В окаяно състояние, забравена и от Бога, и от земните му наместници, е църквата „Св. Възнесение“ в Гороцвет.
Храмът, който е основан през 1933 година, отваря само по големи християнски празници, а от няколко години нe бие и камбаната му. С това местните миряни вече са се примирили.
Не могат обаче да преглътнат факта, че църквата се руши, а не се предприемат елементарни мерки за укрепването ѝ и опазването ѝ.
Стените на православния храм са напукани, външната мазилка на места е паднала, за да се оголят тухлите, някои от които вече също липсват. На риск са изложени и иконописите, дървените иконостаси и иконите вътре в Божия дом, тъй като част от прозорците са счупени. Вместо да се поставят нови стъкла или някакъв друг материал, който да уплътни добре, от вътрешната им страна някой просто е подпрял плоскости. Тук-там се вижда да висят и парцали, играещи ролята на тапи. Вероятно благодарение на това все още храмът не се е превърнал в гълъбарник. „Ремонтирани“ по този начин обаче, прозорците не могат да спрат атмосферните влияния, което неминуемо ще доведе до увреждане на най-ценното вътре в храма.
В лошо състояние е и покривът, който според местните е ремонтиран преди две години. Тогава за тази цели били отпуснати 6000 лева, на „обекта“ дошли двама мургави майстори, които една седмица работили нещо по него и си заминали. Няколко месеца по-късно обаче от тавана отново тръгнали течове, разказаха християни от селото.
На джунгла е заприличал и огромният двор на църквата. Обрасла в храсти и бодили е и
оградата на храма. До половината. За другата половина наскоро се погрижил местен вярващ – със свои средства закупил и опънал нова мрежа, помогнал му приятел, а после заедно боядисали с бяла боя парапета и колчетата, на които тя се държи.
Така, сега от дясната страна портата оградата е спретната и има видимост към църквата, а от лявата страна е потънала в шубраци.
Човекът, инициирал богоугодното дело, помоли да не споменаваме името му, защото не желае да парадира със стореното. Сподели обаче, че няколко пъти е ходил при кмета на Гороцвет Алтан Хюсеинов с искане да прати хора от временната заетост, които да прочистят поне растителността от оградата. Като жест на добра воля към християните в селото. Усилията му, за жалост, останали напразни.
Ако изрежат храсталаците и бурените, аз ще боядисам и от другата страна, сподели намеренията си мъжът.
На фона на произвола, на който е оставена църквата, начинанието му е прекрасно – добър пример е. И добро начало. Но в тези трудни времена да се разчита само на доброволческата лепта, за да се ремонтира храма, е немислимо. Още повече, ако в Гороцвет живеят шепа християни, повечето възрастни хора.
Миналото лято Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум е отслужил литургия в селото по случай храмовия празник. Ако тогава не е бил запознат със ситуацията, в спешен порядък поп Боян от Лознишката енория трябва да го информира за случващото се, за да може църквата „Св. Възнесение“ в Гороцвет поне да бъде предложена за ремонт на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. А докато се чака финансиране, е необходимо да се намерят средства поне за подмяна на счупените стъкла.
Това сега е и срамота, и грехота…
Мила КЮЛЮМОВА
