След констатацията, че Разград е най-малко предпочитан от работниците областен център в Североизтока, в следващите редове ще представим динамиката при обратната страна на трудовата миграция. А именно – колко работници отдава областта на съседни общини.
В основата на разглежданите процеси стои ежедневното пътуване на граждани от едно населено място до друго, за да работят, като се изключват разстояния в рамките на една и съща община.
Най-големият донор на труд безспорно е Разград. От областния център до работа в друга община всеки ден пътуват 1469 души. Най-малък е броят на трудовите мигранти от Самуил – 382 души. 994-ма пътуват от Лозница, 772-ма от Кубрат, 550 от Завет, 535 от Исперих и 458 от Цар Калоян.
Разглеждано като дял от населението обаче подредбата на общините търпи коренна промяна. Лидерът Разград заема последното място с 8.2 на сто, а начело излиза Лозница с 42.8 процента. Причината е общият брой на населението, на който се делят трудовите мигранти. В Цар Калоян е 33.1 процента, в Завет – 23.3 на сто, Самуил отдава 25.4 процента от своето население, Кубрат – 18.4 на сто, а Исперих – 9.1 процента.
Икономическите характеристики на градовете обуславят клъстери с много активна трудова миграция от съседни общини. На практика това означава, че седемте общини в Лудогорието имат преимуществото да се намират в близост до по-големи градове с по-развита индустрия, които предлагат повече работни места и по-високи заплати, каквито са Русе и Варна. Пътуващи има още до Шумен и Търговище.
Анализът е на Института за пазарна икономика по данни на Националния статистически институт за ежедневната трудова миграция, събирани в хода на преброяването на населението през 2021 година.
Припомняме, че към местоработата си в Разград се насочват 1808 души. Според цифрите балансът е отрицателен, защото Разград отдава 339 работници повече, отколкото привлича. Още по-сериозен е дисбалансът в останалите общини. 824 е разликата между имигрантите /вливащите се в трудовия пазар/ и емигрантите /предпочитащите да работят в друго населено място/ в Лозница. Минус 573 е балансът за Кубрат. 384 души в повече предпочитат да избягат от Цар Калоян вместо да работят там. 382 е цифрата за Завет, 243 за Исперих и 170 за Самуил.
Ясно е, че отрицателната динамика означава, че регионът не е предпочитано място за кариерно развитие. Въпросът обаче опира не само до местоработата на жителите, а и до подпомагането на местните икономики, тоест къде работниците харчат заплатите си. За да има постоянен оборот и развитие, е нужно непрекъснатото вливане на финанси. Няма работници, но ако няма и пари, малките населени места ще замрат напълно. По примера на Недоклан и последният хранителен магазин в селото, който хлопна кепенци.
Разград е сред явно видимите на регионалната карта кръгове от общини с голям дял на ежедневно пътуващите, заедно с Шумен, Пазарджик, Плевен, Русе и Бургас. Обяснението е повече от просто и логично – малките населени места предлагат спокойствието далеч от шумотевицата на забързания градски живот и по-ниски разходи за издръжка. В съчетание с преимуществената близост до по-големия град, който привлича с конкурентно заплащане и по-добри условия на трудовия пазар, малките населени места се превръщат в предпочитано място за живеене, като с икономическите лидери формират останалата икономически динамична част на страната.
