
Прохождащите театрални актьори от младежката формация „Импулс“ при Народно читалище „Развитие 1869“ доказаха, че имат потенциала да завладеят сцената и най-вече публиката, преодолявайки всички перипетии по пътя си досущ като професионалисти. Крехката възраст на момичетата и момчетата, някои от които още незавършили средно образование, по никакъв начин не си пролича по време на артистичния им пъзел пред приятели в Деня на театъра. Сценичната им изява бе комплимент към ценителите по повод международния ден на сценичното изкуство.

Театралният концерт в Стария театър включваше богата симбиоза от монолози, детска приказка и едноактна пиеса. Стефи и Маша представиха драматизацията на детската приказка „Дядовата ръкавичка“, Светлозара Иванова разказа историята на притеснена майка, научила за неочакваната екскурзия на дъщеря си до Испания с по-възрастен мъж. Монологът й бе част от пиесата „Таралеж“ на Иван Радоев. Налян Хавенгели се изяви с по-философския монолог на свраката от „Добродушните смокове“ на Йордан Радичков. Теди, Невян, Ивчо, Радостина и Арман успяха да накарат публиката да изпадне в бурен смях със своите превъплъщения в Карамфилка, личния юнак и мечкоубиец Мунчо, Гунчо, гадателката баба Анга и селския глашатай Кречеталото. Текстът е по пиесата „Има ли смисъл да убиваме мечка“ от Панчо Панчев.
Изявиха се както пораснали девойки, така и малчугани, които започват да репетират едва тази година. Начинаещите актьори от 5, 6 и 7 клас не само не показаха, че правят първите си стъпки в актьорското майсторство, но в главните си роли изправиха публиката на крака. В спектакъла се включиха общо 10 момичета и момчета, като най-големите и вече ошлайфани на сцената са гимназистки в 10 и 11 клас.
Репетициите по спектакъла започват през октомври. След което за театралите настъпват редица неприятности. Подготовката се налага да спре за дълъг период от време, разказва ръководителят на трупата Веселин Керемедчиев. Болести атакуват него, после и възпитаниците му, а като връх на лошотиите главният герой си чупи ръката предпремиерно. Два месеца носи гипс и забравя за излизане на сцената.
„Театърът е „зараза“, „болест“, „инфекция“. Човек трябва да се „зарази“ от ранна детска възраст и винаги ще живее с театъра. Дори да не се занимава професионално, ще се превърне в културен и интелигентен зрител. От предучилищна възраст съм по сцените и така съм израснал с тази си идея. Работата с млади хора непрекъснато ме зарежда, кара ме да се чувствам млад“, сподели Керемедчиев.
Любовта му към изкуството споделят и неговите наследници в бранша. Налян Хавенгели разказа с благодарност за уроците на опитния педагог: „Още от малка винаги съм се интересувала от това как човек изразява чувствата си, как ги показва на открито. Да се преобразявам в други роли за мен е един вид изживяване – да влизам в техния свят, да изживявам техните емоции…“.
Работата с ентусиазъм у децата си пролича и заслужено получиха бурни аплодисменти от близки, приятели и бивши членове на трупата. Оттук нататък ги очаква публиката по фестивални изяви. По време на подобни национални състезания са завоювали десетки награди през годините.
Мая ХРИСТОВА
Доротея РОСЕНОВА




