Разградският талант Катила – на 60 години

На 21 септември 1963 година в родилния дом на Острово на бял свят се появява момченце Станимир, за което едва ли тогава някой е предполагал, че ще се прослави родното си село далеч извън пределите на страната. Той е по-малкият от двете момчета в семейството. За разлика от брат си Йордан и своите връстници, е дарен от природата с ръст, а физиката и телосложението му са като на гръцки бог. Не наблягал чак толкоз на четмото и писмото, но по цял ден гонел топката по поляните край селото. До такава степен е влюбен в играта футбол, че улисан в преследването на топката, редовно забравя за вечерята. Родителите му едва успяват да го приберат – насила, по мръкнало, бос и с наранени крака.

След време Станимир ще каже, че именно прекараните по поляните детски и юношески години ще предопределят по-нататъшната му съдба. Без каквато и да е школовка и без никакви треньорски съвети, той изпреварва с години връстниците си по футболните терени, за да се превърне в самороден талант. В много популярните в онези години ученически първенства в окръга Станимир сам бие отборите, а качествата и уменията му привличат вниманието на специалистите не само от Разград. След като завършва осми клас емисари от Шумен и Русе, го убеждават да продължи образованието си при тях с обещания за бляскаво бъдеще по терените. За да не отмъкнат други „бижуто“ от Острово, треньорът от школата на „Лудогорец“ Хамди Османов – Ампито ежедневно прави совалки до селото му и обратно, докато убеди него и родителите му да предпочетат Разград пред Русе и Шумен. Така Станимир Йорданов става вторият футболист на „Лудогорец“ след Рафи Рафиев, който облича националната фланелка.

Станимир прави дебюта си в мъжкия футбол едва на 16 години – в Добрич, където „Лудогорец“ губи с 1:3. По онова време важи правилото основният състав задължително да започне с юноша. За разлика от връстниците се в другите отбори, които биват заменяни на десетата минута, Станимир изиграва цяло полувреме, за да се превърне след време в цял мач. При една от тренировките, изпитал на гърба си твърдата му игра, Кольо Влъчков възкликнал – ега ти катила! По онова време Станимир, въпреки че говори турски, не знае, че думата е турска и е равнопоставена на думата „убиец“ на български. Оттогава Станимир става Катил и не само съотборниците му, но хората вече се обръщат към него така, като мнозина дори вече са забравили името му.

Качествата и футболните му умения са забелязани от селекционера на юношеския национален отбор Димитър Контев, който му дава шанс. Още при дебюта си с националната фланелка в приятелски мач отбелязва първия гол при успеха с 2:0 над ГДР. Този мач е трамплин за по-нататъшната му кариера. Валят предложения от Левски, ЦСКА и „Славия“, но субективни причини провалят трансфера му в някой от тези отбори.

На турнира „Дружба“ в Чехословакия през 1981 г., заедно с Николай Илиев и Николай Коев са мечтаната за всеки треньор „желязна“ защита, като стават първи, без допуснат във вратата си гол. В първия мач, срещу Унгария, на Катила му е поставена задача да опази изгряващата звезда на унгарския футбол Лайош Детари. Нашето момче не му дава да мръдне, а камо ли да играе футбол. След мача лично треньорите на унгарския отбор поздравяват Катила за отличната му игра и заради това, че е един малцината успели да опазят Детари.

Вторият мач на турнира е срещу Полша /0:0/, като нашите изтърват дузпа, а третият двубой е срещу домакините. В този мач централен защитник за чехите е бъдещият треньор на „Лудоогорец“ Павел Върба. След години, вече в Разград, двамата ще се върнат в спомените си с коментари за мача.

