1961 г. Българче. Пол – мъжки. Бебе. Дете – ясла, детска градина. Индустриализация. Път към комунизма.
1968 г. Училище. Чавдарче с калпаче и синя връзка. Чехословакия. Фестивал на комунистическите младежи. Видях столицата ни за пръв път. Видях и жив негър. Чер като кюмюр. Уплаших се. Дали от комунизма или от негъра – не знам, малък съм. /Вече съм виждал много негри – не са никак страшни. Значи съм се уплашил от комунизма тогава. Правилно!/.
1972 г. Пионерче. Червена връзка. Никсън – президент на САЩ. Война във Виетнам.
50 стотинки – помощ за братски виетнамски народ. Два дена без закуска – международното положение и братските народи искат жертви.
1976 г. Вече гимназист. Комсомолец. Винаги верни на партията. РСО /в превод – развито социалистическо общество/. „Всичко в името на човека“. Не бях аз. Всички обаче му знаехме името на човека и на неговите другари. Много пъти по 50 стотинки, много братски народи, много дни без закуска. „Да кажем твърдо Не на Пършинг две“, ама за SS-20 никой нищо не казваше.
1979 г. Абитуриент с добра диплома, ама и с характеристика в запечатан плик. Казарма – нашите момчета в офицерски школи. Да, ама аз не съм от нашите. Остават 10 години до демокрацията. Никой не го знае, даже и генералният секретар на ЦК на КПСС – любимият ни другар Леонид Брежнев.
1981 г. Дълг. Родина. УВО-81. Полша. Профсъюзна солидарност. Има нещо гнило в Дания, или при нас – пак никой не знае. Задължение по Конституция – труд.
1983 г. Сватба. Булка. Смърт – сума ти вождове на братята ни /като се заредиха, край няма – много траурни маршове слушахме по радиото.
1985 г. Баща. Чедо. Дискотека /два часа има ток, два – няма/. Трудно. Нов вожд /при големия брат/. Перестройка. Гласност. Шише с ракия. Салата. Псувни. Кухня.
1986 г. Чернобил. Радиация. Доматите станаха по кило и половина, а липата почерня като оня негър в детството ми.
Оцеляване. Възродителен процес. От Гюнай на Генади. Ама чакай, бе, то и аз съм Генади. Няма чакай, няма макай. Саботажи. Бой. Съчувствие. Толкоз.
1988 г. Пак баща. Второ чедо. Кисело мляко, пелени, детски храни, играчки, опашки – няма, няма, няма…
Пак оцеляване. Пленум на ЦК на БКП. Указ № 56. Кораб. Дъно.
1989 г. Демокрация. 9-10 ноември, пленум на ЦК на БКП. Изненада. Чудо.
1990 г. Фирма. Бизнес. Избори за ВНС. Купони.
1991 г. Нова конституция. Луканов. Зима. Студ. Няма нищо. Купони има. Мирен преход /продължава и до днес – 2021 г./. Уж мирен, ама с жертви – 3 милиона, 1/3 от народа.
1991-1997 г. Тъмни години. Капитал. ВИС-1, ВИС-2, СИК, Първа частна банка. Бандити. Алчност. Грабеж. Разруха.
1999 г. Имах мечта. Собствена гостилничка. Сбъдна се. Построих я. Следващите 10 години само заеми.
2001 г. Царят. Юпита. 800 дни. Оправяне. Народ. Вяра. България – Швейцария. Най-учтиво: курец! Оправени!
2005 г. НАТО, брато, майната му.
2007 г. ЕС. Пак мечти. Ама без вяра. Покана – няма. Молба.
2009 г. ГЕРБ. Бате Бойко. Грешка. Бате Бойко.
2009-2021 г. Бате Бойко. Грабеж. Грабеж. Корупция, корупция. Калинки. Законно.
2018 г. Дядо. Щастие. Чудото живот.
2020 г. Ковид-19. Бизнес. Смърт.
2021 г. Пак ноември. Пак промяна. Този път „Продължаваме промяната“. Пак юпита. Втора серия.
Шестдесет години. Дотук. Караме нататък.
Агент ГАТЕВ
/Библиографска справка „Фермата“ от Джордж Оруел/
Послепис
Мамка му! Минах се. Що ми трябваше да пиша толкова? Колегата Ботев го е казал същото, ама по-кратко:
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува…
…Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
