В понеделник започна 18-то издание на традиционния Панаир на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествени занаяти. Колоритното събитие превръща столицата на Лудогорието в притегателен център за мнозина, които имат възможността да се докоснат до забравените обичаи и поминъка на нашите предци, да се потопят в пленителния свят на танца, чийто извор е българският фолклор, да усетят и темпераментните ритми на далечни народи.
Разбира се, в центъра на вниманието неизменно е българското кисело мляко не само заради вкусовите си качества, но и защото се превръща в източник на вдъхновение за организирането на различни игри и конкурси.
Посетителите утре могат също да видят изделия на приложното изкуство, везба, дървопластика, керамика, плетива, дърворезба, дървообработка, съвременното фюзинк стъкло и много други артикули, изложени за продажба.
Това са малкото дни от годината, през които градът придобива съвсем различен облик от обичайните делнични дни, когато атмосферата по улиците предизвиква въпроса „Какво ще стане с града ни, ако продължи вътрешната миграция към големите градове?“. Това забеляза и чуждестранният журналист – пратеник на голям унгарски спортен сайт, на когото Разград му се стори „задрямал“. Панаирът на киселото мляко обаче за поредна година оживи града ни.
Преди официалния старт на Панаира се състоя откриването на авторската фотоизложба „Ракурси на Минка Христова от Панаира и Фестивала“. Тя съдържа 47 фотоса от три издания на Панаира – през 2014, 2016 и 2018 година. Талантливата разградчанка превръща изкуството на фотографията в свое хоби, което й носи не само огромно удоволствие, но и незабравими моменти, запечатани завинаги не само в паметта. Любопитен детайл от нейната биография е, че по професия тя е счетоводител. Това е нейната втора изложба. Във фоайето на Общинския културен център фотосите ще останат изложени за известно време и след края на Панаира, преди да започнат да красят коридорите на Общината в града.
По същото време се състоя и официалната среща на областния управител Гюнай Хюсмен и двамата му заместници – Нурие Црънгалова и Евгени Драганов, с чуждестранните делегации. В Художествената галерия „Проф. Илия Петров“ председателят на Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството проф. д.с.н. Цонка Пеева направи научна презентация за биволското мляко.
След това се състоя ежегодното дефиле на танцовите състави.
Начало на концертната програма поставиха символичните домакини от Детската танцова школа „Хорце“ при Центъра за работа с деца. Водещият запозна публиката с интересни факти за всеки един от изпълнителите в концертната вечер, които породиха бурни овации на площада.
Представителите на Русия, за да покажат своето уважение към домакините, изпълниха българска песен, с която грабнаха сърцата на публиката. След тях на сцената картините неусетно се меняха. След атрактивно облечените чилийци, грузинците продължиха да поддържат сцената нагорещена. Представителите на Канарските също се представиха, после на сцената с помощта на екзотични инструменти представиха своята култура и представителите на далечен Китай.
В разгара на лятната си ваканция, малчуганите се забавляваха с организираната детска работилница „Първи стъпки в занаята“, която се провежда от първото издание на Панаира. Целта е децата да се запознаят с българската традиционна култура и да придобият практически умения, използвайки традиционни техники. Някои от тях за първи път се докоснаха до занаятите. Тази година имаше организирани три обучителни занимания за 67 деца на възраст между 6 и 14 години. Майстор Николинка Ангелова, която е член на Занаятчийската камара в Шумен, демонстрира пред децата тънкостите при изработката на тъкано пано, като самите те усвоиха основите на древния занаят тъкачество.
На открито в двора на Етнографския музей друг кът, който привличаше интереса на децата, беше рисуването на керамика. Художничката Таня Стоянова помагаше на нетърпеливите да придобият новото умение да изобразяват характерни за българския фолклор шевици и тъкани върху изделия от глина, като всяко дете имаше възможност да изрази собствения си стил. Най-малките от участниците останаха възхитени от амулетите от природни материали, които изработиха с помощта на педагога Снежана Желязкова. Всяко от децата получи грамота, а за спомен си запази изделието, което е направило.
Вторият ден от Панаира започна отрано в Етнографския музей, където се състоя конкурсът за традиционни ястия и десерти с мляко. Тази година в него се включиха 44-ма участници от 9 населени места – Гецово, Побит камък, Осенец, Пороище, Липник, Раковски, Благоево и поповското село Паламарца, с над 64 блюда. Кулинарните си умения участниците мериха помежду си в 4 раздела: домашно приготвено кисело мляко, традиционни ястия с мляко, тестени изделия с мляко и десерти с мляко. Журито, което оценява таланта в кухнята, бе в състав д-р Маргарита Костадинова от Областна дирекция по безопасност на храните, Маргарита Николова – инженер-технолог по мляко и млечни продукти и Даниела Маринова – инженер-технолог по обществено хранене. Критериите, по които се оценяват ястията, са вкусови качества на продукта и оригинално оформяне на блюдата. Сред ястията имаше и много, които представляват интерес заради своите имена, като шумик, торта с дупки, шилерови къдрици, банички труфка и др.
Докато журито излезе с решение относно призовите места в конкурса, самодейците от Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка“ при Народно читалище „Просвета 1883“, с. Гецово с художествен ръководител Веселина Русева представиха пред насъбралото се множество елементи от капанската сватба, или засевки. Капанската тематика властваше по време на фолклорната програма, защото след тях Ансамбълът за изворен фолклор „Капанци“ при читалището в с. Паламарца представи по атрактивен начин дейностите по време на големия празник Гергьовден.
В раздела „Домашно приготвено кисело мляко“ първата награда бе връчена на Доцка Пенчева, второто място бе за Емилия Павлова, а на третото за Даяна Павлова – и трите от Осенец. Награда за оригиналност получи Маринка Великова от Пороище. В раздела „Ястия от мляко“ първенец стана Народно читалище „Извор 1936“, с. Липник, зад него застана Ценка Кръстева от Гецово, а на трета позиция бе оценена Веселина Димова, също от Гецово. Наградата за оригиналност грабна Доцка Пенчева. В раздела „Тестени млечни“ изделия първенец е Труфанка Георгиева, втора награда бе връчена на Марияна Борисова, и двете от Гецово, а третото място бе за читалище „Пробуда 1919“ от с. Раковски. Най-оригиналното ястие в раздела бе на Клуб по занаяти „Капанка“, с. Паламарца. Сред сладките изкушения се отличиха Народно читалище „Извор 1936“, с. Липник – първо място, Народно читалище „Прозрение“, с. Киченица – с второ място, Иванка Минкова от Гецово бе на трето място. Най-оригиналният десерт е дело на Димитрина Павлова от Гецово. Специални грамоти бяха връчени на 14-годишната Даяна Павлова, като най-млад участник, на най-опитния участник Веселина Димова и на Клуба на пенсионера „Втора младост“ от Гецово за най-масово участие на група. Всички участници в кулинарния конкурс получиха сертификат за участие, а заелите призови места – и парични награди.
Десислава СТЕФАНОВА
Снимки Мехмед АЗИЗ