Един забравен разградски герой – летецът Иван Бонев

През 2016 година в „Екип 7“ бе публикуван материал от Дулинко Дулев за подпоручик Иван Бонев от Разград – въздушен ас, загинал за България, един от славните български летци, защитавали на небето над София и софиянци през Втората световна война от летящите англо-американски крепости. Офицерът е погребан в старите разградски гробища, възможно е да има някакви живи роднини или близки, тъй като се вижда, че гробът му е добре поддържан и дори подновен преди време. За този герой обаче продължава да се знае твърде малко, името му тъне незаслужено в забвение и ние, потомците, сме длъжни да поправим този пропуск. С днешната публикация се възползваме да предложим как да стане това, добавяме и нови факти от живота на достойния български офицер.

Подпоручик Иван Ненов Бонев /посмъртно поручик, а от 1992 г. полковник/ е възпитаник на ШЗО. Участвал е в 9 въздушни боя и е постигнал 8 победи. Удостоен е с орден „За храброст“ IV степен, III клас. На 1 август 1943 г. сваля бомбардировач „Либерейтър“ над с. Каракаш, Трънско. В същия бой поврежда и друг самолет от същия тип. На 18 май 1944 г. в бой над Прищина поразява друг „Либерейтър“. На 11 юни 1944 г. сваля американски изтребител „Мустанг“ над Средна гора. Също на 11 юни 1944 г. е разстрелян във въздуха от „Мустанг“, след като скача с парашут от повредения си „Месершмит“

Роден е в Разград в Доброшката махала през 1916 година. Семейството му е много бедно. Той е осиновен и отгледан от чичо си. Не е известно кой го насочва към Школата за запасни офицери в София. Учи в школата за времето от 1938-1939 г. Завършва пилотския и наблюдателния випуск. След това отива на курс в Казанлък и е избран за пилот на изтребители в числото на 11 човека от общо 54. Разпределен е като офицерски кандидат за летището в Карлово – Висша изтребителна школа. Старши инструктор му става поручик Виктор Павлов, който е завършил полска изтребителна школа за висш пилотаж и „сляпо летене“ (без видимост). Виктор Павлов е признат за въздушен ас, удостоен с диплома „Хонорис кауза“.

Иван Бонев е обучаван от Виктор Павлов на самолет „Бюкер Бесман“. Особено се набляга на груповите фигури при евентуален въздушен бой. На самолета „Бюкер Бресман“ Виктор Павлов за първи път в България изпълнява фигурата „гръбен свредел“ (самоволно неуправляемо въртеливо падане на самолета при големи ъгли на атака). Иван Бонев е зачислен в 682-ро ято „Стрела“, което е оборудвано с току що-пристигналите модерни машини „Месершмит“ – Ме 109 Е и „Девоатини“. Командир на ятото е капитан Кръстю Атанасов (1905-1978). Дългът изпраша Иван Бонев на летището в Балчик, където командир му става друг въздушен ас – поручик Стоян Стоянов. В Балчик го среща и голямата му любов. След като ятото се завръща в Карлово, двамата влюбени се женят.

През Втората световна война България е съюзник на Германия. По тази причина, макар и страната не участва във военни действия, тя е подложена на бомбардировки от англо-американската авиация. При тях загиват около 1800 души, много сгради /най-вече в София/ са разрушени. Основната тежест в борбата с англо-американските самолети ляга на плещите на българските летци. Изправени срещу смазващо превъзходство на противника, оставени без значителна помощ от германските съюзници, българските пилоти влизат в обречени въздушни битки, защото на земята загиват мирни хора, а България разчита само на техния героизъм. Един от тези летци е Иван Бонев.

Първият му въздушен двубой е на 01.08.1943 г. с началото на съюзническата операция „Tidal Wave“ („Приливна вълна“). Целта е бомбардиране на нефтените рафинерии в Плоещ, Румъния, с идеята да се нанесе удар върху снабдяването на Германия с петрол. Американските бомбардировачи Б-24 „Либерейтър“ прелитат над Адриатическо море и през Скопие се насочват към Плоещ, като български „Авиа“ Б-534 ги пресрещат, но без особен резултат. При завръщането на бомбардировачите от Румъния българските летци излитат за втори път. Иван Бонев със своя „Месершмит“ e в двойка със Стоян Стоянов, и заедно поемат курс към американските машини. Двамата се изправят сами срещу група от около 20 вражески самолета. Стоянов напада пръв, следван неотлъчно от Бонев и сваля една „летяща крепост“. След като си разменят местата, Иван Бонев прострелва друга, която пада към земята, и първата му въздушна победа вече е факт. За действията си в боя получава орден „За храброст“.

