Единствената действаща автентична вятърна мелница в Североизточна България, пък май и изобщо в България, е до исперихското село Белинци. Тя е с над 100-годишна история и е паметник на културата. Стопанисва се от Историческия музей в Исперих. Мелницата е изцяло дървена. Най-много е използван при изработването й черен дъб. В много добро състояние се намира и в нея мелят царевица, пшеница, ечемик, просо, червен пипер и каменна сол. Меленето се осъществява от два хромела. Вторият етаж се използва като анимация за посетителите. Тук се показва интересният процес на мелене.
И днес мелницата продължава да води своя нескончаем диалог с вятъра. Особено много гости има през месец октомври, когато в град Исперих се провежда от Историческия музей традиционният панаир на царевицата. Тук могат да се правят демонстрации за мелене на царевични култури от двата хромела. Мисля си, че ако мелницата се вкара в някакъв по-голям проект, ще привлече още повече любопитни туристи. Защо пък да не бъде вкарана и рекламните издания на Министерството на туризма? Така, де, по-добре ей такива неща да се рекламират, отколкото хотелите по Черноморието. Хотели хората са виждали, даже и по-хубави от нашите, ама такива антики като мелницата вече не останаха…
През 1969 г. майсторът Касим Садък монтира на това място мелницата. Той я купува от село Пчелина през 1951 г. и я възстановява в сегашния й вид само на 500 метра от село Белинци. „Съоръжението“ започва да действа след монтажа, през 1971 година. Оттогава непрестанно мели зърнени култури. След като почина Касим Садък, за нея се грижи Бейти – неговият син. Той се старае да продължи традицията на майстора и тук продължава да се мели най-финото брашно в Лудогорието. Синът се грижи за този музей на открито, който привлича вниманието на преминаващите.
Ангел НИКОЛОВ
