16-ти септември беше повод за вълнуваща ретроспекция за живите свидетели на славното минало на културния просперитет на Народно читалище „Просвета 1883“ в Гецово. Културната институция отбеляза своя достолепен 140-годишен юбилей с тържествен концерт.

Идеята за направата на читалище се появява у най-будните и родолюбиви тогавашни умове, които успяват да увлекат в идеята своите съселяни и с общи сили и средства да започнат строежа на читалищна сграда в селото, което по онова време носи името Хасанлар.
Основатели са учителите Димитър Рахнев и Никола Станев и местните родолюбци: свещеник Руси Иванов Русев, Неделчо Николов Гюдюлев, Слав Николов Гюдюлев, Иван Димов Караиванов, Станчо Гичев, Гецо Караиванов, Димо Кънчев Хаджев, Марин Славов Панчев.

„Не са жалели нито средства, нито време! Било е средище на всички будни хора“, разказват Цанка Цонева, Маринка Неделчева и Веселина Димова за основоположниците на народното дело.
Поради липса на читалищна сграда, няколко години читалищната дейност се извършва в училището. В невзрачната малка стая са се организирали сказки, политически сбирки, срещи на местния кооператив, земеделски обучения, лекции. След всяка сбирка задължително се ходело на църква, която се намирала в непосредствена близост. Днес от зданието, завършено през 1925 година, няма и следа, но паметта на жителите пази спомена за отдавнашни случки, имена и дати, както и богатата съкровищница на културно-просветителската дейност на всички онези мъже и жени, свързали съдбата си с храма на духовността.
Нуждата от нова читалищна сграда се появява в отговор на потребността от по-голяма зала, защото тогавашната не можела да побере всички желаещи да се включат в събитията. „Пара да хвърлиш, нямало къде да падне“, обясняват пазителите на спомена за разцвета на културното дело в Гецово.
От 1910 година читалищната сграда е разширена със салон и театрална сцена, а през 1925 година и с актьорска стая. Поводите за празниците се нижели като броеница. Организирали се театрални постановки, пресъздавали се традиции и обичаи, като жътва и коледуване, за Бабинден жените блокирали пътя и не пускали мъжете да преминат, без да си платят. През 1953 за първи път се състояла и кинопрожекция. „Баща ми играеше Васил Левски и аз се разплаках, защото го обесиха“, си спомня Цанка за участието на своя родител в една от читалищните театрални постановки. За 1 май, Деня на труда, на читалищната стена оживели сцени от съветски филми. Във времената, когато телевизията още не била масово разпространена, а в домовете звучали радиоточки, Христо Панев огласял въздуха със своя акордеон, пригласяли му гъдулари, а децата от местното школо се включвали с песни и рецитали.
Начало на театралната самодейност към читалището се поставя от местни любители актьори – учители и други местни самодейци, като: Кръстьо Славов, Никола Неделчев, Кънчо Иванов, Дачо Неделчев, Петър Иванов Димов, Марин Дачев Върбанов, Минчо Петров Славов, Дачо Петров Славов. Разменят се гостувания с други театрални състави от съседни села. Театралната самодейност се разширява и продължава до 70-те години на миналия век, до масовото навлизане на телевизията в бита. Представят се театралните постановки: „Бойка“, „Гераците“, „Боряна“, „Българи от старо време“, „Хан Татар“, „Снаха“, „Грях“, „Пристанала“, „Вражалец“ и др.
През 1954 година Христо Асенов грабва гъдулката и събира съселяните си на мегдана. Датата е 1 май. Йовчо Неделчев е тогавашният ръководител на новосформираната група „Капанци“, която започва репетиции. Все още не съществува Ансамбъл за автентичен фолклор, какъвто има сега с ръководител дългогодишният счетоводител Веселина Димова. Но от време оно в Гецово имало много гъдулари, спомнят си жените, чиито семейства са оставили следа в тогавашната сформирана фолклорна група. Майки, бащи, съпрузи, деца… Всички са били обединени от общата любов към българските песенно-танцови традиции.