На 1 август 1943 г. е обявена първата действителна въздушна тревога. На българска територия от Плоещ навлизат 178 американски летящи крепости. Орляк 3/6 вписва в дневника си първия въздушен бой в небето на България. В него участва и Иван Бонев. Командирът Стоян Стоянов (1913-1997) и Иван Бонев са над Оряхово. Поручик Стоянов атакува 18-20 моторни бомбардировача „Либерейтър“, охраняван от самолета, воден от Иван Бонев. Един от американските самолети е пронизан и двамата сменят местата си. Бонев прострелва друг американски самолет, който пада над трънското село Каракаш (сега не се открива на картата). След това Стоянов поврежда и друг „Либерейтър“. За подвига си той е награден с германски железен кръст (втора степен), а Бонев получава орден „За храброст“. Наградите са връчени от командира на Въздушни войски генерал Димитър Василев Айрянов (1893-1950). Иван Бонев обаче е обиден за ниския статус на наградата и се оплаква на немския майор Кюле (командир на немската мисия при 2/6 орляк): „Аз изобщо не се бия за железни кръстове и ордени. Баща ми и днес си живее, и то не лошо, без да има железен кръст. Мога и аз да живея без орден. Загубата не е голяма!“…

Участва в още 7 въздушни боя, като на 18.01.1944 той сваля още един „Либерейтър“, и се проявява като смел, способен и хладнокръвен летец, преди да дойде фаталният ден.

На 4 април 1944 г. при втора атака над Сливница е засегнат самолетът на Иван Бонев. Гъст дим обвива кабината, но воден от Стоян Стоянов и с малко бензин, Иван Бонев с изключително спокойствие приземява благополучно самолета си на летище Божурище.

Какво става обаче на 11 юни 1944 г.? Тогава 200 американски четиримоторни бомбардировачи и група охраняващи ги самолети „Лайтинг“ и „Мустанг“ са атакувани от 16 „Месершмита“ на служба във Въздушните войски на Царство България. Сред тях е и воденият от подпоручик Бонев. Въздушният бой е над Ихтиман. Самолетът на Бонев и прострелян от американски изтребител и той катапултира с парашут. На телефона в Божурище поручик Стоянов получава съобщение, че един летец е скочил с парашут и е паднал в околностите на с. Овчеполци, Пазарджишко. Самолетът му паднал наблизо, а летецът бил намерен мъртъв – прострелян, с огромна рана в главата. В този, а и в други случаи, американските авиатори грубо нарушават споразумението да не се стреля по летци, напуснали падащите си самолети с парашут. Ето как е отразен случаят в тогавашната преса: „На 11 юни 1944г., призован от свещения дълг да брани хубавото ни отечество, загина още един герой – летецът изтребител Иван Ненов Бонев, кавалер на ордена „За Храброст“, на 28 години, роден в Разград… Литна героят със своята птица в люта бран с коварния враг, подтикнат от безстрашното си сърце, готов за жертва пред олтара на хубавата ни татковина. Хвърли се в атака сред град от снаряди и намери своята геройска смърт.“ /вестник „Зора“, бр. 7477/.

Така завършва живота си героят летец от Разград. Поручик Стоянов има тежката задача да предаде скръбната вест на съпругата на Иван Бонев, която е с малко дете. Стоянов изпитва още по-голяма мъка от това, защото той запознава двамата млади в Балчик и им помага да се съберат в живота.

Тук е мястото да кажем и няколко думи за водещия летец на Иван Бонев – поручик Стоян Стоянов. Той участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната, признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета. След 9 септември 1944 г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. – началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам.-командващ ПВО. Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители, той и съпругата му, както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР /разработка „ФРИЦ“/ до уволнението му от армията през 1956 г. – без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия. След това работи за малко в ДОСО, статист е в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от ДС. Автор е на книгата „Ние бранихме тебе, София“, която претърпява три издания. През 1992 г. е произведен в чин генерал-майор от запаса.

Колкото до разградчанина Иван Бонев, наистина героите не умират, но днес кой ги помни в България? Не затъва ли нацията ни тотално? Чалга, футбол и плеймейтки – там сега е славата, това са „ценностите“… За това ли умираха гордите българи?

Тук се налага следният въпрос: защо това смело разградско момче Иван Бонев, герой на родината, няма заслужено признание в родния си град?

Толкова ли е трудно Общинският съвет да преименува някоя улица, която е без особено значение за историята на Разград, например в кв. „Добровски“, пък и другаде. Добре е в Разград да се знае, че един български орел изгоря в пламъците на борбата, но неговата жертва не отиде напразно.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