Продължавам с моите записки на обикновения турист. Те целят да покажат, че и един редови гражданин, при малко повече изобретателност и добре направена сметка, може да се докосне до чудни места по света, някои от които са съвсем близо до нас, но ние даже не подозираме, че ги има.
Този път се включих в еднодневна екскурзия до парк център Therme край Букурещ в Румъния. Той се намира на 15 минути извън румънската столица. Предварителната ми информация бе, че центърът разполага не само с топли басейни с минерална вода, но също и с най-голямата закрита и открита градина в Румъния. Да, така е. Тук могат да се видят над 800 хиляди растения и стотици видове дървета, включително и най-голямата плантация на истински палми в Европа. Това включва и атракцията на парка – Дървото на живота, което е един от най-редките ботанически видове в момента.
Центърът е разделен на три основни сектора. The Palm е посветен на палмовите дървета. Elyusium – посветен на термалните бани и е предназначен за тези туристи, които искат да се насладят на приятни масажи. Третият сектор – Galaxy е център за забавления. Тук може всеки да се забавлява в басейн с вълни – най-големият в Румъния, и да се пусне по една от многото пързалки. А може и да си поръча питие в баровете на басейните или пък храна в ресторанта. Влизането в СПА център Терми е задължително с бански и джапанки. По желание може да се носи халат или кърпа.
Цените ги платихме предварително в България. Аз например от Русе до центъра и обратно дадох 28 лева, които включваха транспорт, екскурзоводско обслужване и медицинска застраховка. А за входна такса в две зони /това си избрах/ платих 20 лева. Престоят на всички е ограничен – до 4 часа и 30 минути, които се оказаха предостатъчни. Групата и автобусът тръгнаха от Велико Търново. Екскурзиантите – от деца до възрастни, от цяла Североизточна България. Пътуването беше безпроблемно, като само на митниците се позабавихме малко. Какво да се прави, през летните месеци се образуват големи опашки. Пак добре, че бяхме с автобус, защото тировете чакат много…
Още от средата на Дунав мост си пролича, че се намираме в друга държава. Асфалтът на румънска територия бе поддържан както трябва. До Букурещ пътувахме по автомагистрала, която бе с по две ленти в двете посоки. Трафикът постепенно се увеличаваше, въпреки че бе събота, а може би точно поради това. Преминахме през цялата румънска столица за около час, което не бе лесна задача, но шофьорът ни бе опитен. Успяхме да я разгледаме добре, макар и от автобуса. Видяхме Триумфалната арка, сградата на парламента, кварталът на посолствата и други забележителности на Букурещ. Според нашата екскурзоводка това е един от най-зелените градове в Европа – само големите паркове са дванадесет. Има дървета и много зеленина по улиците на столицата. След Букурещ продължихме да пътуваме още известно време. По нищо не личеше, че сме напуснали населеното място – сгради и постройки имаше и от двете страни на пътя. За една бройка изпуснахме отклонението за СПА центъра и трябваше да се връщаме по главния път. Това не се оказа лесна задача, защото колите фучаха и в четирите ленти и само благосклонността на някои румънци и настоятелността на нашия шофьор спомогнаха след половин час да влезем в правилното отклонение. А на паркинга в центъра бе вече пълно с коли и автобуси. На влизане в парк център ТЕРМИ ни дадоха по един така наречен часовник с индивидуален номер. И по-нататък действахме само с него. Малък проблем възникна още в началото, защото между над 5 000 шкафчета всеки трябваше да намери своето. Преди това имаше кабинки за събличане
и обличане на банските костюми. Всяка от тях имаше по две врати без ключалки и пак ни трябваше време, за да разберем как с помощта на една гредичка се заключваше кабинката. Напуши ме смях, защото нямаше как да не се сетя в този момент за приключенията на Алековия бай Ганьо във Виена, но за наша чест, групата ни се справи бързо – европейци сме все пак, макар и недотам…
Най-после влязохме в същинския център, който има закрита и открита част. Времето беше топло и подходящо и за двете. А навсякъде имаше високи палми, цветя и друга растителност, водни площи с лиии, маслинови дръвчета и каква ли още не флора. За посетителите бяха предвидени много топли басейни с минерална вода, джакузита, душове, шезлонги, чадъри, маси и столове, хамаци, сушилни за кърпите, барове и ресторант и още много други изкушителни неща. Отначало се топнахме за определено време в три басейна с различни целебни соли. Дали имаше ефект, не можахме да разберем. След това пробвахме и другите басейни с различни екстри. Имаше водни барове с бира, вино и най-разнообразни ефектни коктейли. Аз като човек, който трябваше да шофира вечерта от Русе до Кубрат, си позволих само една румънска студена наливна бира. Имаше меньо на бара и я поръчах с часовника, което стана за секунди. За мен най-любопитният момент настъпи, когато реших да обядвам. Влязох в ресторанта и се насочих към бара с предлаганите ястия. Те бяха изложени в чинии. Посочих една от тях, но румънката отсреща ме отпрати от бара. Чак тогава забелязах, че всички си поръчват от едни видеостени в коридора. Застанах на малката опашка и донякъде видях от един румънец как се прави това. Въпреки че надписите бяха само на английски и румънски, а аз не ги владеех, се оправих някак си, и то от първия път /учете чужди езици, братя и сестри, няма вече как да стане иначе в този отворен свят!/. Все пак ястията /поотделно в групи – супи, салати, основни, десерти/ излизат на екрана визуално. Накрая допираш часовника към устройството и се получава една бележка с цената в леи. На бара даваш бележката и ти подават поръчката. Все пак за първи път виждам подобно нещо, а съм пътувал доста.
Решихме да посетим и залата с водните пързалки. На входа отново влязохме с часовника. Имахме предварително платен достъп, но само разглеждахме и снимахме. Забравих да кажа, че децата само тук имаха достъп, заедно с възрастните, а в другите зали и на открито бе само за възрастни. И по-добре, защото шума и глъчката при пързалките бяха невъобразими. Неусетно минаха четири часа и дойде време да напуснем центъра. Преоблякохме се в кабинките, където предвидливо имаше огледала и сешоари. Освободихме шкафчетата и отново настъпи малко объркване. Не беше много лесно да се излезе откъм касите на изхода. Все пак се справихме, платихме консумациите на водния бар и ресторанта, които бяха точно от часовника и се отправихме към автобуса. На връщане отново дълго пътуване през Букурещ. Този път не бяхме предвидили, че някои улици в града са затворени поради някакво колоездачно състезание. Но шофьорът ни се справи безупречно. Само че пътувахме повече от час през Букурещ. След него, към Дунав мост, спряхме до един супермаркет, да доизхарчим останалите ни леи. Всеки си купи, каквото предпочита. Аз – стек с румънска бира, шоколад и бонбони. Цените са почти като при нас. Бензинът – също. Само дето заплатите им са по-големи. На митницата отново почакахме близо един час, но това е неминуемо. На отиване ни бавиха румънците, а на връщане – българите. В края на краищата всичко завърши благополучно с прекаран един чудесен тропически релакс край Букурещ в Румъния.
Светломир КИРОВ