Председатели на читалището в първите години от създаването му са училищни директори, учители и партийни секретари. Първият му председател е Евтим Михайлов. В продължение на цели две десетилетия читалищен секретар е Снежана Христова. Понастоящем читалищен председател е Милен Станчев, а секретар – Анна Тодорова.
Сегашната просторна двуетажна читалищна сграда е построена през 1960 година със средства от самооблагане на жителите на селото. Арх. Дачо Петров и инженер Стоян Димитров изработват плана на сградата безвъзмездно като принос за родното им село. През 1928/1929 година читалището заема първо място в региона по просвета и организационна дейност. През 1960 е назначен и щатен секретар, като длъжността през годините заемат Йорданка Никифорова, Снежана Асенова, Десислава Младенова и др. Същата година е построена сегашната просторна двуетажна читалищна сграда със средства от самооблагане на жителите на селото.
През годините съществуват различни читалищни самодейни колективи – театрален, хоров и танцов, като хорът съществува от 1964 година под ръководството на Димитър Дачев. Към читалището е сформиран и детски състав, част от който са Веселина Димова, Стоян Санчев-Бирника, Маринка Цонева, Николинка Тодорова и Захаринка Минчева и др. Първият танцов състав от 1954 година се води от от Йовчо Неделчев. През 1956 година за първи път танцовият колектив участва в първия републикански фестивал на художествената самодейност, от който получава званието „Отличник“. Това слага началото на изявите в страна и в чужбина.
Към читалището е създадена женска вокална група с ръководител Иванка Михайлова, а през 1995 г. ръководител става Олга Димитрова, носител на наградата на Община Разград „Никола Икономов“, за принос в съхранението и популяризирането на капанския фолклор. Тогава тя създава Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка“, който съществува и до днес, под ръководството на Веселина Русева, дългогодишен заслужил учител по музика. Повече от 25 години Ансамбълът представя капанския фолклор в България и чужбина. С всяко свое участие е завоювал призови места, първи награди и златни медали. Удостояван е два пъти със званието „Представителен ансамбъл” на ЦИОФФ към Министерство на културата. От самото си създаване, ансамбълът е винаги златен медалист от поредните издания на Фолклорен събор на народното творчество – Копривщица. Емблематична постановка на ансамбъла е представянето на автентичната капанска сватба.
През 50-те и 60-те години на миналия век към читалището се разгръща богата художествена самодейност от ученици, младежи и възрастни хора за съхраняване и популяризиране на капанското певческо и танцово наследство в селото, в региона и в страната. С годините фолклорната самодейност се разширява, обогатява и достойно се представя, получавайки високи отличия. Детският танцов състав с ръководител Евтим Михайлов е лауреат на републикански фестивали на детската художествена самодейност и е носител на златни медали. Танцовият ансамбъл от възрастни с ръководител Георги Стефанов е удостоен през 1964 година с високото отличие – лауреат на втория републикански фестивал и със златен медал за постановката „Капанска сватба“. С обичая танцьорите се представят при първото си излизане зад граница – в Загреб. С него се представят и на сцената на Народния театър, където завоюват златен медал.
Оттогава изявите на самодейците са стотици по света и у нас. Да излезеш извън България в онези години, не е привилегия на всеки. Цанка и Маринка винаги ще помнят колко удивителни са били дефилетата с международно участие, бурните овации след тяхно участие и всеобщото веселие след концерт, което сбирало хора от различни националности, увлечени в такта на хорото. В Загреб обаче се случило така, че загубили своите документи. В крайна сметка не се стигнало до сериозни проблеми. Цанка си спомня, че веднъж брали голям страх при митническа проверка, защото носели големи суми пари, което било забранено по онова време. Разрешено им било да носят със себе си само 10 лева, но какво да си купиш по-напред с толкова малко пари? И всеки започнал да крие банкноти кой където свари – затъкнати в чорапи, в сутиени…
Изнасяли са участия в Чехословакия, Унгария, Москва, Ленинград… Маринка Неделчева и Цанка Цонева разказват за перипетиите си в Чехия. Изявата им била в замък насред гориста местност, но си тръгнали с лошия спомен за огромните комари „от класа“, както се изразиха двете учителки. Също там Маринка за малко щяла да изпусне влака, защото слязла за вода.
