• За нас
  • За реклама
  • Контакти
понеделник, 16 ноември 2026 г.
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
    • Интервю
    • История
    • Образование
    • Искам думата
    • Бизнес
    • Спонсорирано
    • ОП „Иновации и конкурентоспособност“
Няма резултати
Виж всички резултати
Вестник "Екип 7"
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Новини

Агробизнесменът Васил Петров издаде мемоарна книга

от Вестник Екип 7
16 януари 2025
в Новини
5
Агробизнесменът Васил Петров издаде мемоарна книга

Разградчанинът Васил Петров е известен като земеделски производител, при това един от най-големите и успешни в България, тъй като фирмата му „СЕМПЕ ГРУП“ през последните години неизменно е сред водещите в класациите на българския агробизнес.

Вече обаче спокойно може да го определим и като талантлив и реализиран автор. Твърдим това с чиста съвест, след като прочетохме излязлата преди дни от печат негова книга „Исках да ви го кажа“. Книгата е мемоарна, а той самият я определя като „разказ на един земеделец за земята, селото и живота“.

Ето няколко най-общи думи за Васил Петров и книгата му. Той е роден в разградското село Гецово десет години след 9 септември 1944 година в семейството на заможни селяни. Това са били „проблемните“ за новата тогава власт селяни, на които са отнети земята, животните и инвентара. Тези семейства се водеха като „засегнати от мероприятията на народната власт“ и като „бивши хора“. Това става ясно на малкия Васко от ранна възраст. В такива условия семейството му го учи на трудолюбие, морал и чувство за лично достойнство. Още като ученик мечтае да стане агроном, завършва селскостопански техникум, а после и висш селскостопански институт и непрекъснато работи в семейното стопанство. Започва работа през 1980 година като агроном, заедно със съпругата си, в ТКЗС – Осенец. До 1993 година работи в различни структури по специалността си. От 1994 година започва да обработва възстановената земеделска земя на семейството си и на свои близки. Разчитайки на опит и добро име, успява да развие успешен бизнес.

„Книгата е разказ, който представя реализираните мечти на един успял, позитивно мислещ селянин“ – така самият Васил Петров шеговито характеризира официалния си литературен дебют.

Живописно, леко и увлекателно Васил Петров е описал детските, ученическите и студентските си години; професионалното си развитие; създаването на частния бизнес /с всичките му трудности, но и с думи на искрена благодарност към хората, които са му помагали/; описал е много хора /и съдби/, с които, за добро или лошо, се е е срещал по пътя си през годините.

Книгата определено излиза от руслото на традиционната мемоаристика, тъй като се различава от повечето подобни издания, където просто се разказват едни спомени. В „Исках да ви го кажа“ авторът не само споделя спомени за хора, съдби, случки и събития – ценното в случая е, това, че покрай разказа за миналото авторът прави изключително точни икономически, политически, социални и психологически анализи на процесите и хората преди и след 1989 година. Има дори „задочна“ полемика, каквато например са размишленията за мемоарите на друг разградчанин – някогашния първи секретар на ОК на БКП Анастасий Дончев. Този подход – на съчетанието на спомени с коментари и анализи – е особено впечатляващ и си е истински успех, особена пък за литературен дебют, в който авторът е успял да види, преосмисли и предаде своята „малка“ лична и семейна история като част от „голямата“ българска история.

Някъде в книгата Васко Петров бе написал, че за успех в земеделието освен труд, знания и умения е нужна и божията помощ. Не само в земеделието, и в писането очевидно е така, защото си личи, че Господ му е държал ръката над белия лист. Струва си тази книга да се прочете – има какво да научи човек и над какво да помисли…

По-надолу предлагаме няколко откъса от „Исках да ви го кажа“.


По професия съм агроном. В „развитото“ социалистическо селско стопанство работих 9 години, а много години преди това практикувах земеделска дейност в семейното ни стопанство. Тръгнах по пътя на частното земеделие преди повече от 25 години. Всичко това се случваше на село, но много ще сбъркате, ако си помислите, че живеейки на село, битието ми е било скучно.

Българското село, такова каквото го познаваме аз и хората на моята възраст, имаше дух. Имаше собствен живот. Имаше природно интелигентни хора с устойчив морал и навици за природосъобразен начин на живеене. Ежедневието на селянина беше поредица от изнурителен труд и искрени веселби. Когато работеше, той беше войник на бойното поле, когато пееше – пееше с душата си, когато играеше – играеше със сърцето си… Затова за мен селянин звучи гордо!

Но тези хора вече ги няма.