Предстои балканското първенство в Измир през 1980 г. България е представена от „Б“ отбора. За да придобият представа за турския футбол, който се очаква да бъде най-големият опонент за титлата, канят юношите на „Галатасарай“. Мачът се играе на „Герена“ и понеже говори турски, Станимир се запознава и става приятел с бъдещия носител на „Златната обувка“ Танжу Чолак. Разговорите му не остават незабелязани от „дългата ръка“ и „слухтящото ухо“ на Държавна сигурност. Станимир е привикан където трябва и му е забранено да говори на турски, указано е с турската група, ако иска нещо, да се разговаря на английски. От българите обаче единствен Лъчо Танев говори езика на Шекспир.

Балканиадата се провежда по време на военния преврат на генерал Кенан Еврен. Катила си спомня, че отборът им бил пазен от войници с пълно бойно снаряжение, които нито за миг не се отделяли от нашите. Българите нямали място за притеснение относно своята сигурност. И тук зловещата ДС обаче била пуснала пипалата си. Съдията Богдан Дочев, освен да ръководи мачове в турнира, трябвало да следи за правилната политика на футболистите, а друг от ръководителите директно си казал, че е човек на българските тайни служби. Понеже Катила владее турски език, го заплашват че ако се пише невъзвръщенец, ще му разкатаят фамилията, брат му, който е милиционер, ще бъде уволнен, а родителите му бял ден няма да видят.

България се представя отлично на тази Балканиада и достига до финала, където трябва да играе срещу домакините. Час преди началото, в коридора го привиква Танжу Чолак и заедно с човек от турската федерация, представил се като Кубилай, предлагат на Катила 250 000 долара за симулативна игра с обещание за „Галатасарай“ и охолен живот в Турция.

Станимир освен че не приема предложението, ами им бележи гол с глава, който гръцкият съдия по известни само нему причини отменя.

Двубоят завършва наравно 0:0, а при дузпите вратарят ни Грудев спасява две за българския триумф на Балканиадата.

На следващия турнир „Гранаткин“ в Москва Станимир обезверява нападатели като Клинсман, Донадони и Игор Беланов.

След много силни игра за „Б“ отбора, заедно с Лъчо Танев са привлечени в първия отбор на България, който трябва да играе квалификации за Европейско първенство. Заедно с Боби Михайлов, Божидар Искренов, Наско Сираков и Георги Йорданов-Ламята целия месец май на 1981 година изкарват на лагер в Ковачевци. Когато всичко е готово за пътуването за мача във Финландия, с паспорти с визи в ръка, в очакване автобуса да ги откара на летището, на Станимир и Лъчо Танев е съобщено, че отпадат от групата. На тяхно място в самолета ще се качат без каквато и да е подготовка Ангел Славков и Стоил Стоилов от „Левски“. По-късно Димитър Контев, когато вече е треньор на „Академик“ Сф казва, че има грях към Станимир, че не го е защитил, а за извинение – ако желае, може да го привлече в „Академик“. Споделя, че депешата за отпадането от групата за Финландия е дошла от ЦК на БКП, членове на който са били близки хора на Ангел Славков и на световно неизвестния Стоил Стоилов. Станимир отказва на Контев, защото по онова време ЦСКА въпреки волята им обира всички таланти и той е разпределен в армейската школа.

Връща се в родния „Лудогорец“, където след тежка контузия слага край на професионална си кариера. В мач в Каварна срещу местния „Калиакра“ получава най-неприятната за всеки футболист неизлечима футболна болест.

Катила е убеден, че вина за преждевременния край на кариерата му има и проф. Шойлев, който съзнателно не е приложил правилното му лечение в Дианабад. Въпреки това, той нито за миг не се е разделял с любимия „Лудогорец“, като е помагал в най-трудните моменти с финанси и екипировка.

Вижда добра поличба в рождената си дата 21.09, защото именно на този ден ще е домакинството на „Лудогрец“ срещу „Спартак“ /Търнава/.

Да си ни жив и здрав, приятелю, защото ти ще си останеш последният мохикан от поколението, което играеше не за облаги, а се раздаваше от сърце и душа за любимия „Лудогорец“!

Мехмед ХОДЖОВ