Димана Джаксън за пътя на капанците до Америка

„Първо да Ви кажа, че прадядо ми Недко е бил мъж красив и синеок. Семейна тайна беше, че се е женил четири пъти“…

Така започва своята интригуваща семейна история Димана Джаксън – натурализирана американка с капански корени. Родословното дърво на жената произхожда от Дряновец по бащина линия, разказва самата тя в кореспонденция отвъд Океана. Кръстена е на дядо си Димо, за който си спомня: „имаше най-красивите сини очи и много исках и аз да ги имам“. 17-годишен вече е женен за баба й Стоянка.

Именно по тази линия Димана се свърза с редакцията на „Екип 7“. Дядо й е чичо на Недялка Панова от Ганчевия род, с чиято семейна история Ви запознахме по-рано през април. Публикуваният в „Екип 7“ материал разпалил интереса на Димана, тъй като майката на Недялка е сестра на дядо й Димо.

След като родителите на баба й почиват, на плещите на Стоянка ляга грижата за многото й братя и сестри. „Аз не разбрах кои са роднина на баба и кои – на дядо. Всички й казваха „како“, много обичливо се отнасяха с нас“, се връща в спомените си Димана.

Историята, запечатана в черно-белите албуми, пази най-любопитни разкази за развитието на родовото й минало. Една от тях звучи така: „Прадядо ми Недко не е имал деца от другите си 3 жени, а е искал да има наследници. Тогава се обръща към свещеника да му даде подкрепа и благословия за четвърти брак с прабаба ми Неделя. Неговите женитби бяха семейна тайна“.

Предшественикът на Димана участва в Балканската и в Междусъюзническата война, след която решава да замине за Америка. С брата на баба Стоянка започват да работят като строители при изграждането на железопътни линии в щата Охайо. Въпросният родственик се разболява от непознатия дотогава грип, почива и бива погребан в общ гроб с още 3000 души. Проучването прави съпругът на Димана – Рандолф, за чиято не по-малко интересна история ще стане въпрос по-долу. Прадядо й Недко се прибира в родината, след като синът му Димо е привикан да се сражава в Първата световна война.

На баба си Стоянка Димана отдава огромно признание за израстването си като непоколебима личност. Самата Стоянка била жена с твърд характер, която дори влязла в схватка с ранен войник по време на Първата световна война, който я нападнал, докато отивала за вода на кладенеца в Дряновец. Силният й дух се калява и след като губи 8-годишния си син Недко.

До 20-ти век корените на семейството на Димана са свързани с Дряновец. Чак след 1900-та година членове на рода й започват да се женят за жители от Осенец, Топчии, Кривня, но е любопитно, че жилката рядко се примесва с гецовска кръв. Специално за дрянцовлии Димана си спомня, че ако незаслужено нападнеш или огорчиш някого, „е готов дъ извади ножу и да ти удрежи чепкатъ“ /чепката е капански израз за главата/.

„С историята на дрянцовлии се запознавах още в детството си, защото израснах с баба, дядо, татко, майка, сестра ми, леля, свако и батко Димитър. Спомените ми са пълни с много обич, стимул, закрила и радост“, разказва Димана. Баба й Чана-Стоянка не можела да чете, но държала челядта да е образована и да има обосновано мнение. Дори натупала бащата на Димана, след като напуснал гимназията в Разград. Но че е обичлива, както я нарича Димана, свидетелства одобрението й за женитба с Геновева, която нямала капанска кръв.

Димана много се гордее с капанските си корени. „Капанската сила ми е давала кураж да се преборя в трудни ситуации“, казва тя. Характерът й, отличителен за етнографската група, се проявява още в детската градина, после и в началното училище. Винаги се впуска да защитава по-слабите, малтретирани словесно или физически.

Пътят на Димана е свързан с Разград до младежсите й години. Тук завършва ОУ „Васил Левски“, където баща й става директор. След това продължава в „Н. Й. Вапцаров“ – гимназия по онова време. Приета е да следва география в Софийския университет, но се отказва и се прибира в Разград, където работи в завода за антибиотици. След като завършва библиотекарския институт, постъпва в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. „След 1995 година заплатата от 160 лева не ни стигаше за нищо“, си спомня Димана. След поредица от професионални завои, усвоява италианския език и при посещение в Рим среща втория си съпруг – Рандолф. Половин година по-късно мъжът идва в България с покана заедно да отлетят за дома му в Америка, но на Димана е отказана виза. За зла участ въпросният полет е планиран за 12 септември 2001 година, ден след терористичния атентат в Световния търговски център. Границите на държавата са затворени и не е ясно кога отново въздушният трафик ще се нормализира. „Дали от обич, или от страх, още при посрещането на Рандолф на летището в София ми предложи брак, а и аз дали приех поради същите причини никога не стана ясно“, откровено споделя жената и добавя няколко засмени емотиконки, за да смекчи дистанцираната ни комуникация. „За да приема предложението му за брак преди 22 години, трябваше заклет православен да стане и църковен брак да сключи с мен, проклетата капанка“, шеговито се връща в спомените си тя.

През 2006-та заминава в чуждата страна по настояване на свекърва си. Но не забравя своя дом и род, пази капански кърпи и забрадки, а вкъщи се прибира почти всяка година.

Семейната история на мъжа до Димана, Рандолф, също впечатлява със своя колоритен разказ. Заради това е пазена в тайна повече от 100 години. Прапрадядо му се мести в Тексас, защото има връзка с чернокожата си робиня. От „бялата“ си съпруга има 9 деца, от чернокожата си любима – още толкова. Тайната официално е разкрита по CNN по време на първата президентска кампания на Барак Обама, подчертава жена му.

По какъв начин успяват да съжителстват представителите на различните в национално и културно отношение народи? За англоговорящото семейство на Димана е трудно да произнесе думата капанец, а да се обърнат към нея с „капанка“, е напълно непреодолимо. „Моите американски роднини знаят, че съм много проклета и трябва да внимават да не ме предизвикват, макар да са тексасци. За тях също се твърди , че са много жестоки и проклети . А и са въоръжени!“, споделя за (не)сходствата Димана. Самата тя обаче се хвали, че впечатлила съпруга си с уменията си с „Калашников“ в ръце.

Десислава СТЕФАНОВА