Техните наследници бяха превъзпитани от Българската комунистическа партия в послушание и безропотност с голямата лъжа за „светлото бъдеще“. От горди собственици те бяха превърнати в безличен пролетариат.

През 1989 година обаче настъпи часът на истината. Бъдещето не беше никак светло, а магазините бяха празни.

Тогава всеки българин трябваше да отговаря на въпроса: „Мога ли сам да се грижа за себе си?“.

Стряскащ въпрос за хора, които са учени на послушание, без собствен опит, без идеи за предприемачество.

Моят отговор беше категорично „Да!“. Семейството ми ме беше научило да оцелявам. То е примерът, който следвах. Въпреки че бе „засегнато от мероприятията на народната власт“, то оцеля.

Споделих плановете си с близки хора и започнах земеделие с 400 декара земя – наследствена и на мои близки, в родното си село Гецово, някогашното Борисово. Без пари, без техника, но с познаване на занаята и с едно почтено име. Когато регистрирах фирма „СЕМПЕ“ /семейство Петрови/, заложих отново на името, което даже комунизмът не можа да уязви. То ми гарантираше достъп до ресурси.

Днес освен за земеделие, имаме екип за търговия с торове, семена, препарати, горива и друг екип, който управлява търговията със зърно на вътрешния и международния пазар.

Всички екипи са част от „СЕМПЕ ГРУП“. Общият брой на заетите във всички дейности на групата е около 130 човека.

Обръщам се назад и се опитвам да си обясня случилото се през изминалите 30 години.

През 1989 година, когато комунизмът капитулира, много хора искаха и очакваха промяната, но малцина бяха готови да променят себе си, мисленето си, за да станат активни участници в осъществяването й. Аз знаех, че това е наложително и го направих.

Същевременно ми беше ясно, че не съм достатъчно подготвен за нещо голямо /липсваха ми ресурси, контакти, пазари/. Затова реших да стартирам със скромния си проект и да се уча в движение.

Никога не забравях, че най-големият капитал, с който разполагам, е доброто име. Това внушавам и на хората, с които работя. Така името на фирмата стана сбор от много добри имена на реални хора.

Ако с нещо съм горд в настоящия момент, това не са имоти и капитали, а хората, с които работя. Тяхното доверие и готовност да ме следват ме прави особено щастлив. Но същевременно никога не забравям, че всеки човек си има своята истина и всяка истина има право на живот.

Едно от нещата, което се научават най-трудно в бизнеса, е да понасяш хладнокръвно загубите. Това умение е определящо, за да оцелееш. Особено в земеделския бизнес.

Типичните рискове и тяхното управление изискват мениджърът да има най-малко два, а още по-добре три и повече сценария за решаване на всеки проблем.

***

През 50-те години българското село беше пълно с хора, живеещи с навиците и традициите отпреди 9 септември 1944 година. Всяко семейство си произвеждаше по-голямата част от храната, дрехите, материалите за строеж, питиетата и другите, необходими за домакинството неща. Дворовете бяха пълни с кокошки, патки, пуйки, юрдечки, овце, кози, пчели. Със земята за лично ползване – около 5-6 декара, хората успяваха да произведат храна за животните и за себе си. Във всяка къща имаше пещ и сами си печаха хляба. Произвеждаха захарно цвекло и захарна тръстика за маджун /петмез/, дини, пъпеши, грозде, сливи, ябълки, круши, мушмули, дренки за прясно консумация и за сушене, както и всякакви зеленчуци.

От животните освен месо добиваха от прасето мас и кожи за цървули и ремъчки; от овцете – вълна, кожи и мляко; от козите – мляко и кожи за кожуси и гайди; от птиците – перушина за възглавници. Предяха и тъчаха черги, шиеха възглавници, дюшеци със слама и вълна, юргани от вълна и памук, големи торби и малки чанти за носене през рамо, пояси, елеци, ризи, потури, панталони, шуби, антерии, ямурлуци.

От селския магазин се купуваше газ, сол, маслини, олио, масло, халва. Виното, ракията, оцета, ошафа, пестила, крушенцата, вишненцата, зеленцата и всички видове туршии си произвеждаха сами. Месото съхраняваха осолено в каче или като пушен бут, рибица или пастърма.

***

В края на 60-те и началото на 70-те години партията направи поредната стъпка за изгонването на българския селянин от родното село, като спря плащането на рента за земята, вкарана в ТКЗС, и създаде поредната неефективна организационна структура в селското стопанство – АПК /аграрно-промишлен комплекс/ – една от високопарните заимствани чуждици, с които партията подкрепяше мегаломанията си.

