Почна възстановяване на Башбунар – един от символите на Разград

Започна възстановяването на един от старите символи на Разград – чешмата Башбунар /изписвана в миналото и като Башпунар/.

Някогашната голяма чешма, която в миналото е давала вода на част от града, се намира в района на днешната бензиностанция „Шел“, зад малкия сервиз с автомивка. През последните години старината бе затрупана с пръст, затлачена и обрасла с дървета и храсти и по нищо не личеше, че тук някога е имало чешма с буйно течаща изворна вода.

Идеята за почистването и възстановяването на чешмата тръгна от общинския съветник Иво Димитров и група граждани, сред които главният редактор на „Екип 7“ Митко Ханчев, директорът на музея в Разград Таня Тодорова, учителят по история Станимир Куртев, специалистът по ВиК инж. Стефка Божанова, проф. Пламен Радев – почетен гражданин на Разград, автор на редица историко-публицистични статии за чешмата и водоснабдяването на града в миналото.

Огромна подкрепа – като управник и като гражданин, оказа зам.-кметът на Разград Добрин Добрев, благодарение на чиято намеса преди дни от „Паркстрой“ бе направено първото здраво разчистване на района.

Инициативата е отворена, могат да се присъединят всички желаещи. Би било добре да откликнат и всички общински съветници – все пак става дума не само за паметник с историческо значение, но и за общинска собственост, която е останала без добро стопанисване.

До чешмата вече може да се стигне, открит е каменният зид, който бе скрит от храсти, буренак, пръст, че и цели дървета /както беше през 70-те години върху старата турска баня, където днес е Новият театър/. И най-важното – има вода, студена изворна вода, която шумно се стича в близкото дере и оттам към Лома. Очевидно дебитът не е малък, но все още се виждат само камъните от градежа, а самото корито е затлачено и скрито под натрупаните през годините пръст и камънак. Когато се изчисти и се открият чучурите, със сигурност ще рукне още по-силна вода.

Идеята обаче е чешмата не само да се изчисти и открие, но и да се възстанови до вид, близък до някогашния. Освен това ще е добре да се облагороди районът, да има пейки, някаква табела с кратък възпоменателен надпис за историята на чешмата.

Мястото би могло да се превърне в зона за отдих, а защо не и в туристическа атракция – нещо, което разградчанинът арх. Крайшников предложи в своя публикация в „Екип 7“ още през 2016 година. Все пак, да не забравяме, че преди създаването на днешния градски парк от дружество „Лес“, в началото на миналия век Башбунар е градското стъргало, т.е. мястото, където разградчани излизат на разходка в празнични дни, а за децата районът е място за игри. Тъкмо в този смисъл чешмата е спомената като една от забележителностите на Разград от Николай Икономов в „Разградска прослава“ – хумористична история на града, илюстрована с графични рисунки и карикатури, издадена през 1929 година.

Данни за прочутата разградска чешма съществуват от началото на 17-ти век, когато окончателно е построена джамията „Ибрахим паша“ /строителството й започва през 20-те години на 16-ти век, а окончателно е завършена през 1614-1616 г., когато чешмата вече е съществувала/.

От запазените в днешния Разград сгради от този период по-стара е само сградата на джамията „Ахмед бей“, построена през 1543 година, след нея идва ред на Башбунар.

Чешмата Башбунар, с която се каптира изворът, е построена по времето на мюдериса, кадията и мюфтията Пир Мохамед ефенди през 1582 г. На каменна плоча върху чешмата през 60-те години на 20-ти век е намерен надпис с текст „Който строи чешма, мястото му не е ли в рая? Настоящата най-бистра вода да ви напомня за моята ръка. Съпругата на Мохамед ефенди – Бостанджи Фатма…“.

Пътешественикът Евлия Челеби, посетил Разград някъде към 1651 година, пише, че до джамията е имало шадраван и баня, които се снабдявали с вода от Башбунар.

Башбунар, отбелязва академик Анание Явашов в своята книга за Разград /1930 г./, е естествен извор без водопроводи и се състои от две съединени чешми – малък и голям Башбунар. От незапомнени времена, продължава историкът, той снабдява с чиста вода почти цялата ниска южна част на града от двете страни на Лома.

В началото на миналия век от Башбунар например са се водоснабдявали гимназията, читалище „Развитие“ и много други обществени сгради и квартали.

По времето на Кримската война /1853-1856/ Турция е подкрепена срещу Русия от няколко европейски държави. Част от съюзническата войска /англичани и французи/ на път към Варна е разквартирувана по къщи и ханища в Разград. Тогава за нуждите на кавалерията на Башбунар са направени допълнителни дъсчени корита, където англичаните поят конете си, а после остават да се ползват и от местното население.

От тази чешма идва поверието, че който пие вода от нея, остава в Разград, но после това поверие се пренася върху Момина чешма.

Голяма градоустройствена грешка беше, че преди години чешмата бе „затисната“ и изолирана зад новопостроените сгради и може би затова бе бързо забравена и занемарена. Тази грешка сега може поне частично да бъде поправена – по-добре късно, отколкото никога!

Чешмата Башбунар е един от най-старите паметници на съвременния Разград, останали до наши дни, тя е градски символ от няколко века насам, въпрос на гражданска култура и историческа памет е да се погрижим за възстановяването й.