
По старото поколение разградчани възгласа „Хайде, Марто!“ от 80 те години, който ечеше в разградските зали на баскетболните мачове през 80-те години на миналия век. И то съвсем заслужено и вдъхновяващо…

Димитър Мартинов беше некоронованият законодател на игрището, несменяемия гард организатор, капитан и въобще сърцето на разградския баскетбол в продължение на десетина години.
Искам да ви припомня , че той съвсем не беше с колоритните размери на баскетболист, но с неговите качества, железен характер и умения надвишаваше всички. Марто, както свойски го наричаха, притежаваше висока интелигентност не само в играта – той беше широко скроен човек с интереси в историята, географията и литературата. Но притежаваше и мислене и воля, с което категорично доминираше. Не се страхуваше от имена и конюнктура и водеше отбора безпрекословно. Истински състезател, той можеше да подава като никой друг, да организира и да взема тежките стрелби в решителните моменти.
В треньорската професия пребивава за кратко. Но селекцията която направи през 1990 година е най-добрата, която сме имали и съм сигурен, че този отбор би оставил най-ярка следа.
Сега майсторът на спорта Димитър Мартинов живее в далечна Отава и съвсем скоро, на 1 март, ще посрещне 70- годишен юбилей в Канада. Да пожелаем на Марто и семейството му много здраве и да му припомним, че Разград му е признателен и го обича!
Пламен ПАНЧЕВ




