Възпитаниците на Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград за поредна година показаха завидни знания по български език и литература. Явилите се 109 дванадесетокласници на майската сесия на първия задължителен държавен зрелостен изпит са постигнали успех много добър 4.97. Макар и с една стотна, училището отбелязва повишаване на нивото на владеене на българския език, като средният бал миналата година е бил 4.96. Това постижение поставя Езиковата гимназия на 56-то място в тазгодишната класация та училищата от цялата страна. Със същия успех са училища в Карлово и Стара Загора, които се намират респективно преди и след Езиковата гимназия в подреждането, но броят на явилите се ученици е различен.
Езиковата гимназия всъщност е единственото училище от областта, което тази година попада в топ 100 на България.
Директорът на гимназията Пейчо Георгиев коментира, че високите резултати са закономерно следствие от ученолюбивостта на зрелостниците и сериозното отношение на учителите, които са отдадени на професията си. „Средата, атмосферата и базата в училище позволяват на любознателните ученици да надграждат своите познания и умения“, подчерта той. „През годините се наблюдава устойчивост на високите резултати, които се постигат в средното училище, поради което му се отпускат допълнителни средства за стипендии на учащите се“, допълни директорът. Той сподели, че радостта му е примесена с тъга поради факта, че те са единствените представители от Разградско, влезли в първата стотица. Занапред обаче стремежът им остава същият – да са сред първенците в страната.
Когато изследването се разшири до топ 1000 училища в страната, се вижда, че с 50 места по-надолу се намира и другата разградска гимназия, която също традиционно показва високи резултати на изпитите – ППМГ „Акад. Н. Обрешков“, която заема 106-то място. Данните сочат, че явилите се 93-ма ученици са постигнали среден успех много добър 4.72. Те отстъпват първото място за най-висок среден успех, което заемаха миналата година със среден бал 5.03.
Третото по успех средно училище от областта е кубратското СУ „Христо Ботев“ – което се нарежда на 181-во място в страната с успех 4.38 при явили се 41 ученици.
И дотук…с хвалбата! Всички останали средни училища в областта са с доста по-скровни резултати /под 4.00/ на матурата по български език и литература и са доста назад в националната класация.
Най-лош резултат сред представителите от Разградско са постигнали учениците от Професионалната гимназия по земеделие „Кл. Тимирязев“ в град Завет. На майската сесия се оказва, че са се явили 51 ученици, които заемат 944-то място с успех 2.75.
Любопитно е проследяването на Разградски регион като цяло въз основа на средните резултати на абитуриентите по области. Сравнението показва, че областта ни се нарежда сред слабо представилите се. Както писахме и по-рано, учениците ни остават на 25-то място сред 28 области в страната. Средният успех на явилите се 845 зрелостници от 19-те учебни заведения в региона е добър 3.80. Вчера излезе и класация на училищата в България според резултатите въобще от матурите от майската сесия. Подредбата на училищата от Разградска област е приблизително същата, като тази по български език и литература. Оказва се, че една-две птички пролет не правят и за да се повиши равнището на образование в областта ни и за да излезем от дъното на неграмотността, на което се намираме от доста години, трябва да се положат много по-големи усилия.
Всъщност тази година не виждаме нещо кой знае колко по-различно от минали години. И през 2017 година например начело на националната класация, със сходни на сегашните резултати, бяха Езиковата, Математиката и кубратското СУ „Хр.Ботев“. И тогава, както и сега, на опашката, пак със резултати, близки до сегашните, бяха Спортното, Автото и заветската земеделска гимназия.
А ако пък по-внимателно анализираме резултатите, ще са окаже, че те дори са по-лоши от това, което статистиката видимо ни показва. Особено за училищата със слаби резултати.
Защото какво означава от випуск от около четиридесет зрелостници на матура да се явят само седем или петнадесет? Това означава, че държавата плаща за средни училища, в които учениците не вземат диплома, т.е. тези училища не са изпълнили основната си функция и парите на обществото са отишли на вятъра.
