Множество похвали събра дългоочакваното обновление на алеята към Пантеона в разградския централен парк. Площта бе прочистена от ширещата се бодлива храстова растителност, бурените бяха заменени с рози, насред пътечките вече има и три пейки за отдих. Насред цялостното неподдържано състояние на парка – начупени плочки, начупени клони, нуждаеща се от обновление флора и цялостна ландшафтна концепция, ронливи алеи, които догодина се чака да се асфалтират /все пак и това е крачка напред/.
Дотук обаче със „светлите“ новини. Защото от прекалено дълго време между клоните на дърветата цари пълен мрак. Това е видимо и от снимките. Първата – по централната алея откъм входа на механа „Българе“ към „Лятно кино“, а втората – по обновените пътеки към Пантеона. Където явно изобщо не е замислено да има осветление. Кадрите са заснети малко преди 20 часа в дните, след като върнахме часовниците час назад и слънцето залязва все по-рано.
Освен по някои от по-главните пътни артерии – около животните, покрай ресторантите и в по-централната част, навсякъде другаде човек трябва да носи фенерче в ръка. В интерес на истината, стълбове за улично осветление има навсякъде. Освен, разбира се, в необлагородената, дива паркова част под болницата и над Пантеона. Но тези осветителни тела са станали неми съучастници на ширещата се тъма и паметници на безхаберието. Стълб има, светлина – не! Що е то?
За сравнение, вляво от пътечката към колодрума, където настилката напомня за някогашните плочки, също има лампи и, каква изненада – те поне светят. Значи можело. Защо тогава останалата част от парка, поне където има налични стълбове, стои потиснато мрачна?
Колкото и романтично да изглежда една разходка на лунна светлина, никак не е приятно да вървиш, без да знаеш къде стъпваш. Особено когато настилката е неравна и в дупки. Добре, че са футболните срещи, та да може осветлението от стадиона да превърне нощта в ден. А през останалото време?
Десислава СТЕФАНОВА