Всичко това доведе до последното „обезкървяване“ на селото, което веднага се почувства в дефицита на храни в градовете. Тези, които довчера се самоизхранваха и успяваха да произведат стока и за пазара, изведнъж станаха нетни потребители. Към средата на 70-те години, усетила дефицита и напрежението, същото партия започна по различни програми да стимулира и финансира производството на земеделска продукция в селата. „След дъжд качулка“ – коментираха умните български селяни.

Тук се сещам за един подходящ анекдот. Времето се засушило и хората се разтревожили. Предложили на председателя на ТКЗС да направят „Германчо“ /молебен за дъжд/. Партийният секретар, който присъствал на разговора, отсякъл: „Никакъв „Германчо“! Ние си имаме Ленин и Сталин!“. След два дни наистина завалял дъжд. Горд, партийният секретар, изправен пред канцеларията, на висок глас викал: „Давай, Ленине! Давай, Сталине! Давай, Ленине! Давай, Сталине!“. Валежът продължил няколко дни. На третия ден дворът на ТКЗС-то вече плувнал във вода, която напредвала към канцеларията на партийния секретар. Когато той видял нивото, явно притеснен, инстинктивно промълвил: „Спри ба, Боже!“.

Трудоспособното население бе станало пролетариат и не му се връщаше на село в „лайната“. Единиците, които се захванаха да го правят, обикновено злоупротребяваха с трудовата дисциплина и работното време на мястото, където им плащаха заплата. По този повод поговорката беше: „Те ни лъжат, че ни плащат. Ние ги лъжем, че работим“.

***

Датата 10 ноември 1989 година остава историческа с падането на Тодор Живков от власт. Тя беше предшествана от падането на комунистическите режими в цяла Източна Европа.

За разлика от другите бивши социалистически страни, в България нямаше организирано опозиционно движение. Затова този акт беше извършен от Андрей Луканов, Петър Младенов, Дори Джуров и компания – всички членове на ЦК на БКП, под ръководството на КГБ. Не беше ясно дали това е повод за радост или за тревога.

Следвайки сценария на КГБ, новите другари измъкнаха от плесенясалите тефтери на Държавна сигурност имената на функционери в партиите преди 9 септември 1944 година, подписали декларация за сътрудничество. Регистрираха дузина стари партии: социалдемократи, радикали, радикалдемократи, БЗНС „Никола Петков“ и други. Те станаха основата за създаване на СДС. В обществото настъпи еуфория с надеждата, че изведнъж – още утре – с политиката на СДС ще заживеем в рай. По този повод Петко Бочаров, журналист и участник в събитията, казваше: „Да, да,, ама не!“.

Националният ресурс беше под контрола на функционерите на БСП. Те владееха банките, медиите, международните контакти, външнотърговсксте дружества, структуроопределящите предприятия от национално значение.

Като министър-председател, в изпълнение на предварителния план Андрей Луканов разреши регистрирането на етническата партия ДПС, за да има сигурен електорален ресурс, който да бъде полезен при парламентарното планиране. Докато по улиците хората митингуваха против и за комунизма, новите управляващи успяха да вкарат СДС в кошарата „Кръгла маса“, която трябваше да договори правилата за демократичното развитие на държавата, да приеме конституцията и законите.

Взе се решение за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция. Всичко вървеше по предвидения сценарий, включително и отмяната на чл. 1 от старата конституция, регламентиращ ръководната роля на БКП, което не пречеше на сценаристите да държат властта, да грабят и да се разпореждат с националния капитал.

Приеха Закона за ликвидация на ТКЗС, за масовата приватизация, за приватизационните фондове и редица други до 1996 година. Създадоха застрахователни дружества, силови групировки, кухи банки /банка „Орион“, банка „Земеделски кредит“/, с цел привличане и отклоняване на капитали.

През 1997 година СДС спечели парламентарните избори. Народът отново заживя с надеждата, че светлото бъдеще е пред нас. С президент Петър Стоянов и министър-председател Стефан Софиянски България подаде молба за членство в НАТО.

По-късно правителството на Иван Костов започна работа по приемането на страната в Европейския съюз, въпреки съпротивата на БСП и проруските сили у нас. То успя да приватизира по-голяма част от държавните предприятия, които бяха „хранилка“ за другарите. Те стояха на входа и на изхода им и печелеха от комисионите, а предприятията задлъжняваха.

Оценката за приватизацията не е еднозначна. Същественият пропуск, който направиха това правителство и този парламент беше, че не приеха Закон за лустрацията на бившите кадри на БКП. Същите продължиха да пишат и приемат закони, гарантиращи им защита срещу разследване на злоупотребите им.

