Оригиналът е Пьотр Кропоткин, „Государство и его роль в истории“ от 1896 г.
1910 г. Петр Кропоткин, „Съвременната наука и анархизма“, библ „Безвластие“, печ. Иван Цанев. Оригиналът на руски е от 1892 г.
1910 г. г. Елизе Реклю, „Еволюция, революция и анархисткия идеал“, превод от френски. Оригиналът е L’Évolution, la Révolution et l’Idéal anarchique, Paris, 1891, 1898.
1910 г. Е(рико) Малатеста, „В кафенето” (беседа върху анархистичния комунизъм), библ. „безвластие“, библ. „Безвластие“, печ. Иван Цанев. Оригиналът е E. Malatesta, Al caffè: discutendo di rivoluzione e anarchia. Ерико Малатеста (1853-1932) е италиански анархо-комунист, приятел на Михаил Бакунин и П. Кропоткин .
1910 г. Е. Малатеста „Разговор между двама селяни. Книжка за селяни и градски работници“, печ. Иван Цанев.
1910 г. Ана Манцони, „Към момите“, библ. „Безвластие“, печ. „Фар“. Името на автора е Анна Мария Моцони (1837-1920). Тя е изявена феминистка и последователка на социалиста утопист Шарл Фурие.
1911 г. Петр Кропоткин, „Думи на един бунтовник“, библ. „Безвластие“, печ. „Фар“.
1911 г. Себастиян Фор, „La Ruche. Кошерът. Дело на солидарност и възпитание. Мисли на възпитателя“, печ. „Фар“. Огюст Луи Себастиан Фор (1858-1942) е привърженик на свободното възпитание, агитатор и популяризатор на безвластническите идеи. La Ruche (Кошерът) е либертарианско училище и жизнено пространство в общността, функциониращо в съответствие с концепцията за интегрално коопериране в образованието и особено на неговото съдържание. Основано е през 1904 г. в и закрито през зимата на 1917 г. след ограниченията, наложени от Първата световна война.
1912 г. Петр Кропоткин, „Хляб и свобода“. Печ. „Фар“. Оригиналът е „Хлеб и воля“, 1892.
1912 г. „Войде, ген. лейтенант“, превод от руски, печ. Иван Цанев. Войде, Карл-Август-Фридрих Маврикиевич (1833–1905) е руски военен деец. Не е свързан с освобождението на Разград и Руско-турската война 1877–1878 г..
1912 г. „Към моя брат селянина“, печ. „Фар“.
1913 г. Жан Грав, „Към избирателите“. Превод от френски В. Килифарски, печ. „Фар“.
1914 г. Засодимски Павел, „Тайните на старата кула“, библ. за деца и юноши, печ. Иван Цанев. Павел Вл. Засодимский (1843-1912) е руски писател, привърженик на „Народна воля”. „Народна воля“ е революционна народническа организация, основана през 1879 г. с главна цел принуда на руското правителство за демократични реформи, след които може да се действа за социално преобразуване на обществото. Един от основните и методи е тероризма.
1921 г. Христо Миндов, „Преображение на лъжата. Притчи и легенди“, печ. П. Антонов.
1921 г. Христо Миндов, „Фрагменти“, печ. П. Антонов. Христо Димов Миндов (1888-1973) е български писател, роден в град Разград в семейство на занаятчия. Учи в родния си град.
1921 г. Вал Томас, „Английска литература“, превод Стефан Димов и Велико Димов, книгоиздателство Н. Възелов.
1923 г. „Най-нова правописна книжка и речник на правописа“. Съст. П. И., печ. Ал. Иванов.
1923 г. „Порокът у децата и юношите. Ръководство за учители, възпитатели самовъзпитане на младежите“, печ. Сл. Колев.
1924 г. Атанас Стоилов, „Нова песнопойка „Заробена Добруджа“ с най-нови народни, любовни и от войната спомени, за Добруджа песни“, печ. П. Антонов.
