Прочутият разградски панаир има дългогодишна история, започнала от далечната 1921 година, разказа Нели Николова от Регионалния исторически музей в Разград. Тя обясни, че със специално решение на правителството на Александър Стамболийски се разрешава провеждането в Разград на два панаира. Единият е пролетен, който трае пет дни през първата половина на април и е само за дребен и едър добитък.
Голяма роля за града играе есенният – седемдневен, от понеделник до неделя, който се провежда в средата на септември. На него се търгува с едър и дребен добитък, манифактурни, бакалски и др. стоки и занаятчийски произведения. В рамките на есенния панаир се организират и народни борби, както и други развлечения за посетителите. Мястото на провеждане е южно от казармата на 19-ти пехотен полк /дн. от лявата страна на пътя за Търговище/, а от 1939 г. панаирът се премества от другата страна на шосето, разказа Николова.
Реклама от 1940 г. в местната преса /в. „Разградско слово“ в броя си от 14 септември 1940 г./ убеждава, че това е единственият по големина панаир в Северна България за сезона, „на който се излагат за продан най-добрите коне и рогат добитък от прочутия Дели-Орман“. И дори пътуването по БДЖ до Разград от Шуменска област по времето на панаира е с 50 процента намаление.
Във фонда на Градската община, запазен в Държавен архив – Разград се съдържат писма от кмета на града, с които моли Главната дирекция на железниците в София да се разпореди посетителите на разградския панаир да се ползват по Българските държавни железници с намаление, за да се даде възможност за по-голямо посещение от земеделци и скотовъди, както и от търговци от различни краища на страната. Общината на свои сесии одобрява и правилник за вътрешния ред и управление на панаира. В него са посочени мястото и работното време на сделки, на теглене, мерене и плащане на стоката и др. За опазването на реда и чистотата на панаира общинското управление издава заповед, с която да се глобяват нарушителите. Абсолютно е забранено разиграването на всякакви хазартни игри, както и посещението на панаира в нетрезво състояние, сочат архивните документи.
Според книгата на краеведа Кръстьо Арнаудов „Щрихи от миналото на Разград“ панаирът води началото си приблизително от около втората половина на XVIII век. „Разградският панаир, заедно с Узунджовският и Ески-Джумайският /Търговищкият/ бяха едни от най-големите и известни панаири от далечното и близкото минало в България, което до неотдавна можеше да се прочете във всеки учебник по стопанска география“, пише краеведът. В главата „Спомени от прочутия разградски панаир“ той описва подробно какъв е бил той през 30-те години на миналия век. Главната и атракционната част се е построявала между няколко редици дървета, посадени от дясната страна на шосето за Търговище. Между тези дървета са се оформяли две главни алеи с няколко реда временно построени щандове от дървени и брезентови шатри, бараки от рогозки и други. По двете крайни редици са преобладавали големите шатри на ресторантите и бирариите, а също така и на така наречените шантани. Те наподобявали големи куплообразни циркови шатри с множество маси за посетители, във вътрешността на които, обикновено срещу входа, са се изграждали дървени естради за музикантите, певците и танцьорите. Свободното пространство между ресторантите и шантаните се изпълвало с по-малки бараки на различни търговци на промишлени стоки и занаятчийски произведения, множество сладкарници, бозаджийници, бръснарници и други заведения. По средата, между двата реда по големи шатри са се нареждали многобройните сергии на дребните търговци и продавачи на разни захарни изделия и лакомства, галантерия и др.
Панаирът е бил не само локален, но се е радвал и на голяма посещаемост и интерес от страна на търговци и изложители от цялата страна. Не са липсвали и такива от чужбина, които са предлагали оригинални стоки и новости за бита, които са представлявали голям интерес за местното население. Най-интересното на прочутия разградски панаир е било надвечер, когато откъм Башбунар чешма прииждал непрекъснат поток от граждани и учащи се, за да се поразходят, да видят нещо интересно, да се почерпят или да направят някаква покупка на по-изгодна цена. Този поток се е допълвал и от непрекъснатата верига на постоянно идващите от града и заминаващи обратно файтони по шосето край бившата казарма в района на фабрика „Химик”. В миналото панаирът е бил толкова голям и интересен, че за един ден, а особено за една вечер, трудно се е обхождал, за да се види всичко интересно, пише още краеведът.
Есенният панаир в Разград се провежда до 1950 година; след известно прекъсване, през 1990 година той е възстановен и осъвременен
Въпреки годините на войната и превратностите в историята, есенният панаир в Разград се провежда до 1950 година. По-късно, през 1972 година е обявена Седмица на търговията, която съществува до 1984 година, обяснява Нели Николова от Регионалния исторически музей. С писмо от 21 август 1990 година Общинският народен съвет в Разград дава съгласието си традиционният есенен панаир да бъде възстановен. Първоначално той се провежда на територията на изложбената база на Селекционния център по животновъдство в района на кв. Гецово, като през панаирните дни се организират конни състезания, борби, атракционни развлечения.
През тази година е 28-то поред издание на разградския есенен панаир след възстановяването му. Той се провежда от 10 до 16 септември. Сергиите, щандовете и атракционният кът са разположени отново по алеите на Градския парк. Община Разград е подготвила и богата културно-музикална програма.
Садет КЪРОВА
Снимки: Регионален исторически музей – Разград
