Все по-възрастни лекари се грижат за застаряващо население. Такава е картината на здравеопазването в област Разград. Близо 60 години е средната възраст на практикуващите медици в региона, което масово ги превръща в работещи пенсионери. Информацията е по данни на разградската колегия на Български лекарски съюз.
271 е общият брой на лекарите в областта. Медиците, на които разчитаме да лекуват нас и близките ни, са средно на по 56.32 години. Фрапиращо е, че 41 от тях са надхвърлили 70-годишна възраст. Това представлява 15 на сто от всички. Най-много са тези на възраст 51-60 години – общо 80, или 30 процента. По мнозинство ги следват 61-70-годишните. Те са 75 души, или 28 на сто от всички. Младите специалисти до 30-годишна възраст, естествено, са най-малко – само седем процента. Прохождащите лекари в Разградско са едва 20 души. 29 са тези до 40 години /11 процента/, 26 са до 50 години /10 процента/.
В системата на здравеопазването работят повече жени, отколкото мъже, показват още числата. 147 са дамите в бели престилки /54 на сто/ спрямо 124 мъже. Средната възраст на дамите обаче е значително по-висока – 57.48 спрямо 54.94 за силния пол.
Горната граница на работещите лекари в Разградско се повишава непрекъснато, коментира секретарят на съсловната организация Анита Алкушева. Тя работи в сферата на здравеопазването вече десетилетие и отчита негативните последици от избора на младите лекари да напуснат Разград. В списъците й с членове на Съюза младото поколение фигурира изключително слабо. Един-единствен лекар е представител на 29-годишните, сред по-жизнените преобладават 27/8-годишните. С години обаче изобщо няма нови зачисления към съсловието в областта. Някои се застояват за кратко в региона, след което заминават в чужбина, предимно за Германия. Други обаче, след като вземат диплома, изобщо не придобиват опит в Лудогорието. Защото шанс за развитие, какъвто амбициозните кадри могат да получат в големите болници, тук не им се предлага.
Най-младият лекар е 26-годишната Назлъ Селимова. Тя кара своята специализация по педиатрия в Детското отделение на разградската болница. На другия полюс, най-възрастният медик е точно с 40 години по-опитен от педиатъра. Става дума за 86-годишния невролог Атанас Христов, който все още приема пациенти в МЦ „Здраве“. Огромната възрастова пропаст очертава най-тревожния проблем – до колко качествени грижи могат да предоставят работещите пенсионери? Могат ли пациентите да разчитат на адекватно и съвременно лечение от тях? Какво бъдеще чака разградчани след години, когато броят на лекарите рязко намалее заради естествените демографски процеси и нежеланието на младите специалисти да се върнат вкъщи?
Ето и още малко данни: деветима лекари са отчислени от списъците на разградската колегия за шестте месеца от началото на годината. Тогава общият им брой е 280. Двама от тях са починали, единият от който в пенсионна възраст. Другите седем са избрали да продължат своята кариера извън Лудогорието. Последната премахната от списъците е д-р Павлина Мичева – доскорошният директор на болницата в Кубрат. Тя заминава да практикува в Силистра.
По-светли краски, да да не е крайно песимистична картинката на здравеопазването, добавят двама млади мъже, които все пак са предпочели да работят в Разград. 34-годишният д-р Атанас Киселов работи като кардиолог в „Респиро“. Очният специалист д-р Калин Керчев е на 31 години и практикува във „Вита медика“. И двамата се връщат в Лудогорието, след като специализират в столицата.
За пациентите се грижат и медици, които едновременно работят в два града и са с временно членство. Разградските специалисти пътуват до Търговище, Силистра, Русе, Шумен. В Лудогорието идват от Добрич, Варна, Русе, Шумен, Търново.
Ако данните на хартия са тревожни, то челният сблъсък очи в очи с действителността, е плашеща заради безсилието. Докога системата може да издържи на основата на работещи пенсионери? Докога самите те ще имат сили да помагат на другите? А после – какво следва, щом младите не искат да имат нищо общо с Разград? Нещата не стоят по-добре и на национално равнище – над 55 години са 53.5 на сто от лекарите у нас. Приказката „Болен здрав носи“ започва да придобива все по-реални измерения и мъчителни последици. Извън цветните картинки на хитрата Кума Лиса и глупавия Кумчо Вълчо се оголват острите зъби на мъчителното кретане на родното здравеопазване.
Десислава СТЕФАНОВА




