Миналата седмица въздухът в Осенец отново затрептя с нов ентусиазъм. Обичайно спокойният и „глух“ съботен ден бе разтърсен от заряда на стотици пазители на българския фолклор. Местните училище и читалище се върнаха към живот, изпълнени от глъч, вълнение и празнично настроение. Повод за съживяването на разградското село бе първата по рода си среща-семинар за традиционен танцов фолклор „От извора на България“. Събитието се провежда в различни краища на страната от столичния клуб за народни танци „От извора“ с основател и главен хореограф Александър Трендафилов. Домакини бяха читалищните деятели от „Съгласие 1891“ в Осенец с подкрепата на самодейците от „Съединение 1889“ в Садина.
Инициативата цели да съхрани автентичността на народното творчество с неговата пъстра песенно-танцова съкровищница и богата палитра от обичаи и традиции. Събитието с мисия привлече над 100 пазители на фолклора от Осенец, Садина, София, включиха се малки и големи от близо и далеч, за да обменят опит и познания. И най-вече – да си припомнят отколешни завети на своите баби и прабаби за танците на мегдана, а и за гозбите в гърнето. Десетки автентични ястия, съхранени в тефтерите на предците, привлякоха посетителите във фоайето на местното училище. Дълго се редиха многокати опашки около отрупаните софри с най-различни сладки и солени изкушаващи храни, излезли изпод ръцете на жените в Осенец и Садина. В чиниите бяха подредени различни каши – бяла, черна, маджунена, къдраво сладко, милинки, оризено с варен петел, зелеви и лозови пиленца, плакета /вид баница/, гюзлеми с лопуш, булгур с праз, тиквеник, лопошник, кебап с пиперенца, млечна каша, ушау /ошав по осенчелийски/ и много други.
След като се докоснаха до автентичните рецепти на капанци, посетителите се насочиха към читалището, за да нахранят и душите си под ритмите на родния фолклор. Пред препълнената зала капанците от Осенец и Садина представиха своите автентични носии, впечатляващи с колорита на символиката и изкусността на майсторките везбарки. Традиционното облекло е само елемент, който отличава етнографската група, редом с диалекта, предметите на домашното декоративно тъкачество, сватбените обичаи, земеделските оръдия. Представени бяха местни обичаи, характерни за Осенец, които в миналото са били неразделна част от делника и празника. Демонстрирани бяха народни песни и танци, които допълват културната съкровищница от време оно – разходно, прескачанка, таалим, воянджийска ръченица, Пайдушко хоро и хоро-песен „Марийка на стол седеше“, „дребничката“ – ръченица. Своите съхранени песенно-танцови изпълнения презентираха Танцова група „Капанки“ с ръководител Иван Иванов и певческата група към него, Представителен ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци“, самодейците от Садина и столичните представители „От извора“. По този начин формациите взаимно обогатиха фолклорните си палитри.
Защо националната инициатива срещна колорита точно на местните капанци и каква е мисията, която е приел нейният двигател, споделя самият Александър Трендафилов в следващите редове.
Как Осенец попадна във Вашите планове за съхранение на фолклорната съкровищница?
От четири години обикаляме страната с кампанията. Тази година дойде редът на най-отдалечената от нас, софиянци, част от китната ни България – Североизтокът. Преди месец посетихме Добрич, преди няколко седмици бяхме в Русе, а сега е ред на Разград. Това е нашето призвание, затова носим името „От извора“ – целим да съберем нещо като Ноевия ковчег за фолклор, да съберем каквото е останало, защото потопът идва, даже мисля, че е дошъл. Той се корени в това, че младите хора не съхраняваме фолклорното наследство на предците ни и няма кой да го възстанови и предаде напред, вече много е изгубено. Ще се опитаме да запазим останалото и да го предадем правилно.
Избрахме Осенец, защото знаем малко капански хора, а капанците са изконни радетели на българското. Задължително ще танцуваме такива в клуба ни, а и си записваме днешното събитие, като ще подарим филма на местното читалище, за да има повече последователи и фолклорът да остане жив. Това, което правим ние, да се продължи и от други колеги – за мен това е пътят. Да покажем, че тези хора не са забравени, а фолклорът продължава да се търси в автентичния му вид, не в чалгизирания. Днес ще научим капански хора от Осенец и от Садина, които се различават въпреки географската си близост, после ще запишем кадри в студио, за да възстановим демонстрациите като качествени традиционни изворни мелодии. Всичко правим на наши разноски и с наши сили.
Какво знаехте за капанци преди личната си среща с тях тук, в Осенец?
В последните дни четох доста – и за носията, и за произхода на името, но днес ще задавам въпроси, за да мога да си отговоря на много въпроси. Продължавам да се уча.
Какво Ви продиктува, за да стартирате проекта „От извора на България“?
Много често хората ме питат защо го правим, след като не печелим. По-скоро повече влагаме, щом става въпрос за финанси. Но „крастата“, която ми човърка отвътре душичката… Дори сега, докато говоря, ми става приятно, че ще мога да направя това, да седна и да чувам тази музика – не защото аз съм я направил, а защото съм я съхранил и съм я оставил за някой след мен. Това е моята цел, а средствата и усилията са изключително големи. За мен това е кауза, удоволствие, призвание и душевно задоволство. Може би човек прави неща просто защото трябва – това му е съдбата. А нататък – каквото стане!
Десислава СТЕФАНОВА
