Кръгла маса за проблемите в българското здравеопазване и начините, по които те могат да се решат, се проведе в Разград. Събитието бе организирано от водача на листата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в 18-ти МИР Антоанета Цонева и втория д-р Цветомир Цанков. В дискусията участваха двама изтъкнати медици и също кандидат-епутати на коалицията: д-р Антон Тонев и д-р Александър Симидчиев, и представители на лекарското съсловие в региона.
„Има как в здравеопазването ни да настъпят промени, които да го направят по-съвременно, достъпно и ефективно, но това няма да стане бързо. Това може да стане чрез законодателни промени в парламента, които няма как да станат веднага. Процесът е както при снайперистите – да се прицелиш прецизно в далечна цел“, заявиха в началото двамата лекари и политици.
Разговорът започна с обсъждане на незавидното състояние на разградската болница. Според работещи там медици от години в здравното заведение не се инвестира в хора, а основно в апаратура. Това е довело до положение, в което близо 80% от персонала е на пенсионна възраст, а поради недоброто заплащане има текучество.
По отношение на апаратурата коментарът беше, че от трите вида инвестиции в едно болнично заведение най-висок е корупционният риск при доставката на нова апаратура, докато при заплатите той е нулев, защото никой няма да си даде част от заплатата. „Ситуацията с възнагражденията може да се подобри с подписването на Национален колективен договор с медицинските специалисти“, обясни д-р Симидчиев. Повдигнат бе въпросът и с огромната разлика между заплатите на директорите на болници и останалия персонал, която практика се нуждае от промяна.
На кръглата маса присъстваха и лекари, работещи и работили във Франция и Гърция, които разказаха за организацията на здравната система в тези страни и как тези модели могат да се приложат у нас.
В дискусията беше засегната и ролята на фелдшерите, които са важен, но, оказва се, подценен фактор в нашето здравеопазване. Едно от решенията за подобряване на техния кадрови статус е организирането им в съсловна организация, за което д-р Тонев се ангажира да помогне.
Не беше подмината и темата за медицинските хеликоптери, като от разговорите стана ясно, че работещите в здравеопазването не са оптимисти за успешното им прилагане в българските условия.
От изнесените данни стана ясно, че кадровата обезпеченост от медици в Разградска област е твърде ниска. При средно за страната 43 доктори на 10 000 души, в нашия регион те са 27.6, а ситуацията при медицинските сестри съответно 42 и 31.6.
В края на срещата бе заявено, че сложната система на здравеопазването, която включва социални, правни и образователни елементи, трябва да се осветлява от различни гледни точки, за да може да се решават успешно и дългосрочно установените проблеми.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
