За шести пореден път Деян Денчев беше удостоен с първото място за направата на най-добрата гъдулка у нас. Майсторски изработеният изцяло от български материали инструмент бе оценен в седмото издание на събора на народната памет „Родолюбие“. Директорът на Музикалната школа в Разград има шест от седем възможни отличия единствено защото не се е явил на първия конкурс.
Председател на журито от професионалисти, разгледало работата на трийсетината участници, е гъдуларят на ансамбъл „Тракия“ Николай Паскалев.
Корпусът на гъдулката е изработен от клен, резонаторната дъска – от смърч. Редица иновации е приложил майсторът лютиер по инструмента, за да подобри акустичното му звучене. Няма нито една част по гъдулката, за която да не е мислил в детайли, за да се получи хармоничната съвкупност. Никъде по света няма друга с изцяло оригиналния струнник на Денчев и регулируемо магаренце.
„Няма как да се постигне пълно съвършенство, щом става въпрос за ръчна изработка. Но винаги се стремя към визуално такова“, обяснява майсторът.
Историята около гъдулката първенец е свързана и с теоретичните познания, които разградчанинът е натрупал за цяла дисертация. Теорията предоставя на Пейо Пеев, за да защити докторантурата си. За собствено академично развитие Денчев не иска да мисли, защото колкото и да му е интересно, не желае да се отдалечава от физическия досег с инструментите. Именно по поръчка на Пеев изработва гъдулка, докато паралелно работи върху тази за участието си в събора. Когато завършва и двете в края на март с изненада открива, че заедно формират цялостна композиция. Така и двете гъдулки отиват в ръцете на Пеев, вече неделими една от друга. Макар визуално да се различават, парадоксално сливайки се в едно. Дори ги кръщава – бялата и черната, защото е изработена от абанос.
Няма нужда да обясняваме теоретичната фактология за настойката на шестте подгласника, новите струни и магаренцето… Защото другото, невидимото – искрата в очите на майстора, когато говори за своите произведения, е много по-вълнуващо. Разказът му, в който думите се изливат с нежност към гъдулките, трудно може да се предаде без емоционалната наситеност на изказа и невербалното, което излъчва лютиерът.
Деян е от хората, които горят в работата си. Ако фината и деликатна ръчна изработка на традиционния за родния ни фолклор струнно-лъков инструмент изобщо може да се принизи до определението „работа“. Денчев майстори дървесните гъдулки от вече близо две десетилетия. Първата, която му се харесва, се появява през 2015 година, след десетгодишни експерименти. С нея прави истински фурор, печелейки първото място в събора на народната памет като дебютант.
Ценни уроци в занаята получава от човека, на когото днес е изключително признателен и нарича свой Учител – Иво Войков. Запознанството му с един от най-големите майстори лютиери започва с една случайна среща преди повече от 17 години. За да се превърне в неизменна част от развитието на Денчев. Стриктен и критичен към детайла, Войков го приучава да държи на професионализма и никога да не прави компромиси.
На 15-те измайсторени изпод ръцете му гъдулки днес свирят както млади, така и утвърдени музиканти из цялата страна, че даже и отвъд океана, в Америка. Макар майсторът да се разделя с творенията си трудно. За себе си пази едва няколко броя, на които лично свири в Капанския ансамбъл. Винаги държи да попаднат в хора, които ги оценяват и ще им бъдат от полза на сцената. Както и сам да ги поддържа, защото само той знае тънкостите на музикалните си рожби. Както сочи, никой друг не е създавал подобни инструменти. Една от последните гъдулки на Денчев получава млад талантлив музикант от училището в Широка лъка, което завършва и самият лютиер. Пет инструмента са в ръцете на учащи, а Деян обмисля ученическо-студентска серия гъдулки. „Добрият инструмент дава възможност на прохождащите артисти да градят, на Запад това е основно условие.“, обяснява майсторът.
Тайната на успеха си описва с една дума – знания. Не можеш да прочетеш занаята от книга и да го приложиш, казва той, трябва да имаш вътрешна потребност да се развиваш чрез непринудения двигател на прогреса, за да постигнеш подобно съвършенство. Колкото и нескромно да звучи, няма нито една своя гъдулка, която да не харесва. В крайна сметка, оценката е на публиката, а тя очевидно остава впечатлена от майсторството на Денчев всеки път. На каква цена постига съвършенството, само той си знае. Не са малко усилията и отделеното на занаята време, от което лишава семейството си.
В търсене на решения на физичните и акустичните закони, лютиерът прекарва часове пред книгите. Но това е само основата, върху която гради чрез тънкостите и вникването в детайла. Изработката на една гъдулка му отнема от два до три месеца. Най-чаканият миг е поставянето на струните, когато разбира дали е изпълнил на сто процента това, което си е заложил. Така, в рамките на година, от ателието му излизат по две-три гъдулки. А то все още не е напълно завършено. Заради това е пренесъл работното си място в някогашната си детска стая в къщата на родителите си.
Продължителният процес по една гъдулка не е завършен, докато сам не изпита инструментите си. Часове наред прокарва пръсти по струните късно вечер в продължение на седмица или дори две. И винаги звукът е различен, няма два еднакви инструмента. Всеки от тях има различен характер и „душичка“, която изпълнителят усеща. А тембърът зависи от дървото – яворът и кленът придават богат нюанс, докато дивата круша омекотява звуците. Докато не се стигне до черешката на тортата – задължителната за всеки сценичен изпълнител класна визия на инструмента, която завършва благородно балансираното звучене на гъдулката.
Много идеи още иска да реализира Денчев, за да усъвършенства своите гъдулки. Насочил се е към материали, които никой досега не е използвал и дори мнозина майстори не са чували за тях. Модерната технология на състаряването на дървото със 70-80 години по естествен път се прилага единствено в Америка, а материалите се продават само в един местен магазин. Гъдулката, която ще измайстори по този начин, със сигурност ще запази за себе си.
Майсторът е отправил поглед и към друг инструмент – тамбурата. Вече има две лимитирани изделия. Впечатляващото е, че с едното печели първа награда, а второто е предоставил на драматурга и актьор Камен Донев! Какви ли още отличия го очакват, щом още началото е бляскаво…
Болно му е, че в Разград нито едно дете, още повече – няма родители, които да проявяват интерес към гъдулката. „Всичко е сведено до финансовия поглед, културата е в стремглаво падение“, споделя наблюденията си лютиерът. На кого ще остави своето наследство, на кого ще предаде занаята, също е болезнен въпрос. Особено когато си припомним, че мисълта „музикант къща не храни“ е несъвместима с настоящите финансови условия. Денчев обаче няма намерение да спира. А това се чете в очите му, които никога не лъжат.
Десислава СТЕФАНОВА
