Земеделците пак стягат редиците за протестни действия. Готовността за предприемането на мерки заяви Маломир Власов – председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието. Проблемите продължават да стоят на дневен ред близо половин година, след като извадиха на шосето своите селскостопански машини през септември. Тогава настояванията им бяха за преустановяване на интензивния украински внос на зърнени и маслодайни култури. Днес искането е същото – да се спазва предназначението на транзитните коридори, а не чуждата продукция да остава в България.

Притесненията пред сектора са предизвикани от това, че реколтата от слънчоглед, пшеница и царевица залежава по складовете. В същото време в страната са внесени 890 000 тона слънчоглед, който вместо да се изнася, остава за преработка в страната. „Солидарни сме с Украйна, но сме принудени да продаваме продукцията си на много ниски цени и в по-малък обем“, обяснява Власов. И припомня, че миналогодишната реколта бе произведена с изключително скъпи суровини, което прави крайната сметка на зърнопроизводителите още по-неизгодна. Радостното днес е, че торовете се търгуват по-евтино, но спадът в цените ще се усети на по-късен етап. На този фон, новата кампания чука на вратата в началото на март. Повечето от производителите ще обезпечат дейностите по торенето и жъвата с кредити, допълва Власов.
Миналогодишният протест е изиграл своята роля дотолкова, че служебният министър на земеделието Явор Гечев е поставил проблема пред европейските си колеги. Като реакция, Европейската комисия обмисля отварянето на земеделския кризисен резерв, който да облекчи нарастващите затруднения. Компенсацията от по 2-3 лева на декар обаче е „смешна“, подчертава Власов. Във фонда са заделени 450 млн. евро годишен бюджет за финансиране на извънредни мерки за противодействие на смущенията на пазара.
Както се оказва, нерешеният и до днес проблем изправя на нокти производители и от други страни. В знак на протест с украинския внос, в четвъртък фермерите в Полша блокираха границата си с Украйна. Румъния също остава засегната от неконтрулируемия поток и неизпълнението на коридорите по предназначение. Ако Европейската комисия не вземе адекватни мерки за справяне с проблема, родните земеделци обмислят съвместни действия с двете държави, предупреди по-рано председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите – Костадин Костадинов.
Ситуацията на полето изглежда още по-мрачна, що се касае и до промените в климата, които нарушават естествения растеж на посевите. Близо 800-900 килограма е бил добивът на пшеница в Разградско до 2017-та година. В последните 3-4 години, когато през януари и февруари зима все още няма, добивът е спаднал до максимум 650 килограма. Студовете закъсняват, растенията страдат от рязката температурна амплитуда, а липсата на влага допълнително вреди на есенните култури. Посевите никнат неравномерно, според прогноза на стопани сушата ще се отрази върху добивите от новата реколта, която или не може да поникне, или съхне.
„Притеснителна е липсата на дъжд! Своевременно приключихме засяването на есенниците. В момента е голям недостигът на влага, има места с жълти петна заради засушаването“, обобщава пред специализираната медия agri.bg Хамза Чакър, който обработва 35 000 дка в Разградско. За 20-те си години опит, Маломир Власов също остава неприятно изненадан от шарените посеви на пшеница и рапица. За да се справят, земеделците пренасочват усилията си към нови технологии и инвестиции в нови сортове.
Много са проблемите в сектора, обобщава председателят на агросдружението. Друг сред тях е новият Стратегически план, който указва насоката на развитие на земеделието в следващите пет години. Неясни са критерии за изпълнение на екологичните мерки, които не стимулират финансово земеделците да опазват околната среда. Днес в Монтана се провежда първата среща от националната информационна кампания на министерството за разясняване на Плана. Разградските зърнопроизводители могат да отправят своите въпроси относно прилагането на инструментите в сряда в Русе. Те настояват и за законодателни промени – спешна е нуждата от регулация на поземлените отношения, продажбата на земя и арендите, посочва Власов.
Тези и други проблеми пред сектора бяха разгледани на Общото отчетно изборно събрание на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието в края на януари. Събитието уважи председателят на Националната асоциация – Костадин Костадинов. Заедно с Мария Христова, представител на Министерство на земеделието, презентираха Плана пред местните производители.
На събранието Маломир Власов бе преизбран за председател, а съставът на Управителния съвет се подмлади в духа на приемствеността. Негови членове станаха наследниците на местни земеделци – Трендафил Василев, Вели Велиев, Георги Неделчев и Христо Христов. Част от Сдружението са 42 фирми в региона, като броят им постоянно се увеличава. Не всеки може да влезе в организацията, създадена през 2006-та година, приемат се само коректни земевладелци. Сред целите й е да подпомага земеделските производители, развитието на ефективно производство и конкурентен сектор за достигане на европейските стандарти, разработване на предложения и анализи, организиране на професионално обучение.
Десислава СТЕФАНОВА





Алчни говеда
Еееее, избори идат, а и синът на другаря Власов не може да избяга от комунистическите си корени… Пфу!
маломир Власов да избяга от шуменската си зависимост,че е смешно да не кажем жалко