Над 40 са свободните работни места за лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки, обявени от Бюрото по труда за общините Разград, Лозница и Цар Калоян. В конкретика – търсят се 19 лекари, 15 медицински сестри, двама фелдшери и пет акушерки.
Цифрите, фрапантни на пръв поглед, не са сигнал за временно смущение в системата. А за трайно копаене на дъното по пътя към здравната катастрофа.
Традиционно, вече години наред, от областната болница в Разград имат спешна нужда от запълване на медицинския екип. Нуждата става все по-остра, за да заработи най-накрая здравното заведение по нормален начин. В момента персоналът от над 450 души изнемогва, дават се дълги дежурства от по 36 часа, а неудовлетворението се увеличава особено след спирането на държавната финансова помощ покрай ковид пандемията.
Трагичната ситуация очертава Юлиян Стойчев, ръководител икономически дейности и главен счетоводител в разградската болница. Затъването на болницата е следствие от дългогодишно водената държавна политика, коментира той. Обещаното икономическо подпомагане остава само на думи, докато здравните специалисти негодуват срещу празните обещания и разочарованието им продължава да расте. Напускащи няма, допълва Стойчев, медиците остават на работа единствено с надеждата, че нещата ще се оправят.
За лъч светлина обаче е трудно да се говори. Заплатите са драстично намалели, след като преди три месеца идва краят на държавната помощ за справяне с ковид пандемията. Дотогава към възнагражденията са изплащани допълнително по 500 лева за борба с епидемията и по 1000 лева за изправените лице в лице със заразата. Същевременно, в училищата и детските градини, където отговорностите са значително по-малко и по-леки, медицинските сестри получават по-големи заплати, отколкото в болницата, обяснява една от причините за трагедията в родното здравеопазване главният счетоводител. Заради това специалистите не са привлечени от кариерно развитие в МБАЛ-Разград. Ако изобщо може да се използва подобно определение…
Към момента болницата не функционира нормално, затворено от началото на месеца остава АГ отделението. Което е показателно какво ще се случи и с другите звена, ако липсата на желаещи да работят в тях продължи. Нужда от попълване на екипите има във всяко едно отделение. Обявите за десетки свободни работни места се публикуват регулярно от над година, но откликът е мижав. Двама-трима са назначените лекари в болницата от началото на годината.
Други двама анестезиолози се търсят да започнат работа в Кубрат – със и без специалност.
„Надеждата умира последна“, заключава Стойчев. Но колко още може да издържи здравното заведение, преди и последното отделение да отпрати своите пациенти? И възможно ли е областен център да остане без болница и лекарска помощ? Какво ни остава тогава освен да си завържем по едно червено конче за здраве и да се надяваме… На по-разумно управление на здравната катастрофа.
Десислава СТЕФАНОВА