Десислава СТЕФАНОВА
Къде сме ние? Училищата от Разградска област в класацията Топ 1000 на българските училища според резултатите от задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература
| Място в България | Училище | Успех | Явили се ученици |
| 56 | ПГПЧЕ „Е.Йосиф“ – Разград | 4.97 | 109 |
| 106 | ППМГ „Акад.Н.Обрешков“ – Разград | 4.72 | 93 |
| 181 | СУ „Хр.Ботев“ – Кубрат | 4.38 | 41 |
| 465 | ПГИ „Р.Шуман“ – Разград | 3.71 | 96 |
| 496 | СУ – Самуил | 3.67 | 16 |
| 510 | ПГ „В.Левски“ – Исперих | 3.64 | 60 |
| 531 | СУ „Хр.Ботев“ – Цар Калоян | 3.59 | 17 |
| 536 | НПТГ „Ш.Петьофи“ – Разград | 3.58 | 112 |
| 618 | СУ „Хр.Ботев“ – Разград | 3.44 | 18 |
| 674 | ПГТС „Хр.Смирненски“ – Разград | 3.35 | 7 |
| 689 | ПГВМЗ „А.Стамболийски“ – Лозница | 3.33 | 49 |
| 745 | СУ – Завет | 3.25 | 22 |
| 779 | ПГХТБ „М.Кюри“ – Разград | 3.19 | 37 |
| 787 | ПГСС „Хан Аспарух“ – Исперих | 3.18 | 67 |
| 791 | Профилирана гимназия – Кубрат | 3.17 | 21 |
| 812 | Спортно училище – Разград | 3.13 | 22 |
| 818 | ПГО „Ст. Николица“ – Разград | 3.12 | 15 |
| 876 | ПГССХВТ „Ан.Кънчев“ – Разград | 3.01 | 24 |
| 944 | ПГЗ „Кл.Тимирязев“ – Завет | 2.75 | 51 |
Забележка: Вчера излезе и класация на училищата в България според резултатите въобще от матурите от майската сесия. Подредбата на училищата от Разградска област е приблизително същата, като тази по български език и литература.
Има „кухи училища“, които смучат държавния бюджет, но не предлагат стойностен образователен продукт
Всяка година данните на МОН показват какъв е успехът – къде добър, къде лош – на всяко от средните училища у нас. Не се отчита обаче колко от обучаващите се ученици в училищата в страната не са завършили средното си образование и какви са причините да не се дипломират, след като са инвестирано 12 години в образованието им и държавата е плащала за тяхната издръжка.
Няма справка по училища, за да види ефективността на обучението и да се даде обяснение защо от цял випуск дванадесетокласници завършват единици?
Въпросът е какви са плановете и стратегиите на най-високо ниво, защото при посещението си в Разград министърът на образованието Красимир Вълчев отбеляза, че образователната инфраструктура е оптимизирана и няма нужда от промяна.
От просветата не следят ли демографските показатели, не си ли задават въпроса необходимо ли е да се изразходват обществени средства за издръжката на неефективни структури? Защо се насърчава развитието на „кухи училища“, които само смучат от държавния бюджет, без да предлагат стойностен образователен продукт? Дори да не се закриват, то поне да се обединяват училища, които осъществяват прием в една-две паралелки. И сега, след тази публикация, ще скочат всички тези училища и директори, ще тропнат с крак за тяхната значимост и необходимост, без да подплатяват изискванията си с реални резултати.
Знам, че темата е злободневна, предизвиква остри обществени реакции, всеки директор и учител ще се бори да запази работата си, всеки родител ще отстоява правото на детето му да има достъп до образование в родния си град или село. Но процесите трябва да се разглеждат в цялост, да се градят стратегии, а не управляващите да се стремят да запазят статуквото, защото липсва политическа воля за оптимизация на училищната мрежа и за реформа в образованието.
Демографските процеси се задълбочават, след две десетилетия децата ще бъдат в пъти по-малко, и не е рентабилно държавата да продължи да издържа училища, които имат капацитет за 1000 деца, а в тях на практика в тях учат 50. Ако държавата беше частна фирма, щеше ли да инвестира средства за издръжка и заплати на работниците в неефективен завод, или ще го преобразува, за да оптимизира работата и да реализира печалба?
Образованието е обществено благо и целта му е да създава умни, мислещи и пробивни млади хора, които ще са строителите на новото време. Живеем в динамични времена, процесите се разгръщат бързо и трябва да проявяваме гъвкавост и приспособимост, защото оцеляват най-адаптивните към промените.
Антония ДИМИТРОВА
Б.р. Уважаеми читатели, публикувахме този текст точно преди една година, когато излязоха тогавашните резултати. С леки съкращения пускаме същия коментар, понеже и състоянието на образованието в Разградска област е същото – пак на дъното…
