Идеалният център на Разград около паметника на Майстор Манол е притегателно място както за гости, които намират пейзажа за подходящ фон за снимки, така и за деца, които превръщат откритото пространство в зона за игри. Насред пешеходната зона на площада с кафенетата, Общинския културен център, джамията и разлистените зелени корони на дърветата, особено грозно впечатление прави изсъхналото борче, чийто труп продължава да стърчи, макар отдавна останал без живителни сили, като пилон на безхаберието.
По време на коледните празници борчето се радваше на внимание от посетителите на тематичния базар и с ярките си лампички допринасяше за настроението им. Няколко месеца по-късно, вече с изсъхнали клони и бодлички, посрещна и изпрати Панаира на млякото. Плачевният му външен вид остана вън от фокуса на внимание вероятно заради примамващия обръч от сергии наоколо му. Очевидно поддръжката на служителите на „Паркстрой“ стига само за отглеждането на разпръснатите тук и там цветни геометрични фигури. Но освен тях, от грижи се нуждае и по-едрата растителност. Още повече, че в случая борчето стои неугледно насред топ центъра на града и дразни окото с грозния си вид, а също гъделичка съзнанието заради неизпълняването на служебните ангажименти от страна на общинското предприятие.
Проблемът с неподдържаната растителност из различни точки на областния център продължава да притеснява заради опасността от евентуални щети след една по-сериозна буря и занижава естетическите достойнства на градската инфраструктура. Как да се радваш на зацветено корабче, щом на метри от него ръст извисява окапало борче? Асиметрията по отношение на зелената поддръжка се подсилва от състоянието на дървесната растителност в градския парк. Разходката по алеите му насред разгара на лятото е крачене из септемврийски път, застлан с жълто-кафеникав листопад, а като допълнение към грозната картинка насред и без това рядката горичка продължително време се застояват изпочупени и висящи клони. Отдалеч е видно, дори за непрофесионалното око, че дърветата са болни, но липсва адекватна помощ.
Темата преди година коментира ландшафтният архитект и първи директор на „Паркстрой“ Зорка Лилова. В интервю за „Екип 7“ специалистът обърна внимание на нуждата от заснемане на цялата растителност в градския лес, персонализиране на всяко дърво, обозначаване на състоянието им и своевременното им премахване при нужда. Опасенията, които арх. Лилова сподели, са насочени именно към неподдържаното състояние на зеленината в градската част. „Растителността ще предаде града, няма да издържи до безкрай“, предупреди специалистът миналия март.
Уви, думите останаха без адекватна реакция. Продължават показните демонстрации на засадени цветенца, а достолепните дървета изчакват своя ред. Докога? Примерът с повехналото борче на пъпа на града е само най-видимата част на върха на айсберга. Неглижирането на поддръжката води не само до грозни гледки, но и до евентуални опасни произшествия. Насред силните бури, които засега и за щастие заобикалят Разградско, подценяването на проблема е високорисково. Защото днес опустошителен циклон може да се развива над съседен регион или държава, но Разград не е застрахован от климатичните своеволия утре.
Десислава СТЕФАНОВА
