Жителите на Побит камък отбелязаха с тържество 146-ата годишнина от Освобождението на селото.

Събитието се проведе на площада пред Архитектурно-скулптурния паметник на загиналите във войните в селото, официален гост беше кметът на Разград Добрин Добрев.
Кметът на населеното място Валентина Василева припомни историческите събития отпреди близо век и половина. На 31 януари 1878 г. в селото пристигнали трима руски казаци от освободения от османско владичество Разград и възвестили свободата. Приветствал ги местният свещеник Георги Богданов, а местните хора ги дарили с вино, хляб и месо. Датата на Освобождението на Побит камък се чества от 1905 г. по инициатива на местните учители Иван Георгиев и Сейко Георгиев, а от 1927 г. се свързва с почитане паметта и на загиналите във войните, чете се и заупокойна молитва парастас. Тази традиция бе спазена и днес, в залата на читалището отец Васил отслужи литургия, а имената на всичките над 80 загинали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни война бяха прочетени от самодейци от НЧ „Самообразование 1894“.
Пред паметника кметът Добрин Добрев поздрави местните хора с годишнината. Увери, че за него е удоволствие на посещава населеното място, в което се съхраняват българските традиции и културата. Пожела още дълги години „да се събираме заедно да отбелязваме велики годишнини“.
Пред монумента в центъра на селото прозвуча стихотворението на Георги Джагаров „България“ („Земя като една човешка длан“) в изпълнение на Гергана Георгиева.
В знак на почит към паметта на загиналите безсмъртни и велики герои присъстващите на площада сведоха глави в минута мълчание. Тържеството завърши със заря над паметника.
Преди това официалните гости на събитието поднесоха венци и цветя. Освен кметът на Община Разград гости на събитието бяха и: кметовете на Благоево – Белчо Белчев, на Киченица – Юзджан Рамаданов, и на Топчии – Мирена Симова; Теодор Власов – председател на Обществения съвет към кметско Побит камък, Маломир Власов – председател на Сдружението на зърнопроизводителите в Лудогорието, Емил Гиздов от Гецово.