1925 Драган Данаилов, „По повод на антрефилето във в. „Разградско слово“, бр. 106 от 30. 12, 1924 г.“. Печ. „Рекорд“.
1926 г. Юбилейна книжка за разградското д-во „Лес“ по случай 25 годишнината му 1901-1926 г., печ. Ал. Иванчев.
1934 г. Симеон Долчинков, „Наука за домашната медицина. Домашен доктор. Лекуване с билки и безвредни лекарства“, печ. „Художник“. Симеон Долчинков е бил прочут разградски билкар. Лекувал е диригента Георги Чемширов и той може да разкаже повече за него.
1934 г. Сюлейман Салиев, Пеньо Михайлов, „Буквар и първа читанка за турските първоначални училища“, печ. „Художник“.
1934 г. Явашов, А. Ив., „Демир Баба. Българска старина – светиня“, печ. „Художник“.
1938 г. Деди Канаров, „Смях от казармите. Хумористични разкази“, печ. П. Антонов. Автор е Йордан П. Диканаров, разградски търговец и бъчвар. Негови синове са Петър Диканаров (р. 1944), който сега живее в Поморие, и Валентин Диканаров (1947-2007).
1942 г. Йордан К. Петков, „Копнежи“, стихове, печ. П. Атанасов, Исперих.
Разградските печатници нямат този вкус към пикантни заглавия, излизали в други градове от рода на „Как голтаци и простаци стават юнаци“ (Кюстендил, 1910), „Нещастна учителка от въжето свалена, в реката се удавила“ (Пловдив 1910), „Оргии и скопяване. Религиозен разврат. Из записките на детектива Путилин“ (1921), „Нещастна ученичка изнасилена, убила прелъстителя си“ (Пловдив, 1921) и пр. Няма и много класика, но как се издава тя в обкръжението на Русе, Шумен и Варна с големите печатници?
Литературата, издавана Разград, пази добре своя кръгозор, а културният продукт, създаван от нея няма нищо общо с долнопробни емоции и физиологично вулгаризиране. Няма и поезия, предпочитана от тогавашните войници и слугини, по израза на Б. Пенев), макар че в някои народни песнопойки има персонажи, свързани с Разградско, но това вече е друго. Така е в „О.Ф. народна песнопойка „Червената армия“ с най-нови трагични, патриотически, партизански и старонародни песни, съставил народния певец Иван Раднев от гр. Русе. Който свири и пее, зло не мисли!“, Печат Малджиев, Русе – VІІ. 1945. В нея един от сюжетите на епическия разказ-песен разкрива „За тайната трагедия на Денка Тодорова от с. Божурово, Кубратско, с Никола Сираков, финансов бирник от с. Юпер, на 8 ноемврий 1944 г.“. Ето как е започнала любовта между двамата: / Бирника Колю Сиракова/ С Денка – 33 годишната/ От Божурово Кубратско/ На Димитровден през нощта,/ Четиридесет четвърта година / Която вече се измина. / Този бай Колю Сиракова/ Роден в Ловеч и завършил/ Средно образувание/ Изпратили го в Белгия/ Више търговско училище/ Като се върнал изучен/ Търговията започнал/ Дружно с баща си я карал/ напуска жена си решава/ с три деца я оставя/ и се в Русе преселва/…/ през 1941 година/ екзекутор бирник става/ в Юперски район…/…/ данъците събираше/ …/ млада Денка Тодорова/ торба череши набрала/ а за бай Коля нарекла… И се наскоро оженил/ Дълго време не минава/ Баща му засиромашава/ А Колю се разболява/ И всичкото разпилява … Покъртителната любовна история, разразила се между двамата приключила с убийство по особено жесток начин; след това залавят Денка по горещите следи на престъплението и тя е хвърлена в тъмница…, но, отбелязва епилогът – „Кольо няма да се върне“.
Разбира се, за акцентуването върху анархизма например в разградската литература, могат да се кажат много неща, но ако Бог и редакцията решат, то това може да се случи в следващ материал.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
