Преди седмица в Разградския окръжен съд бе възобновено едно спряно преди години дело, в което Мюсюлманското вероизповедание в Република България иска да му бъде призната собствеността върху голямата джамия „Ибрахим паша“ в центъра на града. Според исковата молба религиозната институция има претенции и към част от площада около сградата. Ответник в процеса е Община Разград. Доколко подобни претенции са законосъобразни, пък и логични и справедливи, ще реши съдът. С тази публикация обаче искаме да напомним за някои важни и безспорни исторически факти, свързани със статута на сградата, като се надяваме, че информацията ни ще бъде полезна за гражданството, пък и за страните по делото.


През март 1888 година се появява Княжески указ №40 и първият държавен документ за старините – „Временни правила за научни и книжовни предприятия“. Той третира в основни линии въпроси на нематериалното и движимото културно наследство, неговото опазване. както и насърчаването на книгоиздаването, съществуват и текстове свързани с Недвижимото културно наследство е обозначено като „неподвижни старини“. Регламентира се, че „храмове, крепости и други, гдето и да се намерят, се оставят под надзора на местната власт и са притежание на правителството (чл. 8). Две години по-късно, чрез приетия на 27 ноември1889 година първи „Закон за издирване на старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия“, обнародван с Указ № 18 на княз Фердинанд І от януари 1890 година, се утвърждават постановките от Временните правила от 1888 година, но вече е обърнато внимание и на опазването чрез държавна защита и финансиране на недвижимите културни ценности.
В последвалия Закон за старините джамията „Ибрахим паша“ е обявена за народна старина през 1927 г. Заедно с джамията и калето „Хисарлък“ край града е обявено за народна старина. Още в началото на този закон е посочено като основна тезата, че държавата отново чрез Министерство на народното просвещение ще „се грижи за тяхното запазване и поддържане”. Според Закона „за старини се смятат паметници, документи и художествени произведения от най-старо време до Освобождението на България, които имат историческо, археологическо, художествено и палеонтологическо значение, като стари сгради и развалини, градища, калета (хисари), черкви, черковища и монастирища, джамии, безистени, чешми, водопроводи, мостове, друмове, могили, гробове, побити камъни и други такива; старински изделия от разен материал, като: статуи, плочи с образи, камъни с надписи и украшения, глинени изделия, оръжия и други металически предмети и накити, монети, печати, каменни и костени сечива, живопис върху стена, плат или дърво, мозайки, икони и други черковни принадлежности, разни резби, стъклени изделия, изкопаеми животински и растителни останки от предисторическо време, вкаменелости и пр.“.
В Протокол на Съвета за опазване на паметниците на културата от 12.01.1955 г. джамията „Ибрахим паша“ е по вид архитектурно-строителен паметник на културата (ценност, а с ДВ бр.101/1971 г.е обявена и за художествен паметник на културата (ценност). Според пространствената структура и териториалния обхват недвижимият паметник на културата (културна ценност) джамията „Ибрахим паша“ е единичен (единична културна ценност). В писмо № 2258 от 11 април 1973 г. е архитектурно-строителен паметник на културата (културна ценност). В кадастралните данни е посочен „парцел-пл.№ 2953“, каквото и да означава това. Така нареченият „нов“„Закон за културното наследство“ (ЗКН, ДВ, бр.19 от 13.03.2009), претърпява 15 изменения и допълнения, а е признато, че има нужда от още доста други. Този закон отмени категорията „паметник на културата“ и въведе категорията „културна ценност“. Най-голямата му слабост е, че е общ за недвижимите, движимите, природните, писмовните и духовните културни ценности (общо 18 вида), което е повторение на грешката със закона от 1890 година, където също е налице, макар и не толкова грандиозно, смесване на проблеми. Само че преди столетие, още в 1911 година, този проблем е изчистен със закон, който третира само недвижимите и движими (основно археологически) ценности.
