Лято е! И е горещо. Много от разградчани и гостите на града търсят прохлада, тишина и спокойствие в градския парк.
Да, хубаво е, че ги търсят в това прекрасно място, което градът ни има, а лошото е, че се натъкват на разбити алеи, мръсотия и бурени.
Като майка на две деца, аз съм в парка с количката всеки ден и смея да твърдя, че толкова мръсно и запустяло не е било никога досега.
Преди пет години, когато разхождах голямата си дъщеря, алеите се метяха и сметта се събираше ежедневно, косеше се сравнително често и беше доста по-приветливо. Тази година алеите не се чистят, тревата се окоси веднъж покрай Денят на детето или по-скоро заради отбелязването на Втори юни и поставянето на венци пред паметника на Ботев в парка от управниците ни. Тогава, похвално, общинските служители впрегнаха сили и техника и окосиха целия парк буквално в рамките на два дни, но дотам. Не само малките и странични алеи, но и главната алея, кръстена гръмко Шалон-ан-Шампан /на името на френския град, с който град Разград е в сътрудничество/ не са почиствани със седмици и при по-силен вятър се заформя нещо като миниторнадо от листа, клонки и пепел. Тревата и тръните на места стигат до кръста и като добавим това, че по Великден бе пръскано за последно против комари и кърлежи, то е ясно, че треволакът става идеално убежище за всякакви хапещи гадинки. А такива има много, повярвайте!
За съжаление, паркът е не просто неизметен, но особено за децата е направо опасен. Най-голямата площадка, наскоро реновирана по проект, има плачевен вид. Тази безумна смесица на новото със старото, като че ли нарочно е проектирана с по три вида настилки (нова мека, стара от бетонни плочи и зелени площи), три вида пейки и също толкова разновидности кошчета за смет. Незнайно защо насред центъра й грозно и опасно за малките деца е оставена да стърчи и една стара и отдавна неработеща чешмичка от моето детство, а клоните на дърветата застрашително са надвиснали над детските главици и почти срещат избуялите бурени. Някак странно недовършена е тази площадка, с незапълнени от самото начало пясъчници и с изоставени в единия й ъгъл материали…все едно строителите са в обедна почивка и ще се завърнат всеки момент.
Грозно е и много жалко, че рядко се прави нещо ново, а вече съграденото не се пази и поддържа. Разград е известен като Град на цветята и центърът му наистина е красив и цветен. Там се чисти, коси, полива… А Градският парк това лято е просто изоставен. Не знам дали е до липса на средства, на кадри /един от проблемите в града/, на добра организация или е просто от безхаберие, но това любимо на мнозина място скоро ще се превърне в джунгла.
Факт е, че не всички пазят, някои посещават парка, за да пийнат шумно с компания, други да премерят сили в трошене на пейки, а трети просто да почоплят слънчоглед /Боже, ако имаше олимпийска дисциплина „люпене на семки“ със сигурност Разград щеше да се гордее с поне няколко шампиони!/. Но струва ми се, това не може да бъде оправдание за бездействието на тези, които са длъжни да се грижат за парка, пък и за реда в него, който е регламентиран от съответните наредби.
За да бъде паркът на Разград любимо място на всички, е нужно много – цялостно реновиране, с нови алеи, пейки, модернизирана Ронда, различни детски и спортни площадки, кътове за игри и за по-големите деца, беседки, чешмички и др.; мащабен проект, изискващ воля, средства, добри изпълнители. Като гледам обаче реализацията на реконструкциите из квартал „Орел“, май ме е страх и да мечтая за нещо подобно, че да не се досъсипе съвсем паркът и да останем без единственото по-спокойно и зелено място в града ни.
За дървесната растителност в парка е най-добре е да вземе отношение някой лесовъд. Но и без да си специалист се вижда, че също има какво да се прави – много са изсъхналите клони, че и цели дърветата, които освен че са грозни и усилват впечатленията ни да запусналост, са и опасни.
За да съм обективна, е редно да отчета и нещо позитивно, което се случи в парка тази пролет – подмяната на осветлението и монтирането на нови, енергоспестяващи лампи по всички алеи. Чудесно е наистина! Свети и силно осветява треволяците и мръсотията, та да могат и тези, които ходят по тъмно там, да ги видят ясно.
Дано и местните управници по-скоро да ги видят, защото сегашното състояние е повече от срамно! Големият разградски журналист, общественик и политик Иван Свирачов и съмишлениците му са създали прекрасен парк със скромните материални възможности, които са имали навремето, а днес ние, с далеч по-големи възможности, не можем да развием и опазим създаденото…
Венета МАТЕВА
