След като неотдавна кубратската болница осъди Здравната каса да ѝ плати 119 000 лева за
извършена, но неплатена дейност по клинични пътеки, търговско дело срещу НЗОК спечели и областната МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград.
В молба до Окръжния съд лечебното заведение е поискало Националната здравноосигурителна каса да бъде осъдена да му заплати 257 643 лева за изработени, но незаплатени клинични пътеки и процедури за март, април, май и декември 2015 година, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
На базата на сключения между двете страни договор, МБАЛ „Св. Иван Рилски“ -Разград предоставяла медицинска помощ на здравноосигурени лица. В посочения период обаче били извършени дейности над лимита – през март за 34 908 лeва, април за 50 403 лева, май за 32 980 лева, а декември – за 139 352 лева.
За оказаната помощ и размера на направените разходи, болницата представяла ежедневно документи, за спорните месеци обаче НЗОК не заплатила дейности, извършени над договорените лимити, както и за вложени медицински изделия през май.
Назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза установила, че общата стойност на дейностите по клинични пътеки за март, април, май и декември 2015 г., е 2 670 486 лева.
За 2 412 843 лева от тях били издадени фактури и съответно било извършено плащане от НЗОК, удържани били и санкции в размер 23 700.17 лева. Останалата част от дейностите над лимитите действително са били извършени, те не са фактурирани към Касата и са в посочения от болницата размер, установил експертът. Същите били осчетоводени като разходи, за покриването на които болничното заведение теглило заеми и трупало дългове.
Съдебно-техническа експертиза по делото е потвърдила, че спорните дейности са били включвани в ежедневните отчети, изпращани от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ чрез електронния портал на НЗОК.
След извършена медицинска и финансова проверка на болницата, разпоредена от РЗОК заради надвишен среден процент на усвоени средства за първото тримесечие на 2015 г., нарушения не били констатирани. Заключението на комисията било, че се отчитат по-голям брой случаи, тъй като в област Разград това е единственото лечебно заведение, което разполага с отделение „Хемодиализа“, а е нараснал броят пациентите, лекувани по клинична пътека „Хрониохемодиализа“. Наред с това отчела като причина и вида на прием на пациентите – спешни случаи с невъзможност за включване в листи на чакащи – заболявания на нервната система, сърдечно съдовата система, раждане и грижа за новородени.
Впоследствие, по искане на РЗОК, директорът на болницата представил доклад за завишените лимитни стойности за цялото първо тримесечие на 2015 г., в който посочил като причини оформени листи на чакащи пациенти, очаквана повишена заболеваемост сред децата и хронично болните през зимните месеци, пренасочени пациенти от други общински болници и трайна тенденция на увеличение на броя на пациентите от съседни общини.
След като се е запознал с доказателствата по делото, Окръжният съд в Разград е приел претенциите на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ за основателни.
„Съдът намира, че следва да се извърши плащане и на надлимитните дейности, тъй като в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности. Съобразно посочените в договорите задължения на изпълнителя се установява, че НЗОК му е възложила изпълнението на дейностите, предмет на договорите, като не е поставено ограничение на приема на здравноосигурени лица съобразно лимита на договорените средства, поради което задължение на възложителя е да заплати стойността на тези лечения по силата на здравноосигурителното законодателство.
Следва извод, че извършените над определения лимит дейности са извършени от лечебното заведение по повод на изпълнение на неговите задължения по сключения договор. За това лечебното заведение се явява изправна страна и следва да бъде възмездено за извършената престация – предмет на исковата претенция“, се казва в съдебното решение.
С него НЗОК е осъдена да плати на болницата претендираната сума от 257 643 лева, както и лихвата върху тях, считано от подаване на исковата молба в съда на 21 декември 2018 година до окончателното ѝ изплащане.
За сметка на Касата остават и направените от лечебното заведение разноски по делото за близо 18 000 лева, в това число 10 355.32 лева държавна такса, депозити за вещи лица 663.06 лева, за явяване на свидетел 67.96 лева и адвокатско възнаграждение от 6708 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна.
Мила КЮЛЮМОВА