Понастоящем джамията „Ибрахим паша“ притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Представлява публична държавна собственост. Според Закона за културното наследство, в сила от 10.04.2009 г., по разпореждането на чл. 2а. (нов – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) „Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост“. По Чл. 50.(1) с „национално значение“ са археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната.
Във връзка с това е уместно да се напомни решение на Конституционния съд от 21 март 1996 г., (по отменения Закон за паметниците на културата и музеите, в което решение съдът излага разсъждения и аргументи, свързани със собствеността върху паметниците на културата. Конституционният съд обявява, че законовите разпоредби, предвиждащи възможността за държавата да предприема постъпки за отчуждаване на имоти, паметници на културата, както и ограничения за собствениците, желаещи да ги продадат, заменят или дарят, са противоконституционни (това е всъщност предметът на делото пред КС). Приема, че разпоредбата, предвиждаща възможността за отчуждаване на такива имоти, е противоконституционна, като Конституцията ограничава тази възможност до единствените случаи, в които този акт би се оказал необходим и в интересите на държавата или общините.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници:
1. Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева. (2020). Може ли да бъде отписан недвижим имот (паметник на културата) от Регистъра на недвижимите културни ценности. Относима уредба: Закон за културното наследство, Наредба № Н-12, Закон за устройство на територията, АПК;
2. СПИСЪК НА ОБЕКТИ СЪС СТАТУТ НА НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ /ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА/ С КАТЕГОРИЯ „НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ“ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ РАЗГРАД.
3. Тулешков, Н. (2017). НОРМАТИВНА УРЕДБА И ПРОБЛЕМИ НА АРХИТЕКТУРНАТА РЕСТАВРАЦИЯ И СОЦИАЛИЗАЦИЯТА НА НЕДВИЖИМИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ (1886 – 2016), ПАМЕТНИЦИ РЕСТАВРАЦИЯ, МУЗЕИ, бр.1-2, юли-декември.





Аналогично, може и Рим да претендира за собственост върху крепостта Абритус ?!
Това е джамия направена от мюсюлмани за мюсюлмани
Чудно ми е едно ако въпросната сграда место джамия беше църква дали отношението на държавата и институциите щеше да бъде еднакво Нищо не пречи подобно както шуменската джамия която също е паметник на културата да бъде и действащ храм така че не виждам нищо не законосъобразно един паметник на културата да е действащ храм и да е паметник на културата но въпросът е там че въпросната сграда е джамия а не църква
Гърция така има правото да си иска Константинопол и Смирна, а ние Одрин.
Поне не ги правим църкви , Във Турция как е, кой те пита, поругаха и Света София превърнаха в в джамия.
Нека и аз да напомня някои бесзпорни факти във връзка с Джамията Ибрахим паша. Тази джамия, както и всички други е постеоена от мюсюлмани за мюсюлмани, по логиката на абсурдното тълкуване на законите значи държавата притежава абсолютно всичко изградено от която и да е общност и държавните служители може да се разпореждат където и както сметнат за добре, а? Значи да отварят, затварят или рушат джамии,, хамами, чаршии, чешми и т. н. Ако някой ден успеете да прогоните и останалите мюсюлмани от Разград, тогава може и да разрушите джамията, както сте сторили с безброй монументи от Османско време. До като дойде този ден минаретата на тази джамия ще продължават да ви пробождат очите.
Не си познавате историята явно, но ако разгледате мраморната плоча на джамията ще видите, че пише, че е построена от български майстори от село Пороище. А иначе да, поръчана е от Пашата, гръцко дете, взето като кръвен данък от своето християнско семейство. Иначе не бихме изгонили български граждани от България, всеки сам си избира къде да живее и коя религия да изповядва – съдба, която хиляди българи, гърци и арменци от Беломорска Тракия са нямали, а били подложени на сеч и гонение. Е, но това показва величието на българския народ – да позволят на наследниците на агресорите да заживеят в мир с българите, евреите, арменците, циганите, власите и т.н. и да имаме една “чиста и свята република”. Може би това великодушие боде Вашите очи.