В по-добрият от световете се пресели една легенда на разградския футбол. Меджнун Чолак. на 54-годишна възраст, не успя да се пребори с вируса, изпадна в кома, а последвалият инсулт го отнесе в гроба.
Меджнун Чолак, или Маджунката, както бе известен сред приятели и съотборници, е роден на 7 август 1967 година в заветското село Веселец, но израсна в Исперих, където родителите му бяха учители. Започва да играе футбол в юношеските формации на местния „Бенковски“. Качествата му са забелязани от Никола Ковачев-Тулата, който по онова време бе треньор на „Лудогорец“ в „Б“ група. По правилник, във втория ешелон на българския футбол задължително в основния състав трябваше да започне с юноша. За Тулата Маджунката бе идеалният юноша, който бе в състояние да изкара цял мач, за разлика от негови връстници, пускани за по десетина минути. Това бе шансът на Маджунката, който заигра в „Лудогорец“ на 16 години и игра до 1989 година, когато се изсели в Турция.
В Турция животът му се разви като на кино. На 23 години стана професионалист в първодивизиония „Саръйер“ /Истанбул/. Съдбата му се усмихва, когато отборът му гостува на гранда „Фенербахче“, чийто вратар е световноизвестния Тони Шумахер. С два гола на Маджунката гостите измъкват победата с 2:1. Тези попадения са неговия „билет“ за големия му трансфер във „Фенербахче“. През 1993-та стана голмайстор на турското първенство. Игра още за „Денизлиспор“, „Адана демирспор“ и „Бейкоз“. Спира с футбола през 1998 година.
Години по-късно се разбра, че се е забъркал в някакви машинации на Истанбулската борса. Според информация на турската преса от онова време Маджунката, е бил в група, която с борсови спекулации е ощетила около 300 вложители с близо 100 млн. турски лири през 2011 г. Сред ужилените бил Хакан Шукур с един милион долара, също и Сафет Санджаклъ, както и кралят на арабеска Ибрахим Татлъсес. Тогава бяха арестувани 35 души, а на 45 бяха замразени банковите им сметки. Маджунката се отърва, заживя и живееше до последно в София, където почина.
Ние го помним само с футболните му изяви и спомените ни са повече от добри. Благодарим ти, приятелю, за миговете, с които ни дари на зеления терен. Убеден съм, че отгоре ще гледаш любимия си „Лудогорец“ и ще стискаш палци за бъдещите му успехи!
Царство ти, небесно!
Мехмед ХОДЖОВ
