Лудвиг Лазар Заменхоф роден на 15 декември 1859 г. в полското градче Бялисток, в семейството на преподавателя Марко Заменхоф и Розалия Софер. Син и внук на езикови учители, той сякаш е бил предназначен да върви по пътя на езиковата комуникация. Още в ученическите си години юношата прави проект за език, който да помогне на хората да общуват по-лесно помежду си. Език, който да се овладява лесно, речниковият му запас да има много думи от най-разпространени европейски езици.
Помага му и това, че владее латински, гръцки, руски, френски и немски. За съжаление първият опит бива унищожен от баща му, който е преподавател по модерни езици и география. Марко Заменхоф е много строг като родител и не желае синът му да се занимава с подобна дейност, а да учи медицина. Въпреки това младият Заменхоф не се отказва от благородната си идея и успява да издаде първия учебник, като се подписва доктор Есперанто. Псевдонимът се превръща в име на новия международен език.
Езикът е създаден на базата на живи хиндо-европейски езици. Поради своята скромност и желание езикът да се развива и усъвършенства при по-нататъшното му ползване, Заменхоф пожелава да го приемат само като инициатор и това обявява пред делегатите на 1-ия конгрес в Булон Сюр Мер през 1905 година във Франция. Самият той започва да твори на есперанто, прави много преводи на класически произведения. „О, мое сърце“, „Пътят“, „Надеждата“ – което става химн на есперантистите.
Неговите произведения дават криле на световната литература. Видни творци са унгарците Юмго Баги, Калман Калочай, Антони Грабовски – поляк, Николай Хохлов – руснак.
Рожденият му ден 15 декември е приет за ден на есперантистката книга.
За радост на есперантистите творят и много български творци: Венелин Митев, Георги Михалков. Преведени са произведенията на Иван Вазов „Под игото“, Елин Пелин „Гераците“ и други.
В Разград също има поетеса – Лилия Колева, която твори на есперанто и има четири издадени книги.
Ненапразно Заменхоф е казал: „Ако вие изучавате чужд език, вие отваряте прозорец към културата на народа, ако изучавате есперанто, вие отваряте прозорец към всички народи и всички страни“. Доктор Заменхоф умира на 14 април 1917 г., но остави есперанто – език на мира, дружбата и надеждата.
Валентина СТИЛИЯНОВА
ресурсен учител в ОУ „Никола Икономов“, Разград




