Днес, 30 май 2025 година, църковната камбана в лознишкото село Крояч тържествено ще възвести 100-годишния юбилей на местния уважаван жител Костадин Пантев Милев.
Тържеството в чест на първия от много години столетник в населеното място и с негово лично участие ще се състои същия ден в залата на НЧ „Борис Анастасов 1928“. Основни организатори на празненството са председателят на читалището Севим Будинова и секретарят Нуртен Исуфова и дъщерята на дълголетника Вангелина Милева, която от четири години се грижи за баща си.
Костадин Милев има две дъщери, четирима внуци и пет правнуци. На празника ще дойде и 92-годишната сестра на рожденика, която живее в село Гецово. Преди двадесет години е починала съпругата му.
В сряда заварихме родения на 30 май 1925 години в Крояч рожденик в добро настроение, който при срещата ни в читалището оживено уточняваше с посочените три дами какво да се сложи на празничната трапеза и много държеше камбанният звън да информира всички хора в района за радостното събитие.
Предвид достолепната му възраст, той изглежда с 20-25 години по-млад. В добра кондиция е, като известни проблеми му създават слухът, зрението и краката. До миналата година той сам обработвал двора си /2.5 декара/ и тъй като е перфекционист, не допускал в лехите със зеленчуци нито един стрък плевел. По същия прилежен начин се отнася и към себе си – винаги чист, изрядно облечен и с шапка, а ако прогнозата е за дъжд, никога не пропуска чадъра. Голям любител е на шапките и има цяла колекция от такива за различни сезони. Дъщерята Вангелина добави, че баща й и досега продължава редовно да се оглежда в огледалото и да сресва перчема.
В селото дядо Коста е известен и с любовта си към цветята, които сам засажда и отглежда в градината си, както и към котките. „В Индия, когато минават животни, хората спират и ги изчакват първо те да минат. Боготворят особено кравите. И аз действам по-същия начин, даже и нещо повече – правя път както на котката, така дори и на малката буболечка“, обяснява столетникът. Той е уважаван в Крояч и околността най-вече заради това, че е честен, лоялен, общителен и винаги добронамерен.
Костадин е трето дете в семейството. Първите му двама братя почиват още в детска възраст от менингит. Когато той се ражда, родителите му го отглеждат с много грижи и любов. Баща му почива сравнително млад, но майка му Ирина доживява до 86 години.
Във военните години Костадин Милев служи в оперативно-разузнавателно отделение към щаба на Военновъздушните сили на Българи и е свръзка на генерал Захари Захариев. Разказа ни как е разнасял различни секретни документи, както и че в един момент „ми омръзна да козирувам“ и се записва в бригадирското движение. Там участва в строителството на железопътната инфраструктура в страната и по-конкретно на железопътния тунел Козница.
След този „романтичен“ период от живота си, Костадин Милев се записва в неколкомесечен курс по счетоводна отчетност. След завършването му, той става счетоводител и като такъв работи до пенсионирането си преди четиридесет години. Заемал е тази длъжност в Крояч, Ловско и Лозница. „През целия си трудов стаж и работа със сметки и пари, не съм си взел дори и един кламер“, уточни дядо Коста. Той допълни, че през целия си живот не е бил член на политическа партия, но това не е било пречка да се ползва с голямо уважение от хората, с които е имал работа, може би заради неговата компетентност и най-вече коректност.
Скучновата професия на счетоводител не му е попречила, а може би заради характера му, го е нахъсала да се занимава с коренно противоположни занимания и така да разтоварва като се забавлява. В по-младите си години Костадин можел и обичал да свири на гъдулка, танцувал в различни състави и както той самият казва, „пях в някогашния хор на Симфоничния оркестър в Разград“.
На въпроса ни на какво според него се дължи най-вече дълголетието му, той веднага отговори без дори да се замисли – на спокойствието, без никакви нерви и да не слага нищо неприятно на сърце. Дори да го обидят, той не се сърди и запазва самообладание и не отвръща на провокациите. Той и досега спазва завета на майка си, която още като бил дете му казала: „Костадинчо, и къщата ти да изгори, няма да се ядосваш…“. Явно този съвет си остава актуален и до днес, когато хипотезата, че повечето болести са на „нервна почва“ звучи все по-логично.
Няма как да подминем и темата за диетата на един столетник. Попитахме дядо Коста какъв е хранителният му режим. И тук той отговори без замисляне: „Всичко обичам да хапвам, но с нищо не прекалявам – и постно, и месце. Най-обичам да ям зеленчуци и особено плодове. Имам си мярка, трябва умереност във всичко. Не отказвам и по няколко глътки ракийка и винце. Навремето си произвеждах по 100-200 литра от тези напитки, но никога не съм се изкушавал да си наруша режима. Искам да отбележа също, че никога не съм пушил цигари“.
На изпроводяк, верен на своя благ и общителен характер, юбилярят ни покани да му гостуваме вкъщи винаги когато имаме работа в Лознишкия край.
Димитър КИРИЛОВ