Тази непоследователност а политиката на парламентарно и правителствено ниво корумпира прокуратурата, съдебната власт, националните регулатори. Насади несигурност в обществото, съмнение в партиите и техните лидери, в правораздавателните органи, в националните приоритети.

Днес ножът е опрял до кокала. Дано операцията да бъде успешна, за да имат шанс идните поколения, които населяват тази територия.

***

Оценявайки живота на хората в България между 1950-1990 година, най-дипломатичният израз, който мога да употребя,, е „неискрена действителност“. Действителността беше диктатура на БКП, съчетана с дефицит на стоки и услуги. Тази действителност партийните форуми, медиите и всички казионни структури /профсъюзи, ДКМС, ОФ, БТС и други/ представяха като все по-пълно и все по-всестранно задоволяване на нуждите на гражданите. Неискреност, граничеща с цинизъм. А гражданите трябваше да ръкопляскат и да викат „Ура, също толкова неискрено, защото след режисираните мероприятия те негодуваха и мърмореха. Беше ясно, че всеки лъже – от първия секретар до пъдаря.

Същата е характеристиката и на промените, които настъпиха след 1989 година – демокрация, планирана и режисирана от бившите функционери на БКП – отново неискрена действителност.

Този навик – да се гледаме в очите и да се лъжем – се превърна в национална традиция. Това е от причините и за неуспешния ни преход от социализъм към капитализъм. Той беше планиран и реализиран от вчерашните най-големи комунисти така, че да бъдат те днес най-големите неискрени капиталисти.

Коментари 5

  1. Сашо от Родопа says:
    2 години ago

    Гецовски селянин и е като коледен шопар

    Отговор
  2. бай Д. от гецово says:
    2 години ago

    написано ли е в книгата, че му подариха зърно базите на цената на една кола, въпреки че други фирми предложиха с пъти повече пари?

    Отговор
  3. читател says:
    2 години ago

    Написаното е с кратки и добре оформени изречения, чете се леко и бързо!
    Относно съдържанието, може да се каже, че за един е едно, за друг…друго. Или както е казал народът: „Всяка коза, за свой крак.“ По принцип почти всичко си има както положителни страни, така и недостатъци. Точно това ще продължава да поражда много проблеми в бъдеще за човешката цивилизация.

    Отговор
  4. Гражданин says:
    2 години ago

    Уважаеми г н Петров, Вашата книга не сьм я прочела,тьй като сьм далече от Разград,когато се вьрна в моя роден край ще Ви се обадя ,за да мога да я прочета. Беше евентуално около 1980 год ,Вие и Вашата сьпруга бяхте назначени за агрономи в Производствен участьк с.Осенец обл Рз с бригадир Неделчо Ганчев. Вашето семейство,според мен еродирано,знаещо,можещо с перспективи за бъдещето в компонента Земеделие,още тогава бяхте търсени с Вашите знания и умения за съдействие,като агрономи.Благодаря!..

    Отговор
  5. селянин от Гецово says:
    2 години ago

    Уважаем г-нПетров кажи коя е твоята че ти имаш много жени,че да знаем коя е твоята

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Marketing Vision
Вестник "Екип 7"

За нас

Вестник "Екип 7"

"Екип 7" излиза три пъти в седмицата: понеделник, сряда и петък в 16 страници, осем от тях с пълноцветен печат. Разпространява се на територията на цялата Разградска област с най-голямо проникване на вестникарския пазар.

Категории

  • Kрими
  • Бизнес
  • Здраве
  • Институции
  • Интервю
  • Искам думата
  • История
  • Култура
  • Новини
  • Образование
  • Оживление
  • Политика
  • Спонсорирано
  • Спорт

Партньори

  • Дигитална маркетинг агенция „Marketing Vision“

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

  • Казина, които плащат мигновено в Мексико
  • Преглед на казино Pin-Up в Канада
  • Виртуални Казина: Възможности в Pin-up, Казахстан
Няма резултати
Виж всички резултати
  • Последен брой
  • Новини
  • Kрими
  • Институции
  • Здраве
  • Култура
  • Оживление
  • Политика
  • Спорт
  • Интервю
  • История
  • Образование
  • Искам думата
  • Бизнес
  • За нас
  • За реклама
  • Контакти
  • Електронен абонамент

© 2025 Всички права запазени. Вестник "Екип 7" | Условия за ползване

Tекстовете и снимките в този сайт са авторско притежание на съответните приносители.
Публикуването на материали от www.ekip7.bg става само след съгласието на "Екип 7"!

Бисквитки

Този уеб сайт използва бисквитки. Научи повече