Когато един човек на средна възраст се обърне назад и погледне в миналото, винаги си казва: как бързо времето минава и как бързо всичко се изменя.
Не така обаче е в изкуството. То винаги си е оставало неподвластно на времето и колкото е по старо, става все по-ценно за обществото, особено за хора, които разбират от изкуство.
Изминаха три години от 19 август 2016 г., откакто чрез вестник „Екип 7“ представих една импровизирана фотоизложба на тема: „Разград – дълбока древност, минало и настояще“, в стил авангардизъм и абстракционизъм, по улица „Дунав“ в град Разград. Хората я виждаха, но малцина си даваха сметка, че това всъщност е изкуство, повечето неправилно си мислеха, че става дума за обикновена мърлящина.
И ето, повече от три години „изложбата“ изпълва с удоволствие душите на нашите съграждани и хилядите гости на града ни, минаващи по тази централна улица. Аз например видях как по време на Панаира на киселото млеко минаха няколко групи чужденци, имаше коментари, селфита. Очевидно бяха силно впечатлени…
Нито дъждовете,нито снеговете и ветровете успяха да пречупят искрената приемственост получила се чрез тази фото изложба между бившето и настоящо кметско управление.
Но преди месец се случи някакво чудо. Столовете на пенсионерите пред фото изложбата опустяха, хората някак много бързо взеха да минават по улицата, не спират за по-дълго, по-малко се заглеждат. А причината била в това, че някакъв предполагаем куратор е вкарал политически цвят в многолетните творби и е променил вече съдържанието на самата тема в изображенията.
Навремето другарят Живков беше казал: „Партията и изкуството – това е силата на народа“. Може би сегашните управници се ръководят от тази мъдра мисъл и затова са оставили без реакция някои детайли от изложбата, които несъмнено са връх в изкуството, а не както някой би казал, че са в нарушение на Избирателния кодекс и общинските наредби.
Остава да видим дали арт пространството ще бъде ползвано и на предстоящите местни избори. Редно е според традицията в Разград кандидат-кметовете да си го поделят. Ще разберем – времето минава бързо…
Радослав РУСЕВ
