Теодора НИКОЛОВА: Без признание няма успех, няма плам

Вие сте биотехнолог по професия, кое Ви подтикна да изберете света на изкуството?

Бях студентка и изучавах специалност „Полимери, текстил и кожи“ във ВХТИ „Асен Златаров“ в град Бургас, когато настъпи обрат в житейския ми път. След куп здравословни проблеми, напуснах университета. Тогава започнах да рисувам и да се занимавам с приложно изкуство. Всичко започна като арт терапия. Първоначално нарисувах няколко малки керемиди с битови мотиви. Но хората започнаха да проявяват интерес и си поръчваха. Така от хоби и странично занимание, рисуването се превърна в мое ежедневие и в любима работа.

Пазите ли първата си картина?

О, да, разбира се! Тази първа картина стои и до днес, поставена в рамка в хола ни. Озаглавих я „Българска хубост“. Пазя си дори и първата керемидка. Аз съм привърженик на мотото, че човек не трябва да забравя откъде е тръгнал.

От времето, през което създавате първата си творба, до днес, имало ли е моменти, в които сте искали да обърнете гръб на изкуството?

Не, никога, казвам го съвсем откровено! Понякога дори въображението ми толкова се развихря, че мога да видя фигури и образи и на най-необичайни места. Мисля, че това е моят път, всеки го намира рано или късно. При мен е малко по-късно, но пък е по- осъзнато.

Кое разпалва творческия Ви плам?

Българският фолклор – традициите, родовите корени са в основата на голяма част от моите творения. Красотата на човешките души също е предмет на моите интерпретации. От природата черпя немалко вдъхновение и често използвам красиви природни материали. Изпитвам непреодолимо желание да научавам нови неща и техники. Буквално се ровя в информация, уча се понякога на принципа „проба–грешка“. А пламъкът и благодарността в очите на моите ценители са най-важното нещо за мен. Без признание няма успех, няма плам.

Илюстрирате или интерпретирате човешките души в творбите си?

Точният отговор е – и двете. Винаги съм се вглеждала в очите на хората и много често в картините си акцентирам върху тях. От очите на човек можеш да разбереш и да очакваш много. Интерпретация винаги има, защото аз съм много наблюдателна и както усетя нещата, така ги поднасям, през моя светоглед.

Освен с рисуване, се занимавате с различни видове приложни техники. Бихте ли ни изброили някои от тях.

Изработвам стенни пана с техника макраме, рисувам върху камък, кратунки, дърво, занимавам се с художествен декупаж, стъклопис, витражи, квилинг, създавам уникати от дървесни корени, рисувам икони. Приложното изкуство представлява огромен интерес за мен и всяко начинание ми носи огромно удоволствие.

Гостоприемен ли е светът на изкуството?

Само до преди два месеца щях да Ви отговоря с категорично „да“, но недопустимо и, меко казано, грубо, е да срещнеш пренебрежително отношение от професионалист към самоук творец като мен… Мисля, че изкуството е вечно и не трябва да бъде разделяно, независимо по какви критерии. Та нали красотата е тази, която трябва да ни окрилява и да създава цветно усещане в иначе сивото ни ежедневие! Но това ми даде стимул и амбиция да се докажа. И все пак мога да кажа, че моят творчески свят е красив, всеки е добре дошъл и всеки ще вземе нещо от моята положителна нагласа и позитивна енергия.

„Пърстроцветие“ сте озаглавили изложбата, която ще представите след броени дни в Разград. Разкажете ни малко повече за нея.

В предстоящата ми осма поред самостоятелна изложба ще представя 18 платна живопис. Работила съм основно с акрил, ефектни бои, като в повечето случаи съм си служила с релеф, постигнат с нетрадиционни материали. За дамите, ценители на бижутата, ще представя шити накити и нещо, с което се занимавам отскоро – ръчно нарисувани копринени шалове с брошки. Допълнение към изложбата ще бъдат няколко икони и художествен декупаж. Очаквам своите съграждани и всички разградчани, любители на изкуството, да споделят тази пъстроцветна емоция с мен. Откриването на изложбата ще бъде на 18 септември в 17:30 часав Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ – гр. Разград , а експозицията ще продължи до 4 октомври тази година.

Поправете ме, ако греша, но имам усещането, че името, което сте избрали за изложбата, е еманация на Вашия вътрешен свят…

Не грешите, разбира се! Цветен човек съм, не деля на бяло и черно. Обичам предизвикателствата, обичам да радвам моите ценители и да претворявам емоциите си в свой приказно-пъстроцветен свят.

Аница КОСТОВА