
Внасяните някога у нас съветски автомобили бяха доста „дървени“, некомфорнти и неикономични и ужасно скъпи за българския стандарт тогава, да не говорим, че бяха дефицитни и се чакаше с години да ти дойде редът, за да си купиш кола. Хубавото им обаче беше, че бяха непретенциозни и лесни за поддръжка, издържливи и сравнително здрави.

Това ни го доказва един такъв автомобил, марка „Москвич 412“, който продължава да „вилнее“ по улиците на Разград и района.
Автомобилът е на 54-годишния Тодор Николаев от Разград и е купен през далечната 1974 година от баща му Николай от магазина на „Мототехника“ в Русе за 4550 лева – огромна за тогавашния стандарт сума, при положение, че масовите заплати тогава са били по 120-140 лева. За да се сдобие с гордостта на съветската автомобилна индустрия, бащата на Тодор чакал близо 6 години. По онова време първо се правеше вноска от 1500 лева, после се чакаше с години, за да ти „излезе“ вноската, т.е. да ти дойде редът да платиш остатъка и да купиш желания автомобил. Колкото „по-луксозен“ бе автомобилът, толкова повече време бе нужно, за да стигнеш до магазина – за жигула по същото време се чакаше по осем и повече години, „само“ по около три години се чакаше за трабантче.
Когато Тодор, бащата на Николай, взел дългоочакваната кола, в дома им настъпили неколкодневни празненства с цялата рода – това си било голямо събитие в живота на семейството. Затова и до днес Николай не смее да се раздели с москвича – хем като скъп спомен, хем заради уважение към баща си.
Личи си отвсякъде, че през всичките тия години колата е била добре поддържана от стопаните си. Двигателят като че ли сега е излязъл от заводските поточни линии, без грам омасляване и с всички оригинални части. Купето също е много добре запазено, като нашенецът е монтирал допълнителен вентилатор на таблото за по-жежките дни. Е, не е като климатик, но върши работа. Москвичът гори осем литра бензин на сто километра, разказва собственикът му, като обаче изтъква, че няма случай, в който да го е изоставил на пътя. По купето няма и грам ръжда и вероятно затова като легенда за тези автомобили се носи слухът, че купетата им са направени от претопени метални каски на убитите немски войници при Сталинтрад, заради което тенекиите нямат и изгниване.
Досега Тодор неведнъж се изкушавал и се канил да си купи съвременен западен автомобил, но в крайна сметка така и не се решил – спомените, които има с „московеца“, не му позволяват да направи тази крачка. Пък и защо да го прави – щом досега ветеранът е изкарал вярна служба от половин век, както е тръгнало, може да изкара още толкова…
Шенол АХМЕДОВ




