Наскоро ръководството на ПФК „Лудогорец 1945“ покани на среща ветерани от три поколения, играли за любимия отбор. Между тях бе и Андрей Черников от Кубрат, за когото си заслужава да припомним – все пак бе неизменен титуляр доста години и остави трайна следа в историята на клуба.
Навремето бе ученик в СПТУ по автотранспорт в Разград. Бях му учител по физическо възпитание. Виждах у него качества да се развива във футбола. Редовно го включвах в отбора на училището, където бе и капитан. Впоследствие бе привлечен в юношите на „Лудогорец“, а след това за кратко трупа опит в зоната в отбора на Кубрат и бе сред най-добрите.
През лятото на 1985 г. тима на Кубрат бе на подготовка във Веселиново Ямболско. По това време имах честта да бъда председател на ДФС „Лудогорец“ и главната задача на ръководството бе да изградим силен отбор, който да се представя добре в „Б“ РФГ. Непременно трябваше да навия Андрей да се включи. Бях сигурен, че старши треньорът на тима, тогава Никола Ковачев – Тулата ще го хареса. Ръководството на „Малчика“ /Кубрат/ и дума не даваше да се изрече, че ще пусне най- добрия си играч да играе за „Лудогорец“. Но тогава правилата бяха такива, че можехме да картотекираме играчи от „В“ група без разрешение, стига футболистът да желае. А Андрей имаше потенциал и голямо желание да играе в „Лудогорец“. Любопитното тук е, че изпратих човек с автомобил във Веселиново с поръчение да не се връща без Андрей. И така той се озова в „Лудогорец“, а Ковачев го хареса за постоянен титуляр в отбора.
Ще се запомни със сърцата и самопожертвователна игра. А забележителното е, че той игра за „орлите“ от 1985 до 1990 г. във всички мачове без нито една смяна! Това бе отбелязано и в публикация на вестник „Народен спорт“. Поне досега не съм срещал подобен случай в българската футболна история.
/След Разград се завърна в родния си град, където създаде семейство с Нели Николова и имат двама сина – Деян и Чавдар. Игра в отбора на Кубрат във „В“ група от 1990 до 1995 г. и работи в РСПБЗН до 2020 г. В момента е пенсионер, но не пропуска нито един домакински мач на любимия „Лудогорец“.
Здравко ДУШКОВ
Евала г-н Душков, железен сте. Без Вас футболът нямаше да е същият в Разград
Помня го 🙂 Имаше и един младок, местен. Също беше централен защитник. Казваше се Пламен, не му помня фамилията.