Невероятна находка и впечатляваща слука – известният в Разград рибар и ловец Младен Донев хвана половин килограмов кефал в бетонното корито на Лома, в самия център на града.
„Хващайки подобни екземпляри в Лома, и то пред Общината, се опитвам да докажа, че в реката има живот“, казва разградчанинът, за когото това съвсем не е първият подобен улов.
Младен улови рибата към 19.30 часа в понеделник в Лома, точно под входа на общината, на воблер – изкуствена стръв, имитация на малка рибка, с каквато по реките се храни кефалът.
Брат му, архитект Радан Донев – също запален рибар, му помагал, като го насочвал отгоре къде точно да хвърли.
По това време, когато слънчевите лъчи не огряват водата, от високото най-добре се виждат рибните пасажи точно на това място, където дълбочината е 40-50 сантиметра.
„Има много риба в реката, на това място се виждат и доста големи екземпляри, има и такива, които видимо са по 1-2 килограма“, казва Младен, който има и успешен опит с улова на по-големи кефали в реката. През април тази година наш екип видя как в района на Икономическия техникум той извади също кефал с 42 сантиметра дължина и тегло 920 грама.
В Лома сега безспорно има много риба, въдичарите редовно хвърлят и се радват на улов, но обикновено ловят в естественото корито на реката – преди и след града. Любопитното е, че от няколко години насам рибата играе и в бетонното корито в градския участък. Природозащитниците със задоволство отбелязват този факт, обяснявайки си го с чистотата на реката.
По-възрастните разградчани си спомнят как преди около 40 години водата в Лома вонеше непоносимо и по няколко пъти на ден си сменяше цвета според това каква субстанция са изхвърлили от Комбината за антибиотици. След построяването по протежение на цялото корито на колектора отвеждане на отпадните води, реката стана чиста.
Риба обаче в градската част се появи през последните години и причините за това са няколко. В естественото корито на реката се навъдиха видри и рибата бяга от тях към града. В долния край на Разград пък е пречиствателната станция – от нея във водата няма как да не попаднат някакви химикали, затова кефалът се ориентира към чистия участък по средата, т.е. пак към града. От трета страна, бетонното корито в най-ниската си част, до водата, не е чистено от години. Това предизвиква недоволство сред част от гражданството, но както се казва в такива случаи, всяко зло за добро. Когато има растителност, има и хранителна среда – червейчета и организми, подобни на малки скаридки, които привличат рибата.
Тъй че природата си знае работата, а за разградските въдичари се намери още едно място, където с успех могат да упражняват хобито си. Наслука!
