
Страшимир Георгиев хаджи Рашев е роден на 27 септември 1874 г. в Разград. Точно от коя фамилия Рашеви не може да се каже. Всички Рашеви в Разград по това време са заможни граждани. Това са П. х. Рашев (винопроизводител); Антон П. х. Рашев (дрехар); Т. Рашев (житар); Братя Рашеви (търговци); Юрдан Рашев – застрахователен агент на „Феникс“ и „Балкан“, окръжен управител, кмет на Разград от 10.08.1908 до края на август 1909, учител и училищен инспектор, дългогодишен председател на читалище „Развитие“; Христо Рашев (фотограф); Стефан Г. Рашев (1873-1954), който е основател и първи ръководител на създадената през 1892 г. социалистическа дружинка в Разград, собственик на книжарница. Съдейки по презимето на Страшимир – Георгиев, той е може би брат на Стефан Г. Рашев.

Страшимир Георгиев отива в Анхиало (Поморие от 1934 г.) по препоръка на лекари, за да укрепи здравето си. Авторитетен и стабилен гражданин, той е харесван от анхиалци и е кмет на града за времето от 10 април 1912 до 6 ноември 1913, от 24 юли 1922 до 6 март 1923, от 6 март 1923 до 21 април 1926 и от 21 април 1926 до 21 април 1927 г.
Жени се в Анхиало за Тонка Бурилкова от Малко Търново. Тя е от известния възрожденски род Бурилкови. Бяга на от Малко Търново на кон след убийството на баща си Димо Бурилков от турците. Тонка става акушерка в Анхиало и същевременно е автор на редица драми и поеми на патриотична тематика. Навремето тя страстно защитава честта на Яворов с една пламенна и смела статия, подписана „Гражданка“. Среща на любителска театрална постановка Страшимир Георгиев, който е бил в младостта си запален театрален актьор любител в Анхиало.
В семейството на Тонка и Страшимир се раждат пет дъщери: Весела (20.07. 1902-8.03.1995), Зорка (1.10.1905-30.12.2003), Магдалина ( 24.11.1908-6.08.1979), Милка (5.02.1915) и Радка (5.02. 1915-1.02.2005).


Разградският пришълец се зарича пред себе си и пред анхиалци да превърне Анхиало в модерен курорт. Това е трудна задача, защото хаджи Рашев пише по това време: „Градецът е заобиколен околовръст във вода от морето и соленото езеро, а вода за пиене – само от три чешми, съзидани още от турско време“. Водата се продавала от източници извън Анхиало от „сакаджии“ (водари) на високи цени с възгласи „неро, неро“ (вода, вода – на гръцки). Със сакаджиите идват и опасностите от кормен тиф. Сутрин вместо „Добро утро“ жените казват на мъжете си „Остави пари за вода“. Тия разходи дълбоко бъркат в джоба на домакинствата и разстройват бюджета им. „Хвърлям й 5 лева. Не са достатъчни, казва, ще перем, ще се мием, ще къпем бебето и ред други нужди за вода. Давам още 5 лева за пет тенекии вода по два лева, всичко 10 лева, или кръгло 300 лева месечно“, описва тегобата стар анхиалец.
По цели нощи кметът мечтае за сладка вода на Яворовите скали. „Сепнат от крясъка на някоя чайка, пробуждах се от бленът си. Запушвах цигара. Отново изпадах в мечти“, описва душевните си вълнения Страшимир. Виждал е френски и италиански реклами – знае как се прави туризъм. По средиземноморските плажове може да вземеш душ със сладка вода, а в Анхиало трябва да платиш на Яшар за кофа тиня…
Битката за прясна вода в Анхиало започва от 1908 г. и продължава с мъчителни усилия до 17 май 1925 г. когато е открит модерен водопровод през третия мандат на Страшимир Георгиев. В специалното издание „Юбилеен вестник за освещаването на модерния водопровод в гр. Анхиало“ пише: „На 17 май заранта народът е пиян от щастие. По онова време Анхиало произвежда 4 милиона литра вино годишно, но гражданите завъртат глави от бистрата водица. На пристанищната скеля хвърлят котва корабчетата „Левски“ и „Дръзки“. От тях тежко слизат гостите. Царят обаче го няма. Той пие от специален каптаж край Драгалевския манастир на Витоша и няма проблеми с водата“.
Множеството се събира на площада пред читалище „Просвета“. Там е извършен тържествен водосвет, после Страшимир Георгиев дръпва реч. „Историята на анхиалския водопровод е история на българските водопроводи, на българското водоснабдяване – обобщава кмета. – Той е минал през всички ония етапи на препятствия било поради нашата слаба култура, било поради нашата бедност като народ“. Словото е изпратено с „Ура!“ и „Шуми Марица“. Сетне възторгът се излива в спонтанна манифестация из града. Празникът продължава с юнашки и скаутски игри, с банкет, тостове и хора. В кулминационния момент строителите на водопровода са понесени на ръце. „Те се обезсмъртиха!“, провиква се екзалтиран анхиалец и пророкува: „На тях грядущото поколение ще отдаде заслуженото, а аз като техен съвременник ги адмирирам и им пожелавам да градят все такива културни паметници, от които градът ни има нужда“.
Освен с утоляването на жаждата на Анхиало, Страшимир Георгиев е запомнен като голям приятел на артисти, поети и художници. Обичайно било по това време по негова покана в града да гостуват театрални групи от цялата страна. „Но нощта превалява – пише в своя статия кметът на Анхиало. Трябва да отпочина и събера сила за работа за следващия ден. Така минаха моите младини в мечти. И след четвърт век, аз виждам началото вече сложено. Градът ни е модерно водоснабден. Театралният салон – замислен. Всичките си мечти не ще доживея. Годините ми се преваляват, но ако можех поне веднъж да бъда на сцената в новия салон, след като доживях водоснабдяването, аз ще затворя очи, че поне малко от мечтите доживях. Довиждане“.
Неговият живот и дело не трябва да бъдат забравени. „Който идва и заминава, вода да пие и на Господа молитва да отправя за тия, дето докараха водата“, пише върху поморийска чешма от онова време.
От петте дъщери на семейството по-известна е Весела Страшимирова (Весела Страшимирова Танева). Тя завършва търговска гимназия в Бургас (1920) и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1926). Работи като гимназиална учителка в Поморие (1930-1935) и в София (1935-1958). През 1919 г. дебютира като поетеса в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе), а впоследствие сътрудничи със стихове и разкази в редица издания. След 1944 г. пише разкази за антифашисти, документални изследвания за войводата Георги Кондолов и капитан Стамат Икономов. Умира през 1995 г. в София.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници:
Изследване „Кметовете на Поморие“ (1887-2011) осъществено от екип на Международния търговски и културен център •ГЕОПАН• по договор с Община Поморие.
Зографова, К. (2021). Поморие откъм морето на поетите, Изкуство и наука, Фондация Цанко Лавренов.
Личен архив на Юлий Мавродиев от София – внук на Страшимир Георгиев.




