През месец януари от този свят си отиде един доайен на учителското съсловие в Разград – г-н Матьо Неделчев. Той беше личност, която познавах още от ранните си ученически години. Може би защото съпругата му, също математик, беше мой класен ръководител в прогимназиалния курс на обучение, а сътрудничеството и взаимопомощта в педагогическата дейност между двамата бяха пословични. Спомням си, как господин Неделчев ни гостуваше в часовете на класния ръководител с увлекателните си разкази, които подготвяше за конкретния случай, било за да ни разяснява пътищата на изследването на родовете ни и съставянето след това на родословно дърво, било за да ни разкрива любопитни детайли от загадъчната японска култура. С лекота и по изключително деликатен и ненатрапчив начин, той успяваше да овладее своята аудитория, благодарение на харизмата, породена от енциклопедичната му подготовка и разностранна компетентност.
По-късно професионалните ми ангажименти отново ме срещнаха с този начетен, но и скромен по своя характер човек, когато в качеството си на уредник в къща музей „Акад. Анание Явашов“ го поканих да се присъедини към учредения от културната институция на града ни Клуб по краезнание. Спомням си радостта, охотата, ентусиазма и въодушевлението, с които той се отзова тогава.
Кой всъщност беше Матьо Неделчев? Той е роден на 15 януари 1934 година в село Осенец. Своето средно образование е придобил в разградското училище „Васил Левски“, след което животът го е отвел към град Шумен. Там, в тогавашния Полувисш педагогически институт, е завършил своето образование по специалностите „Математика“ и „Физика“. Квалификация, която впоследствие беше оказала огромно влияние и върху изграждането на характера му, отличаващ се с изключителна организираност, чувство за отговорност и дисциплина. Именно тези качества го правеха предпочитан и желан лидер в системата на образованието, с която тясно беше обвързал професионалната си съдба. В поверяваните му дългогодишни административни ангажименти на директор и заместник-директор на различни училища, разположени на територията на община Разград, той винаги е отдавал превес на тези свои черти от характера. И резултатите от това не закъсняваха.
За малцина може би е известен фактът, че в образователното развитие на г-н Неделчев, изключителна роля са изиграли и престоят и обучението му в Духовната семинария в София, което за съжаление не е успял да завърши. Но този период безспорно беше оставил своята дълбока, плодотворна и трайна диря в мирогледа му, оформяйки го като човек с ясна философска визия за живота и категорични непоколебими принципи, които винаги стриктно отстояваше. Съобразяването с природните закони беше водещо негово житейско кредо. Споделяната от него ценностна система се стремеше да култивира и у своите възпитаници. И в това вероятно се криеше ключът към дълголетието му.
За никого не бяха тайна и изследователските проекти, които беше посветил на миналото на своя роден край, реализирани от него в продължение на десетилетия. Очевидно в тях намираше своеобразен отдушник от напрегнатото ежедневие. В качеството си на страничен наблюдател понякога имах чувството, че със своята съпруга си бяха обявили негласно състезание кой ще покори по-високи върхове и на това поприще.
Но ако направлението на нейните изследователски интереси клони предимно към етнографията и нетрадиционната медицина, Матьо Неделчев смело разработваше проблематиката, свързана с историята на село Осенец, генеалогията на родовете в селището, обобщавайки резултатите от проучванията си в книги като „Дълбоко вплетени корени. Село Осенец“, „Светлина над Осенец“, „Поглед в миналото“, „По пътеките на миналото“.
Споменът за личността му неволно извиква в съзнанието ми паралел с друг местен просветител, чиито корени ни отвеждат отново към село Осенец – Сава Попов, комуто той беше посветил също свой очерк в една от своите книги. Мисля, че и за двамата основателно и с признателност можем да кажем, че принадлежат към кръга на съвременните разградски будители. В този смисъл, едва ли беше случайно и избраното заглавие за една от последните книги, с които Матьо Неделчев зарадва своята читателска аудитория – „Родни будители“.
Почивайте в мир, господин Неделчев! И дай Боже, примерът, който оставихте, да „зарази“ плеада Ваши достойни последователи, които да продължат започнатото от Вас дело!
Виктор КОСТАДИНОВ
