Дори и само този празник да бе наложил големият реформатор, министърът на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски Стоян Омарчевски, пак би останал в историята на България и в народната памет. Денят на св. Иван Рилски, небесният покровител на българския народ, се превръща в Ден на народните будители, в който се отдава почит към паметта на големите български деятели, далечни и близки строители на съвременна България.
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. С това той превръща в действителност инициативата от по-ранни години на група български интелектуалци, между които и Иван Вазов. Предложението е прието от Народното събрание и на 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва Закона за въвеждането на Деня на народните будители.
На победената в Първата световна война и унизена от Ньойския договор България са й необходими духовни стимули и тя ги намира в наследството от идеи на най-великите и мъдри българи.
През 1945 г. празникът е отменен от новата власт.
През 1992 г. празникът е възобновен по идея на председателя на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ Петър Константинов.
Как празникът се е отбелязвал в Разград? Летописец е вестник „Разградско слово“.
1927 година
За пръв път вестникът съобщава с едно изречение, че празникът е отпразнуван най-тържествено от учащата се младеж, гражданството, войсковите части и всички спортни и родолюбиви организации.
1933 година
Празникът започнал с тържествена литургия в храма „Св. Николай“ и молебен на площада пред читалището. Ученици от гимназията и войници от 19-и пехотен полк изпълнили по няколко музикално-хорови номера. За значението на деня на народните будители произнесъл слово свещеник Ангел Хубанчев. Той със съжаление констатирал, че в тоя голям национален празник гражданите и голяма част от ръководните обществени фактори не участвали. Войсковите части били поздравени от началника на гарнизона, след което военната музика изпълнила няколко хора.
1934 година
На 31 октомври на уводно място на първа страница на „Разградско слово“ е публикувана малката статия „Заветите на народните будители“ от Борис Попсимеонов. Като описва делата на изтъкнати културни и обществени дейци от миналото за пробуждането на българския народ, авторът пише: „Да се преклоним пред светлата памет на тези светци и герои, които с своята преданост на народното дело извоюваха църковната ни и политическа свобода. И нека помним техните светли завети, че народното благоденствие, култура и напредък се творят само с вяра в Бога и любов към народа“.
1935 година
„Народните будители“ от учителя в гимназията и сътрудник на вестника Атанас Върбанов са чели нашите предци на 25 октомври с.г. в „Разградско слово“. Като се изтъкват редица примери за ролята на познати велики личности в българската история, се подчертава че „Народните будители са безсмъртните чада на нашия народ. Те са го водили и водят към доброто и светлото в живота.
На 6 ноември вестникът отпечатва още една статия „Народни будители“ от Стефан Парашкевов и информация за провеждането на празника на будителите, съвпаднал с тезоимения ден на царица Йоанна.
Присъствали в красиви стройни редове учениците от всички училища, еснафските сдружения, запасните офицери и подофицери, войскови части, много граждани. Учителят Атанас Върбанов говорил за празника. Всички ученици дефилирали пред началника на гарнизона полковник Стефанов, който ги поздравявал.
Наред с официалните лица на видно място били всички бивши учители. Трогателен момент бил поднасянето на букет от директора на гимназията Петко Дацев на бившия дългогодишен директор на гимназията Иван Станев. Тържеството завършило с кръшни хора.
1936 година
На 31 октомври вечерта учениците устроили внушителна манифестация със запалени фенери, направени от различни хартии. Гледката била много красива. В салона на училище „Цар Борис !!!“ /сега училище „Васил Левски“/ учителят Атанас Върбанов изнесъл сказка за будителите.
На 1 ноември бил отслужен молебен от русенския митрополит Михаил на площад „Цар Освободител“. За значението на празника говорил околийският училищен инспектор Иван Даскалов. После митрополит Михаил минал между учениците, благославяйки ги и говорейки с отделните групи.
1937 година
На уводно място във вестника е отпечатана малката статия на учителя Венелин Иванов, активен сътрудник на „Разградско слово“ „Народните будители“. Той подчертава в началото, че този празник е може би най-смисленият празник от редицата празници, които са се утвърдили в живота. Така е защото той напомня за безкрайната редица от самоотвержени люде, които са разбудили от гробовен сън цял народ. Нарича будителите знамена, които са водили народа към пробуждане, освобождение, обединение, затвърдяване и благополучие. Следвайки ги народът ще живее вечно.
1938 година
На 29 октомври е публикувана статията „Народните будители и техните завети“ от М. Бидев. Авторът разказва за делата на Паисий, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, братя Миладинови и други будители. Много от заветите им са били осъществени, но и много останали в сянката на съмнението. Народът бил увлечен от остри политически борби, от които излязъл разпокъсан и обособяването му в етническите граници непостигнато.
В следващия брой от 7 ноември се отбелязва, че денят на народните будители бил отпразнуван особено тържествено. На 31 октомври имало забава, на която говорили д-р Георги Атанасов и учителката по литература в гимназията Чехларова. Гимназисти изпълнили литературно-музикални номера. В честването се включил с декламации и режисьорът на гостуващия в Разград Софийски драматичен театър Борис Денизов.
На 1 ноември след църковната служба в храма бил отслужен тържествен молебен на площад „Независимост“. Тук били официалните лица, войскови части, цялата учаща се младеж и многобройно гражданство. Учителят по литература в гимназията Пейчо Миленов произнесъл реч. Гимназиалният хор изпълнил химна на народните будители. След това се извили весели хора.
1940 година
Активният сътрудник на вестника Станчо Бакалов публикува на 1 ноември статията „За живите народни будители“. Самият той просветен деятел, пише в началото освен за народните будители и за съвременните будители – учителите. Наред с пряката си работа те участвали и в редица обществени културно-просветни и родолюбиви организации. Обаче за своя самоотвержен труд те не получавали полагащата им се морална награда. Апелира се освен израза на признателност и почит към народните будители продължителите на святото им дело да получат съответната материална и морална подкрепа.
1942 година
Отново тържествено е бил отбелязан денят на народните будители с участието на официалните лица, представителни роти от гарнизона, учащата се младеж. Били отслужени панихида и молебен. Учителят по история в гимназията Веселков произнесъл патриотично слово. Началникът на гарнизона Анастасов учениците и войниците. Отговорът бил мощно „ура“. Възпитаници на мъжката и девическата гимназии рецитирали стихове на Иван Вазов. Смесен ученически хор изпълнил химна на народните будители под диригентството на Илия Бърнев. Имало и кръшни хора. Вечерта в салона на училище „Цар Борис !!!“ се е състояла забава, организирана от клона на младежкия Червен кръст. Пламенно слово за народните будители произнесъл уредникът на забавата, учителят Христо Лицов.
1946 година
Денят на народните будители е бил отменен от новата власт през 1945 година. Но вестник „Разградски народен глас“ пише на 9 ноември 1946 г. за отпразнуването на този ден. Тържеството било открито с националния химн „Шуми Марица“ и с химна на народните будители, изпълнени от сборен ученически хор под диригентството на Илия Бърнев. Слово за народните будители произнесла учителката по литература в гимназията Йорданка Манчева. Директорът на читалище „Развитие“ Кръстьо Иванов говорил от името на народните читалища. Честването завършило с литературно-музикаална програма и с хора.
Както се вижда, през повечето години, дори и най-трудните, денят на народните будители се е превръщал във всенароден, общоградски празник. А така ли е сега?!
Божидарка ЗЛАТАРЕВА