От 2006 г. е формиран обновен Ансамбъл за автентичен фолклор с име „Капанци“ с ръководител Гинка Стоянова, от 2008 година ръководител става Любен Ганев, а през 2017 година – Веселина Димова. Ансамбълът се утвърждава успешно с песенния и танцов капански фолклор и сценични постановки. В репертоара са намерили място най- характерните капански житейски моменти, а именно: квасене на прочутото гецовско кисело мляко, точене на най-фините листи за баница, преденето с хурки и много други. За изявите си на международни и национални фестивали Ансамбълът е удостоен с високи отличия.
Капанската магия присъства навсякъде в живота на местните, заради което създават едноименната Школа за народни танци. Основана е през месец декември 2010 г. от група луди-млади ентусиасти. Ръководители на школата са Неделчо Райчев и Милен Станчев. Но за да се превърнат във вещи магьосници на танца, те разучават изпълнения от всички фолклорни области на България. В продължение на 13 години ШНТ „Капанска магия” е взела участие в множество концерти, фестивали и конкурси в цял“; Национален фестивал „Капанска китка“; болярско надиграване „Сборяново“ и много други. Също така школата участва в телевизионното предаване „Надиграй ме“ по БНТ2, където се представи достойно и защити името на цялата фолклорна област. Всяка година танцьорите се превръщат в събитието на Капанския събор в Гецово.
През 2021 г. е създадена Танцова формация „Капански самодиви“ с ръководител Марияна Русева. Самодивите притежават омайна магическа сила. Няма село в страната , което да не знае, че който стъпи на самодивско хорище, ще бъде отнесен от вихъра на вихрушката. За да припомнят за най-независимите и най-красивите магически същества, в Гецово създават „Капански самодиви“. Това е нова танцова формация, която съществува от есента на 2021 г. За това сравнително кратко време успя да завоюва и редица отличия: грамоти за отлично представяне в последния Капански събор; за отлично представяне и специална награда в IV фолклорен събор „Вълшебна плетеница – живи човешки съкровища“; от фестивала „Читалищата – живото наследство на България“.
Днес се наблюдава приемственост сред по-малките. От 2016 до 2021 година съществуват Детски танцов състав „Слънчеви ритми“ и вокална група „Капчици“ с ръководители Валентина Стоянова и Цветалина Генчева, като част от децата продължават в нови групи. Детски танцов състав „Гецовлийчета“ е основана през 2021 г. с ръководител Лидия Станчева – танцьор от Капански ансамбъл. За този сравнително кратък период в състава са привлечени над 30 деца на възраст от 3 го 13 години. За краткото време децата научават основните движения от българските народни хора. „Нашата цел е да запалим интереса към българския и капанския фолклор в сърцата на най-малките, защото те са нашето наследство и ние чрез тях предаваме знанията и любовта си към народните танци“, коментират от читалището.
През пролетта на 2022 г. музикалният педагог Цветалина Генчева сформира Детска вокална група „Цветница“. Мисията ѝ е да съхранява и разпространява капанския и българския фолклор чрез младото поколение. Цветалина Генчева успява да събуди интереса на своите цветни момичета към капанския фолклор, като използва съвременни аранжименти. Инструменталите разработва съвместно със своя съученик Иво Петров , който живее в Германия. По този начин капанската музика звучи и зад граница.
По материала работи Десислава СТЕФАНОВА




