109 810 души. Точно толкова са живели в област Разград в края на 2020 година. Но в следващите редове няма да разглеждаме промяната в броя на населението – която неминуемо е с отрицателен знак. Всички тези хора, колкото и по-малко да остават, се нуждаят от медицински грижи. А това може да се окаже по-голяма трудност – да оцелееш въпреки системата.
Родното здравеопазване е слабо, хората умират от заболявания, които в другите страни дори не представляват опасност, а разходите за грижи извън държавния пакет са най-високи. Откакто около нас циркулира коронавирусът, българите живеят с година и половина по-малко. Такава е картината в страната. А в провинциалния Разград ситуацията изглежда още по-страшна.
Още преди да си помислим за пандемия – през последните 7 години, продължителността на живота в Лудогорието е намаляла с една година. Разградско е на предпоследно място по брой лечебни заведения и на едно от първите по най-много пациенти, за които отговаря един лекар – 341, като разпределението е в полза на по-богатите райони. Осигуреността със специалисти в Лудогорието е 50 на 100 000 население при 65 за страната. Че няма достатъчно лекари да се грижат за болните, е ясно, но все пак някои региони имат по-злощастна съдба. Проблемите са по-сериозни в Добрич, Кюстендил, Плевен, дори и в област София, става ясно от годишната публикация на Националния статистически институт.
Не болниците лекуват хората, но само във Видин има по-малко лечебни заведения отколкото в Разградско – две. Лудогорието е на последните места и по разкрити интензивни легла за ковид – 6 са били през 2020 година, по-малко са само във Видин, Монтана, Габрово и Силистра. Леглата в болниците не са достатъчни за всички разградчани, а осигуреността е по-ниска единствено във Видин, Добрич и Перник.
Натовареността на екипите за спешна помощ обаче остава висока. За 12 месеца медиците са помогнали на близо 11 000 души, 8 от които опитали да сложат край на живота си. Мозъчният инсулт пък е най-честата причина разградчани да звънят на 112.
В Лудогорието умират повече хора отколкото е средният показател за страната – 18 на 100 000 е той за България при 21.5 за областта. Хипертонията най-често почерня семействата заедно със мозъчно-съдовите болести. В същото време, под един процент е смъртността при оперираните болни – 26 са починали от общо направените 3107 интервенции. Броят на които е прекалено малък, съпоставен с този в другите градове. Само във Видин са наполовина по-малко, в Перник също по-рядко използват операционните зали.
Още по-тъжна е съпоставката спрямо смъртността при бебчета под една година, която отчита негативна тенденция. При 5.1 за страната, в Разградско този показател е точно 5. С тази особеност регионът фигурира в здравния профил на страната, изготвен от Европейската комисия за състоянието на здравеопазването в ЕС от края на миналата година. В документа се посочва още, че детската смъртност в България намалява, черните овце с отрицателни стойности са Разград и Плевен.
Деца все пак в Лудогорието се раждат. Най-много са проплакалите в областния център – 349, в Исперих са 153, в Кубрат – 93, в Завет – 63, в Самуил – 60, на дъното е Цар Калоян с 36 пеленачета. Добрите новини обаче приключват тук, защото починалите са в пъти повече – 950 са в Разград, 449 в Исперих, 383 в Кубрат, 197 в Завет, 127 в Самуил и 102 в Цар Калоян. По едно мъниче, ненавършило годинка, е починало в Кубрат, Разград, Самуил и Цар Калоян. Обобщено, за 12 месеца в областта са се родили 803 момичета и момчета, но животът си са загубили 2367 души, или – 34 на сто повече. За сравнение, този показател за столицата е 74 процента.
Освен липса на легла, регионът ни е на предпоследно място и по брой ясли. Дали защото не можем да се похвалим с висока раждаемост, но с 10-те забавачници, по-назад остават само Силистра и Търговище. В същото време в Търговище щапукат повече деца отколкото в Разград. По-малко са били родилките само във Видин, но тук трябва да се направи уточнението, че майките предпочитат да не раждат в Разград.
Различни опасни болести са спохождали разградчани през 2020 година. Макар да се говори предимно за COVID-19, 16 души са били изправени пред изпитанието на „жълтата гостенка“ – туберкулозата. 180 са се лекували от варицела, 17 от лаймска болест и трима от вирусен хепатит, със сифилиса се е сблъскал един гражданин. 262-ма са си отишли от този свят заради рак, открит е при други 340. Лечението на рак в България като цяло е по-малко ефективно спрямо това в други европейски страни. А какво остава за здравеопазването в провинциалните градчета…
Нямаме лекари, не получаваме достатъчно помощ, но пък доплащаме повече пари за здраве от другите европейци. На този фон миналото лято над 60 000 разградчани нямаха достъп до здравеопазване, защото не плащат осигуровки.
Когато искаш да живееш и медицината е безсилна, беше мотото на разградската театрална постановка „Смешно отделение“. В по-трагичната му версия, уви, системата се оказва безпомощна колкото и да ти се живее…
Десислава СТЕФАНОВА
