Във времена, когато няма радио и телевизия, да не говорим за интернет, социални мрежи и прочие съвременни рожби на техническия прогрес, Детската музикална китка изиграва много важна роля за нравственото и музикалното възпитание на децата на Разград. Създадена от учител ентусиаст, тя обединява множество деца, които подготвят забави и оперетки и представленията им са празници за разградчани. Със своите качества формацията си извоюва мястото на една от първите в страната. Тук ще стане дума не за дейността на Китката, а за ентусиазма и благородния труд на нейните ръководители, оставили светла диря в сърцата на децата и на гражданството, и в музикалната история на Разград.
В своя труд „Разград и неговото музикално минало 1844-1944“, съхраняващ се в Държавен архив, Крум Денев разказва за дейността на Петър Георгиев, създателя на Китката, още преди нейното основаване. Роден в Разград, след като завършва гимназия, няма възможност да продължи образованието си и става начален учител. Каран Върбовка, Юпер, Вятово, Семиз-ала, Лучкавица, Липница – това са селата, в които учителства. Освен в училището, той участва и в работата на читалището, земеделската кооперация и др. Винаги населението с тъга се е разделяло с него.
През Първата световна война служи в телефонната команда. След края на военните действия в Добруджа е командирован в село Лучкавица, което е в Румънско, и заедно с още един учител откриват училище. Учи децата на българско четмо и писмо, на декламации, хорово пеене, сценки, диалози, солово пеене и игри. На празника на Кирил и Методий Петър Георгиев изнася сказка и специално подготвена програма с децата. Получава поздравления от командира на 19-и пехотен полк.
След донесение в щаба на армията за дейността му, той е назначен за учител в село Липница, където населението било повечето българско. И тук Петър Георгиев се проявява активно – създава в училището малък хор, организира за девойките дневни курсове, а за младежите вечерни за ограмотяване. Изнася лекции по българска история.
Когато армията напуска Добруджа и Петър Георгиев се завръща в Разград, натрупал вече такъв актив в професията си, за да остави едно благородно и незаменимо учителско и музикално дело.
В биографичното си описание „Кога, как и с каква цел бе основана „Детска музикална китка“ в гр. Разград“, съхранявано в Регионалния исторически музей, Петър Георгиев пише не за себе си, а за Китката, като подробно споменава всички сценки, оперетки, литературно-музикални забави и утра, които е изнасяла тя.
Всичко започва през 1919 г. с образуването на детски хор в училище „Кирил и Методий“. От него на 2 ноември 1920 г. Петър Георгиев създава детско музикално дружество под името „Детска музикална китка“ с устав, утвърден от Министерството на народното просвещение.
Той подготвя всичко упорито и старателно и се изнасят много добре подготвени литературно-музикални забави и детски оперетки, повтаряни по желание на гражданите на Разград по 3-4 пъти. Оперетките винаги се предшестват от декламации, диалози, сола, дуети, хорови песни и др.
Всичко толкова се харесвало на децата, че имало членове на Китката освен от прогимназията и от гимназията. Показателни са думите на Петър Георгиев, че от мнозина се смятало, че Китката се е превърнала в обществена необходимост. За нейната възпитателна и музикална дейност си спомнят дълги години много нейни членове. А в нея членували годишно от 80 до 120 деца.
Редят се оперетките – първата „Болният учител“ от Георги Атанасов, „За птички“ от същия автор, „Вълшебният кладенец“ от Л. Бордез, „Деца и птички“ от Панайот Пипков, „Снежанка“ от П. Бояджиев, „Черната кокошка“ и „Лъжите на маркизата“ от Л. Бордез и т.н. А също сценки, литературно-музикални забави, участие в ученически утра и други разнообразни прояви. Когато е бил сам през 1920-1927 г., Петър Георгиев подготвя и изнася 6 оперетки, 5 сценки и 7 литературно-музикални забави.
При основаването на Китката Петър Георгиев е имал предвид изказванията на велики умове върху възпитанието на децата главно чрез вокалната музика – Аристотел, Гьоте, Белински и други.
За своята музикална дейност ръководителят на Китката е натоварен от училищните власти през 1928, 1930 и 1931 г. да бъде лектор на учителските нотни музикални курсове. Говорил е за голямото възпитателно въздействие на музиката върху човека, споделял е мисли за методиката на преподаването на пеенето в основните училища, давал е на основните учители ценни теоретически познания и богат песенен материал за използване в тяхната работа. По този начин той разпространява народните и художествените песни не само в Разградска околия, но и в Русенския учебен окръг. Тия познания за музиката той е придобил от посещението на летните опреснителни музикални курсове във Варна и при Музикалната академия в София.
Редят се похвалните отзиви и във вестник „Разградско слово“. През 1924 г. той пише: „Само който не е работил с 10-12-годишни деца, той може би не ще оцени достатъчно непосилния труд и голяма енергия, които са били нуждни за тъй успешното изнасяне на оперетката“. Или пък през 1936 г.: „Най-голяма похвала обаче заслужава ръководителя на Китката г. Петър Георгиев, който както всред децата си като учител, така и между тия в Китката, работи неуморно с любов и увлечение“.
През 1928 г. училищното настоятелство назначава помощничка на Петър Георгиев. Магда Петрова изминава дълъг път докато достигне до това място. Три години учителства сама в малки бедни селца на околията. Четвъртата година няма учителско място и тя се принуждава да продава билети в кино „Развитие“ в Разград.
Следващата година тя е назначена за учителка в училище „Кирил и Методий“ в града. И още в началото Магда Петрова забелязва, че от една и съща класна стая след часовете се разнасят хубави песни. Скоро разбира, че те идват от класната стая на колегата й Петър Георгиев.
