Един от героите на Тутраканската епопея ротмистър Александър Ценович е живял в Исперих.
Роден е в Букурещ на 30 август 1878 година. По заръка на баща си, почти не е знаещ български език, през август 1895 Ценович пристига в Княжество България за да постъпи във ВНВУ в София. След производството му в първи офицерски чин подпоручик е изпратен да служи в конницата. Тъй като знае няколко чужди езика, Ценович е назначен в Лейбгвардейския ескадрон в София, а след това в 3-ти конен полк в Пловдив. През Балканската война (1912-1913) е ротмистър в 5-ти конен полк.
Отличава се в боевете срещу турците и е награден с първи орден „За храброст“, IV ст., 2 клас. Когато българските войски влизат в Солун е тежко ранен, но оцелява. През март 1913г. Ценович е назначен за командир на допълващия екадрон на 1-ви конен полк. В него служи до ноември 1913, когато заминава на курс в кавалерийската школа. Завършва я и е назначен за командир на 4-ти ескадрон на 9-ти конен полк, с който всъщност се включва във войната срещу Румъния.
Преди това се заселва в Исперих. Той е впечатлявал исперихчани с внушителния си и представителен вид с военната униформа. В лудогорския град е живял в къщата на баба Дина.
В боя при село Попина на брега на Дунав 4-ти ескадрон, начело с командира си Александър Ценович, се хвърля в стремителна атака срещу окопал се противник. Дръзката атака не успява да завладее позицията, но в крайна сметка румънците отстъпват. Загива обаче командирът на ескадрона – само на 38 години. Според изследователя на живота му Янко Гочев, подвигът на Ценович произвежда силно впечатление на съвременниците му, като е описан в мемоарите на генерал Стефан Тошев.
Ромистър Александър Ценович е посмъртно произведен в чин майор и е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 1 кл. за бойни отличия и заслуги във войната (1918). Днес силистренското село Ценович носи неговото име.
Героят от Тутраканската епопея е пожелал, ако бъде убит във войната, да бъде погребан в Исперих. Така и става. Погребан е с почести в тогавашното исперихско гробище в западната част на града. Там, където е живял – на улица „Христо Ботев“ е поставена паметна плоча на героя. Името му е изписано и на паметна плоча на мемориала край Тутракан.
В деня, в който загива ротмистър Ценович, исперихчани поднасят всяка година цветя пред паметната му плоча в Исперих. Мястото често се посещава от членове на местната организация на запасното воинство, които изразяват своята почит към героя.
Ангел НИКОЛОВ
