Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ домакинства поредното представяне на нова книга. Този път обаче премиерата на литературното заглавие обърна внимание не на роден автор, а към личността на големия турски държавник Мустафа Кемал Ататюрк.
Организатор на литературното събитие бе Издателска къща „Центифолия“, а представянето на заглавието е в сътрудничество с университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Академия Роза“.
Книгата „Ататюрк. История на идеи“ е дело на проф. М. Шюкрю Ханиоглу от Принстънския университет. „Заглавието не е просто поредната биография за Ататюрк, а предлага история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество“, сочат от „Центифолия“. За българите темата е особено важна, тъй като Ататюрк остава почти единственият световен политик между двете световни войни, който се отнася с дълбока съпричастност и разбиране към проблемите на балканските съседи, допълват от Издателската къща.
Обект на изследванията на автора проф. Ханиоглу, които провежда в департамента по близкоизточни изследвания, е историята на късната Османска империя. Той е негов декан за периода 2005-2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята за Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса.
Корицата на „Ататюрк. История на идеи“ представлява изображение на турския лидер, дело е на художника Фикрет Окан, който е родом от Момчилград.
Повече яснота за ролята, която изиграва престоят на Ататюрк в България върху реформите му, даде Явор Сидеров – историк, преподавател, журналист и преводач на текста на български език. Държавникът не криел симпатиите си към българите още от детска възраст, разбраха посетителите в Художествената галерия. Образован в съвременни науки, герой от войни, който чете свободно френски и други езици, Ататюрк е прекарал изключително малко време извън своята родина. Пребивавал е във Франция, Германия, в австрийски санаториум и цели 14 месеца в България. Това е и най-продължителният му допир с модернизирана държава. От престоя му остават нежните чувства с дъщеря на български генерал и наблюденията му от процеса на преход от мултикултурна империя, облегната на исляма, към модерна светска страна. Оттук черпи своето вдъхновение и идеи по време на целия си живот. „Той е човек на времето си“, казва Явор Сидеров.
Той предложи ретроспективен разказ за личността Ататюрк. Израснал в семейството на консервативна и религиозна майка и ориентиран към модерността баща, момчето първо учи в религиозно училище, след което в офицерски училища в Битоля и Солун. Никога повече не се връща в родния си град, допълни Явор Сидеров. Военната му кариера по-късно в живота ще окаже решаващо влияние върху респекта, който ще му засвидетелства турският народ.
Книгата „Ататюрк. История на идеи“ поставя фокус върху източниците му на вдъхновение за реформите, с които се стреми да превърне Турция в република. По това време страната се намира в период на промени, като сред по-важните са реформата по отношение на въоръжените сили и превръщането на науката в основа за бъдещото развитие. Промените обаче са с променлив успех и не винаги водят до очаквания резултат, посочи Сидеров, заради начина на живот и културата в Турция.
„Ататюрк има редкия шанс да осъществи своите идеи“, подчерта преводачът на текста на книгата. Причината се крие във факта, че се превръща във важен човек с престиж в своята страна. Мащабът на промените, които прокарва в страната си, е толкова голям, че ако бяха осъществявани в други страни, биха довели до проливане на кръв, казва Сидеров. Но Ататюрк успява единствено благодарение на силата си на влияние, което има като герой от Първата световна война. Благодарение на военното му присъствие е спасена Анадолската част на страната, която Ататюрк превръща в днешна Турция. Забележителна е и липсата му на обезчовечаване и омраза към противника във време, когато врагът се превръща в не-човек.
„Ататюрк е човек на действието, няма единна стройна идеология. Чете нашироко и отдалеч, кръгът му от интереси е широк“, допълни Явор Сидеров. Той обясни, че турският национализъм е последният, възникнал на Балканите. А да изгради нация, е именно мисията на Ататюрк. Той прилага визията си чрез редица общоизвестни реформи – налагането на латиницата вместо арабската азбука, замяна на турските думи, възприемане на западното облекло, значимата отмяна на халифата и отнемане на титлата на последния султан, даване право и на жените да гласуват, станало факт преди да се приеме във Франция… „Мащабът на успешните реформи е невъобразимо голям, ефектът се усеща и днес“, заяви Сидеров. Но те така и не успяват да проникнат до дъното на обществото, защото налагат визията на един човек и неговите съмишленици. Мнозинството ги приема с неохота и то само заради изградения престиж на Ататюрк.
„През цялото време фигурата му остава на пиедестал, няма съвременен турчин, който да не изрази уважението и дори любовта си към него“, увери преводачът. Подобен феномен се наблюдава и по отношение на Махатма Ганди. Такъв култ е неизбежен в едно трансформиращо се в модерно общество, тъй като самият преход е свързан с необходимостта от обединяваща фигура, обясни Сидеров.
Книгата води до сериозни размисли как възприемаме света и съседите си, осъзнаваме лъкатушенето по собствения си път, заключи преводачът. Книгата за „бащата“ на съвременна Турция е преведена на редица езици и в момента се представя в различни български градове.