Понеже обичала музиката и стиховете, тя помолва Петър Георгиев да й позволи да посещава заедно с децата часовете за репетиции. Той се съгласява и тя идва в стаята, пее заедно с децата, обогатява репертоара си с хубави детски песни.
И така през 1928 г., когато Георгиев, след като е опознал музикалните й възможности, я предлага и тя е назначена от училищното настоятелство за негова помощничка.
Двамата работят задружно. Подготвят забави, оперетки. Но Магда Петрова иска да внедри нещо ново – в първата част на забавите да се подбират стихове и песни, които по съдържание да се свързват от една тема и всички изпълнители не да се явяват един по един на сцената, а да образуват група, която да бъде на сцената през цялото време. Споделя идеята си с Петър Георгиев, той я обмисля и се съгласява на нейна отговорност.
Магда Петрова работи с увлечение, но и с притеснение – дали това нововъведение ще се хареса на децата, на публиката и, разбира се, на ръководителя на Китката. Децата рецитират и пеят с радост, с надпревара и любов – пише тя в спомените си, запазени във фонда на Ангел Попов в Държавен архив.
И когато идва голямото изпитание – забавата, – новото е посрещнато с бурни аплодисменти. Одобрено е от публиката от пресата. Това е най-голямото й морално удовлетворение – според нейните спомени – през целия период от 1928 до 1932 г. на съвместна работа в Китката.
От 1920 до 1932 г. Детската музикална китка изнася 57 забави, от които 16 детски оперетки.
От април 1932 г. училищното настоятелство назначава Магда Петрова за ръководител на Детската музикална китка с помощничка учителката Теофана Райчева. Двете работят заедно до 1934 г., вече в новопостроеното училище „Цар Борис III“ /сега „Васил Левски“/. Забавите се посещават масово от гражданството, най-хубавите мелодии от тях стават любими на малки и големи и се пеят дълго време след забавите. С особено голям успех е изнесена оперетката „Балът на цветята“.
Магда Петрова е назначена в училище „Отец Паисий“, където продължава да подготвя оперетки – „Малката цветарка“, „Червенокръстци“, „Щурец и мравка“. Съставя учебник от училищни песни, който дълги години се ползва от учителите в пряката им работа.
От 1935 г. за ръководител на Детската музикална китка е назначен Ганчо Колев, прогимназиален учител в училище „Цар Борис III“ с помощничка Теофана Райчева. Тя работи с най-малките ученици от първи и втори клас, с които създава едногласен хор, подготвя декламации, леки солови песни, музикални сценки и леки детски балетчета.
С по-големите ученици от началния курс и прогимназиите работи Ганчо Колев – разучават се по-сложни двугласни и тригласни песни. Тоя хор е извор на солисти и хористи за оперетките. Общо в Китката участват годишно 120-140 деца.
Изнесени са оперетките „Чудната хубавица“, „Позлатеното сираче“, „Ангелът на доброто“, „Цар Мраз“, „Самодивското изворче“, „Златната катеричка“, „Разковниче“, „Вълшебната коронка“ и други. За последните изброени оперетки музиката написва Ганчо Колев.
За това как добре е работил с децата ръководителят на Китката говори и случката, за която си спомня в „Бележки за „Детската музикална китка“ гр. Разград от Ганчо Колев Иванов“, съхранявани във фонда на Ангел Попов в Държавен архив.
Той разказва как по негово споделяне на една немска приказка ученичката Лиляна Александрова /баща й д-р Тодор Александров е бил управител на болницата/ написва либретото /текста/ на оперетката „Вълшебното калпаче“. Разбира се, Ганчо Колев допълва и оглажда написаното либрето, но важното е, че ученичка от Китката го е написала. Впоследствие Лиляна Александрова става писателка.
Редят се похвалните отзиви във вестник „Разградско слово“. Ето няколко реда за „Чудото на розите“ от Л. Бордез: „Самата оперетка бе представена твърде сполучливо. Играта и песните на участвуващите извикваха възторг у публиката…“. И още: „Ръководителите на Детската музикална китка, както и оркестъра заслужават искренни адмирации за големия труд, който са положили…“. Това е през 1937 г. А през 1938 г. вестникът пише за забавата и оперетката „Цар Мраз от Парашкев Хаджиев. В първата част на забавата заслужавало да се отбележи хорът на малките деца под ръководството на Теофана Райчева. А за оперетката се казва: „А за подготовката на „Цар Мраз“ са употребени много усилия, изисквало се е доста време и са преодолeни много трудности, защото да се постигне такава спойка между оркестъра и хоровете/изключително от деца/, да се разучат доста трудните гласови роли, които се изпълниха отлично, са постижения, за които трябва да се благодари на капелмайстора г. Кильовски и на оркестъра му, на г. Ганчо Колев за соловите и многогласни изпълнения…“ Автор е Крум Денев, който отбелязва и постиженията на ръководителката на балетите Надежда Иланджиева, на художника Михал Михалев за декорите и на всички участници от най-младия до най-възрастния.
Можем да си представим огромния извънкласен труд на ръководителите на Детската музикална китка, тяхната упоритост, търпение, любов към децата и към музиката и писаното слово, за да действа тази музикална формация почти 20 години. И напълно заслужено нейните ръководители могат да се нарекат учители-будители. Изменили са се времената и такива учители вече почти няма. Те остават в музикалната и общата история на Разград като пример.
А краеведът и общественик Ангел Попов, съвременник на част от дейността на Китката, е събрал след доста години от нейното закриване спомените на людете, които са я ръководили – Магда Петрова, Ганчо Колев, копирал е и спомените на Петър Георгиев, намиращи се в Историческия музей, и ги е оставил за бъдните поколения.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
