Преди три години, през май 2019-та, ни напуснаха Дулинко Дулев – поет, журналист, драматург, краевед; и Роден Лицов – спортен деятел, журналист, общественик.
И двамата бяха част от духовния елит на Разград, почетни граждани на Разград, при това с несъмнени заслуги.
С Дульо се запознахме през есента на 1969 г. в студентската менза – тогава той все още беше бъдещ разградски зет.
С Роско се срещнахме през лятото на 1953 г., цамбуркайки се в двете корита с отработената топла вода на ДЕЦ-а /дизеловата електроцентрала/ до Порцелана.
На тях посвещавам два акростиха:
Добродушно
усмихнат,
любознателен,
инакомислещ,
непоправим
като вечен
оптимист.
Романтично
обагрен,
сантиментално
енигматичен и
непокорен.
Да си спомним за тях!
Забрава няма!
Христо Василев-Антимовски
