Закриват отделения в областната болница в Разград

Областната болница в Разград – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ е изправена пред риска да затвори част от своите отделения. Причината е броят на лекарите в здравното заведение, който в момента е до санитарния минимум, сигнализира изпълнителният директор д-р Гечо Жеков. Недостатъчно високите основни работни заплати отблъскват медиците от избора да започнат работа в болницата, млади попълнения твърде няма, а настоящите лекари скоро ще преминат в пенсионна възраст.

Ако не се предприемат спешни мерки, пациентите от Разград ще бъдат принудени да пътуват километри до съседни градове в търсене на лекарска помощ.

Проблемното финансиране на здравеопазването в цялата страна неизбежно дава отражение и върху лечебното заведение в Разград – МБАЛ „Св. Иван Рилски“. Поради факта, че общинските и областните болници не са примамливи за младите специалисти, които предпочитат перспективата в големите градове, броят на работещите в малките населени места остава до критичния минимум. Изключение в това отношение не прави и разградската болница.

„В почти всички специалности липсват специалисти“, коментира темата изпълнителният директор д-р Гечо Жеков. Конкретно, кадри не достигат в отделенията по педиатрия, акушерство и гинекология, образна диагностика, неонатология и вътрешни болести – ендокринология, които са основните специалности. Към настоящия момент в болницата работят 97 лекари, има обявени 25 свободни места за специалисти и 85 за медицински сестри и акушерки. „В много трудни условия се работи така“, сподели директорът. Ако текучеството на кадри продължи, д-р Жеков сигнализира, че ще се наложи да се закриват отделения. Най-тревожно е състоянието в отделението по инфекциозни болести. В момента там работи един инфекционист, който от първи декември се пенсионира. От лечебното заведение са предприели необходимите стъпки по намирането на специалист, но до момента никой не се е явил на обявата. „Ако не можем да намерим лекар, ще бъда принуден да закрия отделението.“, обезпокоен разкрива директорът.

Друго проблемно звено в болницата е отделението по неонатология, където се полагат грижи за най-малките пациенти. И двамата специалисти, които работят там, изявяват желание в скоро време да напуснат работното си място. Срокът, който е определил един от двамата, е октомври месец, а семейни причини са мотивацията на неговия колега, който родом е от Плевен. Въпреки неистовите усилия от страна на ръководството на болничното заведение да осигури необходимите медицински кадри, д-р Жеков признава, че това ще даде отражение и на отделението по акушерство и гинекология. Все пак има и такива отделения, които се развиват благополучно – по неврология и по хирургия, където се извършват операции на много високо ниво, акцентира д-р Жеков.

В момента в болницата работят специалисти и от други населени места – ендокринолог от Русе, техни съграждани педиатри. Директорът съобщи, че медици се търсят от градове от цялата страна. Ако не се намерят специалисти по липсващите направления и дори продължи голямото текучество на кадри, се очаква и други отделения да бъдат закрити. Причините за кризисната ситуация в лечебното заведение, според директора му, се коренят на различни места. „Когато отново заех този пост, липсата на лекари и медицински сестри беше огромна“, казва д-р Жеков. Многото освободени работни места, които намира в средата на 2017 година, когато повторно поема управлението на здравното заведение, медикът си обяснява трудно. Според него причината са „субективни проблеми във връзка с управлението на болницата“ Въпреки сериозното затруднение, той успява да върне част от лекарския екип, което се оказва крайно недостатъчно. Дългите дежурства поради липсата на медици могат да окажат крайно неблагоприятно въздействие върху предлаганите медицински услуги.

Основната пречка пред набирането на квалифициран медицински персонал – както лекари, така и специалисти по здравни грижи, е недостатъчното заплащане на труда им. „Основните заплати не са много високи, в малкия град липсва и възможност за реализация“, посочи д-р Жеков. По негови думи, въпреки че лечебното заведение не работи на загуба и заплатите на персонала са повишени, те все още остават непривлекателни за работещите в сферата на здравеопазването. „Немислимо е привличането на специалисти от големите градове въпреки усилията ми в тази посока. „Истината е, че здравеопазването е сложено на грешни релси“, аргументира влошаващото се положение д-р Жеков.

Всеизвестен факт е, че бюджетният лимит на лечебното заведение е крайно недостатъчен, а би следвало да покрива издръжката на болницата и работните заплати. Ако обаче отработените средства са над размера на клиничните пътеки – извънлимитни, те остават в Здравноосигурителната каса. В момента се чака решението на последна инстанция по делото, което разградската болница заведе именно срещу НЗОК, от което зависи дали заведението ще получи средствата за извършена дейност, разкри директорът. Началото на наблюдаваната кризисна ситуация в редица лечебни заведения в страната според него се поставя с разделението между доболничната и болничната помощ. Голямото разминаване между заплащането в двата клона на здравеопазването води до огромното текучество на кадри, които напускат болниците и не се връщат обратно. „Младите кадри взимат специалност и напускат“, обясни д-р Жеков.

Разкриването на частни болници създава друг проблем, пред който са изправени областните здравни заведения. Ако МБАЛ „Св. Иван Рилски“ разполага с приходи единствено от клиничните пътеки, то работещите в частния сектор получават финанси и от пациентите за предоставянето на допълнителни услуги. Неравнопоставеността създава дълбок разрив, негодува директорът, който настоява размерът на заплатите в доболничната и болничната помощ да се изравни. „Това няма да се случи, но областните болници са гръбнакът на здравеопазването, защото пациентите тук не доплащат“, допълни той. Ако се слеят няколко общински болници, каквото решение се обсъждаше в други градове, според директора лекарите ще отворят свои кабинети, но няма да работят в болницата заради по-ниското остойностяване на труда им.

Възможно решение на проблема тази година предложиха от Министерството на здравеопазването. В обнародваната Наредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването прокараните промени предвиждат осигуряване на необходимите специалисти в съответствие с потребностите на лечебните заведения. Заложената идея е, че след придобиване на специалност, специализантите, за които е изплащана държавна субсидия, се задължават да работят за срок от три години в определени от министъра лечебни заведения, области или общини с установен недостиг на специалисти. Месечната субсидия в общия случай е в размер на две минимални работни заплати. Дори и предприетата мярка се оказва неефективна, защото до момента няма нито един кандидат, изявил желание да работи в разградската болница, посочи д-р Жеков, убеден, че няма да настъпи дългоочакваната промяна. Средната възраст на работещите в момента в болницата е около 50 години, а какво ще се случи в близкото бъдеще, когато медиците преминат в пенсионна възраст, зависи от предприеманите от Здравното министерство реформи.

Перспективата пред пациентите от Разград при евентуалното затваряне на отделения в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ е да търсят лекарска помощ в съседни градове. „Не съм свикнал да бягам“, отговори д-р Жеков на въпроса дали обмисля да напусне ръководния пост, ако ситуацията с липсата на кадри се влоши, допълвайки, че ще заема работното си място, докато е полезен.

Десислава СТЕФАНОВА