Дюлгеров остава под домашен арест

19-годишният Николай Дюлгеров, обвиняем за тежката катастрофа с трима загинали, остава под домашен арест. Вчера състав на Апелативен съд – Варна реши, че няма законови основания мярката му за неотклонение да бъде изменена в най-тежката „задържане под стража“.

Дюлгеров бе привлечен към наказателна отговорност за това, че през нощта на 5 срещу 6 юли в Разград при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на трима души.

Както е известно, във фаталната вечер младият водач предприе забранено изпреварване с висока скорост на ул. „Грънчарска“, изгуби контрол над управлението и се вряза в масите пред „зеленото барче“. В резултат на това на място смъртта си намериха Гюрсел Абтула /67 г./, Юксел Фикретов /62 г./ и Нешат Акифовски /58 г./.

От пресцентъра на Апелативния съд във Варна съобщиха, че Дюлгеров е декларирал нежелание да присъства на съдебното заседание.

Вчера прокуратурата мотивира искането за задържането му под стража с това, че е налице обосновано предположение за авторството на деянието, както и опасност при по-лека мярка той да се укрие, тъй като го грози наказание от 5 до 15 години затвор. Държавното обвинение акцентира и на причинения резултат – загинали трима души. Липсата на граничен контрол в Шенгенското пространство е предпоставка Николай Дюлгеров да наруши наложената му забрана за напускане на пределите на страната. Освен това контролът на домашния арест с електронно устройство не би могъл да се осъществи поради недостиг на технически средства, каза още прокурорът.

Според защитата на Дюлгеров пък, в протеста на прокуратурата няма юридически аргументи. Под въпрос било самото извършване на престъпление, защото все още не е изготвена автотехническа експертиза на автомобила. Законът изисквал опасността от укриване да е реална и подкрепена с доказателства, а в случая нямало нито едно такова. Адвокатът припомни, че за престъпления по непредпазливост, каквото е разследваното, законът допуска до 2 месеца задържане под стража. Липсата на технически средства пък било несъстоятелен аргумент, тъй като МВР е в състояние да осигури наблюдение на домашния арест.

След като изслуша страните, Апелативният съд прецени, че протестът на Окръжната прокуратура е неоснователен. Съдебният състав сподели извода на Окръжния съд в Разград, че са събрани достатъчно доказателствени източници, от които става ясно, че обвиняемият е управлявал автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие.

Относно втората предпоставка, изисквана от закона за задържане под стража – опасност от укриване – съдът уточни, че се касае за лице на 19 години, незавършило средното си образование, на което предстои полагане на държавен зрелостен изпит. Дюлгеров живее с родителите си, няма собствени доходи, от различни източници са събрани положителни характеристики за личността му. Момчето е с чисто съдебно минало и няма противообществени прояви. То е правоспособен водач от близо година и досега няма административни санкции за нарушения на Закона за движение по пътищата. Наложена му е мярка „забрана да напуска територията на Република България“. От този анализ следва изводът, че липсват доказателства, обосноваващи опасността от укриване, решиха апелативните съдии. Законът изисква този риск да е реален, а в протеста той е хипотетичен. Присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство е постижение за българското общество и безспорна придобивка. Затова не би могло правото на свободно придвижване да се смята за опасност, когато се разглежда мярка за неотклонение.

„Прав е първоинстанционният съд в това, че домашният арест в случая постига баланс между преследването на публичния интерес, интересите на пострадалите от престъпления – да бъде проведено разследване, да се установи извършителят и да му бъде наложено наказание, и от друга страна – правата на обвиняемия.

Втората по тежест мярка за неотклонение в достатъчна степен ограничава свободното придвижване. Недостигът на технически средства за наблюдение не може да се вменява във вина на обвиняемото лице, така както пренаселеността на арестите и затворите не може да е пречка за задържането под стража. Съществуват и други законови способи за контрол на домашния арест.

По тези съображения Апелативен съд – Варна намира, че домашният арест е адекватна мярка, която ще постигне всички заложени в закона цели, при това по пропорционален начин“, се казва в определението, което не подлежи на обжалване.